Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• в какво се състои спецификата на социалната философия като диагностика и критика на патологиите на модерните общества;

• какъв е смисълът на основните категории на философското мислене за обществото и да различават нюансите в техните значения;

• кои са комплексите от проблеми, които се крият зад всяка от разглежданите категории и да ги интерпретират философски.

2) могат:

• да използват категориите на социалната философия като инструменти за анализ и преценка на теоретични концепции и за осмислянето на реални проблеми на съвременните общества;

• разбирайки начина, по който е устроен и функционира обществения ред на модерните общества, да разпознават и разбират главните техни проблеми и да действат като пълноценни членове на обществото.

Предварителни изисквания:
Няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Увод. Социалната философия и модерната епоха. Исторически, теоретични и политически предпоставки за възникването на социалната философия. Социалната философия, философската антропология и философията на историята – три различни отговора на въпроса за легитимността на социалния ред в условията на секуларизация.
2. Що е социална философия. Схващания за предмета и задачите на социалната философия. Произход и значение на понятието “социално”. Социална философия, философия на правото и философия на политиката. Социалната философия като диагностика и критика на патологиите на модерните общества.
3. Социална интеграция. Зависимост на индивида от другите – социализация и взаимодействие. Човешки общности. Възникването на модерния индивид – автономия и самореализация като на идеал на модерната личност. Какво свързва индивидите – произход, език, религия, култура, интерес? Общност и общество. Солидарност. Обществен договор. Обществени посредници – правов ред и пазар.
4. Еманципация. Произход и значение на понятието “еманципация”. Еманципацията като придобиване на лична свобода и право на автономна самореализация. Егалитарно право. Модерните общества като общества от свободни и равни граждани. Борби за равни права – еманципация на евреите, еманципация на работниците, еманципация на жените.
5. Отчуждение. Критичният потенциал на понятието “отчуждение “. Тежести на индивидуалната свобода. Модерният индивидуализъм като заплаха. Понятие за “свое” и “чуждо”. Отчуждението като загуба на автентичност и сигурност. Отчуждение от другите и отчуждение от себе си. Икономическо отчуждение – експлоатация.
6. Маса. Критичният заряд на понятието “маса”. Понятие за маса – натрупване на индивиди без връзка помежду им. Масата като заплаха – загуба на индивидуалност. Динамика на масовото действие. Психология на масата. Масови движения. Масово общество. Масова култура.
7. Идеология. Произход и значение на понятието “идеология”. Идеологията като споделена картина на света на дадена обществена група. Идеология и идеологии. Идеология и утопия. Модерните масови идеологии – национализъм, либерализъм, комунизъм. Критика на идеологията. Край на идеологиите?
8. Революция. Произход, значение и обхват на понятието “революция”. Политическа революция, социална революция, индустриална научна революция, техническа революция, културна революция. Революция и контрареволюция. Революционно насилие. Социална революция или социална реформа. Перманентна революция.
9. Власт, принуда, насилие. Власт и господство. Власт и авторитет. Разпределение и форми на властта в обществото. “Микрофизика на властта”. В какъв смисъл говорим за разделение на властите? Принуда и насилие. Насилие и агресия. Индивидуално и “структурно” насилие. Легитимно и нелегитимно насилие. Политика на ненасилието.
10. Социална справедливост. Политическа и социална справедливост. Произход и морален смисъл на идеята за универсални. Обхват на правата на човека. Видове права. Проблемът за социалните неравенства и идеята за социална справедливост. История на възникването и начини на обосноваване на социалните права. Какво представлява “социалната държава”?
11. Признаване. Произход и значение на понятието “признаване”. Понятие за колективна идентичност. Нов смисъл на борбите за еманципация – претенции за признаване на колективни идентичности. Преформулиране на идеята за права на човека – не само индивидуални, но и колективни права. Политики на признаване – мултикултурализъм, феминизъм, постколониализъм.
12. Социално-философски определения на съвременността. Модерност и постмодерност. Смисъл и познавателен статус на определенията “втора модерност”, “рефлексивна модерност”, “епоха на глобализация”.
13. Емил Дюркем, “За разделението на обществения труд”.
14. Т. Адорно и М. Хоркхаймер, “Диалектика на Просвещението”.
15. Вл. И. Ленин, “Държавата и революцията”.

Литература по темите:

АГАМБЕН, ДЖОРДЖО: Homo Sacer. София 2004.

АДОРНО, ТЕОДОР; ХОРКХАЙМЕР, МАКС: Диалектика на Просвещението, София 1999.

АРЕНТ, ХАНА: Насилие и политика, София 2007.

АРОН, РЕЙМОН: История и диалектика на насилието, София 1997.

БАУМАН, ЗИГМУНТ: Постмодерната етика, София 2001.

БЕК, УЛРИХ: Световното рисково общество, София 2001.

БЕК, УЛРИХ: Що е глобализация? София 2002.

БЕНХАБИБ, ШИЙЛА: Ситуирането на Аза. София 2002.

ВЕБЕР, МАКС: Протестантската етика и духът на капитализма, София 2004.

ГИДЪНС, АНТЪНИ: Социология, София 2003.

ДЮИ, ДЖОН: Човешка природа и поведение, София 2001.

ДЮРКЕМ, ЕМИЛ: За разделението на обществения труд, София 2002.

ЗИМЕЛ, ГЕОРГ: Социология. Изследвания върху формите на обобществяване, Велико Търново 2002.

КАЛХУН, КРЕЙГ: Критическа социална теория, София 2003.

КАНЕТИ, ЕЛИАС: Маси и власт, София 1996.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХАРТ: Пластовете на времето, София 2002.

КОЗЕЛЕК, РАЙНХАРТ: Студии по история на понятията, София 2007.

КРИТИКА И ХУМАНИЗЪМ, Мултикултурализмът бр. 16, 2003.

ЛАКЛАУ, ЕРНЕСТО: Еманципации. София 2004.

ЛЕНИН, ВЛАДИМИР ИЛИЧ.: Държавата и революцията, София 1985.

ЛИОТАР, ЖАН-ФРАНСОА: Постмодерната ситуация, София 1996.

МАДИСЪН, ДЖЕЙМС, ХАМИЛТЪН, АЛЕКСАНДЪР, ДЖЕЙ, ДЖОН: Федералистът, София 1997.

МАНОЛОВ, КАЛИН (съст.): Либерализмът. Идеи за свободно общество, София 2007.

МЕРЛО-ПОНТИ, МОРИС: Хуманизъм и терор, София 1998.

МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.

МУФ, ШАНТАЛ (СЪСТ.): Измерения на радикалната демокрация, София 2004.

НОЗИК, РОБЪРТ: Анархия, държава и утопия, София 2005.

НОРА, ПИЕР: Места на паметта, т. 1 От републиката до нацията. София 2004.

ОРТЕГА И ГАСЕТ, ХОСЕ: Бунтът на масите, София 1993.

РОРТИ, РИЧАРД: Случайност, ирония и солидарност, София 1998.

РУСО, ЖАН-ЖАК: За обществения договор, София 1996.

СНАЙДЪР, ТИМЪТИ: За тиранията: двадесет урока от ХХ век, София 2017.

СНАЙДЪР, ТИМЪТИ: Пътят към несвободата. Русия-Европа-Америка, София 2018.

ТОДОРОВ, ХРИСТО: Работа върху понятията, София 2011.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Живот с другите. Опит по обща антропология, София 1998.

ТЕЙЛЪР, ЧАРЛС: Мултикултурализъм, София 1999

ТЕЙЛЪР, ЧАРЛС: Безпокойството на модерността, София 2001.

УОЛЗЪР, МАЙКЪЛ: Интерпретация и социална критика, София 1999.

УОЛЗЪР, МАЙКЪЛ: За толерирането, София 2007.

УОЛЗЪР, МАЙКЪЛ: Сфери на справедливостта. Защита на плурализма и равенството, София 2010.

ФЮРЕ, ФРАНСОА: Да мислим Френската революция. София 1994.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Философия на правото, София 2002.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

ХОБС, ТОМАС: Левиатан, София 1970.

ХОБСБОМ, ЕРИК. Нации и национализъм. София, 1996.