Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще знаят как са възникнали, трансформирали и достигнали до актуалното си състояние регулативните системи на съвременните общества. Те ще познават аналогичните черти и характерни особености на различните институционални констелации. Ще владеят зоните на валидност и принципите на тяхното действие; тяхната специфична нормативност, позитивна рационалност и социална ефикасност; техните граници на действие и полета на релевантност.

Студентите ще могат да проблематизират и тематизират латентната логика на функциониране на съвременните регулативни системи. Те ще разбират как и защо се ражда една институция; кои са принципите на нейното устойчиво възпроизводство; при какви социални условия тя би могла да изчезне. И ще разполагат с практически умения за бъдещо адекватно и пълноценно включване в институционалния живот на българското общество.

Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Предмет на социология на социалната регулация. Правилата на социологическия метод. Условия на възможност на социологическа перспектива към институционалния живот и нейните исторически метаморфози.
2. Що е институция? Социологически парадигми в изследването на институциите. Позитивизъм, функционализъм, структурен функционализъм, исторически материализъм, неомарксизъм, критическа социология.
3. Що е институция? Социологически парадигми в изследването на институциите. Веберианство, символен интеракционизъм, феноменологическа социология, етнометодология, хуманистична перспектива.
4. Латентни и манифестирани функции на институционалния живот. Аналогия и идентичност. Скритата институционална програма.
5. Проблемът за структурата на институцията. Институционална нормативност. Механизми за регулация, санкциониране и нормализиране. Въпросът за сегрегацията.
6. Институционална рационалност. Когнитивни елементи в механизма на възпроизводство на институциите. История и всекидневие в институционалния живот.
7. Социален ред и власт в съвременното общество. Публична срещу дисциплинарна власт. Институции и инструменти за социален контрол.
8. Социология на институционалната промяна. Социална и институционална криза. Проблемът за аномията и за субекта на конструктивно действие.
9. Социална обусловеност на институционалните форми. Исторически условия за възможност, принципи на възпроизводство и граници на валидност.
10. Публично, дисциплинарно и частно пространство. Дисциплинарно общество и публично пространство. Властта на нормата и властта на закона.
11. Семейството като институция. Първична и вторична социализация. Възпитание и педагогика. Кризата на семейството и новите форми на съвместен живот.
12. Образователната система и училищната институция. Производството на знание и надзираващата йерархия. Изпитът и нормализиращата санкция.
13. Армейската институция. Исторически генезис на модерната армия. Стратегия и тактика. Ролята на войната за изграждане на модерните политически институции.
14. Възникване на психиатричната клиника. Структура на болничното пространство. Лекарят и болният. Лудият и нормалният. Лудостта: душевна болест или социална опасност.
15. Раждането на модерния затвор. Предмодерни форми на затваряне. Затвора като обобщена форма на наказание. Съдебна и наказателна институция. Ресоциализация.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Бекария, Ч. 1993. За престъпленията и наказанията. ТедИна, Варна.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. Критика и хуманизъм, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Издателство Фама, София.

Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.

Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. СОНМ, София.

Калхун, К. 2003. Критическа социална теория. Критика и хуманизъм, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фотев, Г. История на социологията. Т. І и II, Изд. “Св. Климент Охридски”, София, 1993.

Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията. Изток-Запад, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996а. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996б. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. ЛИК, София.

Средства за оценяване: