CRIM351 Социология на социалните отклонения
Анотация:
Курсът има за цел да концептуализира историческите условия за възможност и познавателните граници на валидност на социология на социалните отклонения. В него акцентът е поставен върху систематичното въвеждане и проясняване на социологическите понятия и проблемните полета, чрез които се изследват различните нормативни редове на съвременното общество. Как се изгражда един нормативен ред? Каква е особената историчност на неговите норми? Какъв е специфичния социален контекст правещ възможно неговото ефикасно функциониране? Къде минават и каква е динамиката на границите между норма и отклонение? Как възниква полето на „нормалното” съществуване? Как се конституира завършената сфера на „патологичното”? Кои са нормализиращите институции и инструменти за контрол, регулиране и сегрегиране на девиантните субекти? В крайна сметка, каква е историческата съдба на „анормалното” съществуване в нашата съвременност, включително и в настоящото българско общество? На подобни и други изключително важни въпроси ще бъдат търсени социологическите отговори по време на този лекционен курс.
Преподавател(и):
проф. Мартин Канушев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Студентите ще придобият системно и структурирано знание за особеностите на социологическата теория и метод в предметно поле на социалните отклонения.
• Те ще разполагат със специфична гледна точка към нормативната организация на съвременните общества, към техните институционални кристализация и санкциониращи механизми.
• Ще знаят системата от познавателни връзки между социологията и другите хуманитарни науки, изследващи полето на „девиантното и патологичното”: право, криминология, медицина, психиатрия, психология, педагогика и социална работа.
2) могат:
• Студентите ще могат да изградят поредица от практически умения и социална чувствителност към различните емпирични форми на девиантна субективност.
• Те ще притежават един нов поглед към историческите особености на нормативната организация на съвременните общества в епохата на глобализация.
• Този изследователски поглед ще разшири техните познавателни хоризонти и ще им даде възможност да формират адекватна гражданска позиция.
Предварителни изисквания:
Бакалавърска степен по социални, хуманитарни или науки за сигурността
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Какво представлява курсът от лекции по социология на социалните отклонения? Предмет, понятия и методи. Социална норма и девиантност. Нормативни системи и граници на тяхната ефективност. Социологическо въображение и диагностика.
- Норма и патология. Проблемът за аномията. Социална структура и аномия. Граници на нормата и процесът на интериоризация на нормативните редове. Безсъзнателни механизми на неутрализация на социалните норми.
- Социален ред и власт. Юридико-политическо, икономическо и социологическо схващане за властта. Форми на легитимно господство. Закон, господство и подчинение. Дисциплина и юридическа власт. Възникване на „правото” за нормализиране. Правилото и нормата.
- Правото като социален регулатор. Морал и право. Правната норма – исторически произход и социални условия за възможност. Приложение на правните норми във всекидневните отношения. Граници на социална валидност на правните норми.
- Престъплението като противозаконно поведение. Престъпление, престъпник и изтезание в класическото право. Преустройство на наказателното право в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. Унифициране на правните норми и бюрократизиране на юридическата система.
- Раждането на модерния затвор. От телесност към всеобхватност на легалните санкции. Затворът – една обобщена форма на наказване. Възникване на престъпния субект. Социален статус и ресоциализация на осъдените. Наказание или терапия.
- Генезис и развитие на феномена престъпност. Двойствена обективация на престъплението и на престъпника. Рецидив и степен на обществена опасност. Организираната престъпност и нейната превенция. Относно патологичното естество на престъпността. Етиологии и нозологии. „Престъпният” човек.
- Лудост и безумие в класическата епоха. Закодиране на лудостта като социална опасност и като душевна болест. Понятието “опасен индивид” във втората половина на ХІХ век. Възникване и трансформации на модерната психиатрия.
- Невменяемост и ненаказуемо престъпление. Престъпно поведение и душевна болест. Болест, оздравяване, здраве. Норма, средна и отклонение. Полето на „патологичното” съществуване според медицинската власт и според съдебната власт.
- Раждането на психиатричната клиника. Опити и фигури на лудостта. Отношенията между лекари и болни. Връзката между истина и справедливост. Свобода, лудост, престъпление. Медикализация и алиенация. Възникване на “анормалното” поведение. Трансцедентността на делириума.
- Проблемът за сексуалността. Волята за знание. Употребата на удоволствията – морално проблематизиране, диетика, икономика, еротика. Възникване на автономната сфера на желанието. Диспозитивът на сексуалност и социалното раждане на наука за сексуалността. Генеалогия на удоволствията.
- Патологията в полето на сексуалните практики. Подтикването към дискурси. Вкореняването на перверзиите. Перверзност и порочност. Възникването на периферни сексуалности. Здраве и аномалия. Сексуални отклонения и сексуални престъпления. Що е психопатология?
- Детството и анормалното поведение. Възраст, кръвосмешение, социална опасност. Лекари, родители и деца. Въпросът за поколението. Патологична отговорност и медикализиране на детската сексуалност. Нова институционална организация на семейното пространство. Естествено и публично възпитание.
- Образователната система и патологичните феномени. Социално и епистемологично свързване на детството с престъплението. Детството – условие за генерализирането на психиатричното знание. Възникване на специализирани институции за “работа с деца”. Какво представлява съдът за малолетни престъпници?
- Самоубийството – една завършена и строга патологична форма. От суверенната власт към властта над съществуването: право над смъртта срещу управление на живота. Биополитически полета на властова намеса. Съвременният расизъм и конституирането на ново понятие за патология.
Литература по темите:
А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.
Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.
Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.
Голдберг, Д., Бенджамин, С., Ф. Крийд. 1999. Психиатрия в медицинската практика. Българска психиатрична асоциация, Фондация Невронауки и поведение, София.
Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.
Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Ломброзо, Ч. 1999. Престъпникът. Криминална типология. Екстрем, София.
Петров, Г. 1998. Детската престъпност. Издателство “Абагар”, велико Търново.
Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва.
Суицидология: Прошлое и настоящее. 2001. Когито-Центр, Москва.
Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.
Фотев, Г. 1999. Криза на легитимността. УИ “Св. Кл. Охридски”, АИ “М. Дринов”, София.
Фройд, З. 1991. Психология на сексуалността. Издателство “Христо Ботев”, София.
Фройд, З. 2003. Психоанализа. Теория и терапия. Критика и хуманизъм, София.
Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.
Ф у к о, М. 1996. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.
Фуко, М., Дерида, Ж. 1996. Лудостта. Критика и хуманизъм, София.
Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.
Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.
Ф у к о, М. 2006. Душевна болест и психология. Критика и хуманизъм, София.
Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.