SOCB017 Методи и практики на социална регулация

Анотация:

Курсът има за цел да тематизира основните методи и практики на социална регулация, изграждащи властовия корпус на съвременните общества. Ще бъде проблематизиран социалния генезис и историческите условия за възможност на късномодерните институции, а също и техните властови метаморфози в (пост)социалистическото общество. Ще бъде изяснена и различителната специфика в начина на функциониране на всеки един от социалните регулатори – икономическа система, политическо поле, юридическа и морална нормативност, научна и медицинска рационалност. Заедно с това ще бъдат прояснени особеностите в обсега и модусите на действие на съвременните институции – семейство, училище, фабрика, армия, болница, съд и затвор.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще знаят как са възникнали, трансформирали и достигнали до актуалното си състояние регулативните системи на съвременните общества. Те ще познават аналогичните черти и характерни особености на различните институционални констелации. Ще владеят зоните на валидност и принципите на тяхното действие; тяхната специфична нормативност, позитивна рационалност и социална ефикасност; техните граници на действие и полета на релевантност.

Студентите ще могат да проблематизират и тематизират латентната логика на функциониране на съвременните регулативни системи. Те ще разбират как и защо се ражда една институция; кои са принципите на нейното устойчиво възпроизводство; при какви социални условия тя би могла да изчезне. И ще разполагат с практически умения за бъдещо адекватно и пълноценно включване в институционалния живот на българското общество.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Бекария, Ч. 1993. За престъпленията и наказанията. ТедИна, Варна.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. Критика и хуманизъм, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Издателство Фама, София.

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.

Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. СОНМ, София.

Калхун, К. 2003. Критическа социална теория. Критика и хуманизъм, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фотев, Г. История на социологията. Т. І и II, Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1993.

Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията. Изток-Запад, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996а. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996б. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. ЛИК, София.

Средства за оценяване:

1. ПИСМЕНИ ЗАДАЧИ 30%

2. ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА 30%

3. ПРЕЗЕНТАЦИЯ 40%