PSYM111 Психоаналитична теория на развитието
Анотация:
Целта на курса е да представи съвременните психоаналитични теории на развитието в онтогенезата. Като рамка за обобщение на материала служи модела на Филис и Робърт Тайсън, според който развитието протича в няколко различни, но взаимосвързани линии: развитие на нагоните, на егото (обектни отношения, когниция, афекти, синтетична функция) и на суперегото. Проследява се последователно психичното развитие в ранното детство, в латентния период, в пубертета и юношеството и в зряла възраст. Специално внимание се отделя на създадената от Джон Боулби теория на свързаността (attachment theory), която в последните години придобива все по-голямо влияние в психологията на развитието.
Преподавател(и):
Галина Маркова-Дерелиева д-р
доц. Милена Мутафчиева д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Студентите ще се запознаят със спецификата на психоаналитичната гледна точка към психичното развитие и приноса на психоанализата за неговото изследване. В края на курса те би трябвало да притежават теоретични знания за историята на психоаналитичните теории за развитието, да разграничават генетичнита гледна точка от тази на развитието, да познават приноса на четирите основни теории в психоанализата към теорията за развитието, да имат знания за процеса на психично развитие и данните, придобити чрез психоаналитично базирани изследвания, да познават теоретичния модел на Филис и Робърт Тайсън.
Предварителни изисквания:
Да са завършили курсовете по психология на развитието от бакалавърската програма и курсовете "Психоаналитична психология" първа и втора част и "Психоаналитична психопатология" от магистърската програма по клинична психология.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Литература:
Атанасов Н. (2009). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Академично издателство “Марин Дринов”. Второ издание.
Бренър Ч. (1993). Психоанализа (основен курс). София: Отворено общество. (глава втора-пета).
Долто Ф. (2006). Несъзнаваният образ на тялото. София: Петекстон.
Ериксън Е.Х. (1996). Идентичност: младост и криза. София: Наука и изкуство.
Фройд А. (1936). Егото и защитните механизми (част трета и четвърта). София: ЛИК (2000).
Bowlby J. (1971-1980). Attachment and Loss. Vol. I-III. London: Tavistock.
Bukatko D. and M.Dahler (1992). Child Development: a topical approach. Boston: Houghton Mifflin Co.
Erikson E.H. (1963). Childhood and Society. New York: Norton.
Hartmann H. (1945). The Genetic Approach in Psychoanalysis. In: Papers on Psychoanalytic Psychology.
Fonagy P. and Target M. (1997). Attachment and reflective function: their role in self-organization. Developmental psychopathology 9, 679-700.
Freud A. (1965). Normality and Pathology in Childhood: Assessment of Development. Vol. 6 of the Writings of Anna Freud. New York: International Universities Press.
Rapaport D. (1961). The Structure of Psychoanalytic Theory.Psychological Issues II, No. 2. Monograph No.6. New York: International Universities Press.
Strauss B., Buchheim A. & Kaechele H. (2002). Klinische Bindungsforschung. Stuttgart: Schattauer.
Tyson P., 1984. Developmental lines and infant assessment. In: Call J.D., E.Galenson & R.L.Tyson (eds.). Frontiers of infant psychiatry. Vol.II.
Tyson P. (1989a). Two approaches to infant research: a review and integration. In: Dowling S. & A.Rothstein (eds.). The significanse of infant observational research for clinical work with children, adolescents and adults.
Tyson P. and R.Tyson. (1990). Psychoanalytic Theories of Development. New Haven: Yale University Press.
Средства за оценяване:
тест 1, тест 2