Преподавател(и):

проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

? Базисна категориална философска и социалнонаучна подготовка.

? Познаване на основни философски и научни парадигми

? Умение за семинарен анализ на текст.

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. 1. Платон. Формата на Сократовите въпроси: ti esti - to on? Разцепване на въпроса и отговора: въпрос, поставен в абсолютна тоталност, не може да получи еднозначен отговор. Логос, ейдос, усиа – нещото в себе си като идеализация за “чисто тъждество” и проблемът за ставането на “нещата”. Въпросите, поставени в тоталност, произвеждат “онтологични разлики”: крайно-безкрайно познание, сетивно-умопостигаемо, явление-същност, мнение-истина, иманентно-трансцендентно, тяло-душа и пр. Апофатична диалектика и митична алегория.
2. 2. Аристотел. Онтология и логика – субект-предикатна форма на съждението и аналогична структура на действителността (субстанция-акциденции). Логиката на Аристотел и логическата интерпретация на действието. Редукция на глагола до “копула”, празна от съдържание връзка. Проблеми пред тази редукция: 1. “перформативи”; 2. бъдещите събития. Категорията “възможност” – компромис на логиката, който трябва да “изглади противоречията”.
3. 3. Аристотел. Модалните категории: възможност и необходимост. Възможността – понятието, което имплантира в езика “онтологическа разлика”. Възможно е онова, чията същност е известна, но е неизвестна причината за нейното осъществяване. Възможност и крайност на познанието – “зад” възможността е допуснато безкрайно познание, т.е. абсолютна необходимост. Случайност и “неопределеност на причината” – случайността няма онтологически статут, тя е ефект на незнание.
4. 4. Аристотел. Учение за причините и възможност. Dunamis, понятието, чрез което се редуцира актуалността на противодействието /материала/. От “възможност като сила” към “възможност като страдателна способност, potentia”. Онтологическа нихилация на материята като самостоятелна причина. Логико-онтологически приоритет на формата, т.е. на идеята за еднопосочно и безостатъчно господство. Християнският концепт творене ex nihilo – формално-логическо изчистване на Аристотеловата категориалност. Есенциалистка логика и онтология – обобщение.
5. 5. Семинар върху "Категории"
6. 6. Семинар върху "За тълкуването"
7. Текущо оценяване; анализ на фрагмент
8. 8. Хюм и критиката на причинността. Критика на Аристотеловото понятие за причина – разцепване на действане /енергия/ и определеност /форма/. Трансцендиране на действането отвъд определеността /“сила”, “енергия” и т.н. са непознаваеми/. Това разграничение определя логиката на трансценденталисткия “обрат”.
9. 9. Семинар "Трактат за човешкия разум"
10. 10. Хюм и Кант. Условие за възможност и причина. Творяща форма /причина/ contra инструментална форма /условие за възможност/. Безусловни условия /Кант/ и обусловени условия /навици, вярвания – Хюм/. Логиката на трансцендентализма по линията на две категории: възможност и необходимост /Хюм и Кант/.
11. 11. Кант. “Обратът” и разликата между съществуващо и дадено. Вещта /res, ens/, която действа, има “сила”, “енергия”, и даденото, което е чисто тъждество в себе си. Модификации на категориите възможност и необходимост – формализация и априорност. “Обратът” като логически корелат на математическата наука.
12. 12. Семинар върху "Критика на чистия разум"
13. 13. Семинар върху "Критика на чистия разум"
14. 14. Обобщение
15. Текущо оценяване: анализ на фрагмент

Литература по темите:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Аристотел, Аналигики, т.1, С. 1997.

Аристотел, Категории, С. 1992.

Аристотель, Метафизика, софия 2000.

Вацов, Д., Онтология на утвърждаването. Ницше като задача, С. 2003.

Кант, Им., Критика на чистия разум, С. 1967.

Платон, Диалози, т. 1-4, С. 1979-90.

Хегел, Г.В.Ф., Феноменология на духа, С. 1969.

Хюм, Д., Трактат за човешката природа, С.

Средства за оценяване:

1. Анализ на фрагмент;

2. Анализ на фрагмент.