MEDM645 Морално-етични регулатори в здравеопазването
Анотация:
В начало се предлага обяснение на функцията на нормативните системи в живота на човешките общества. По силата на това, че поведението на хората не е детерминирано еднозначно от действието на природни закони или инстинкти, а хората са същества, които имат свободна воля, необходимата за взаимодействията между тях предвидимост на поведението им се гарантира от създадени в рамките на самия общностен живот системи от норми и правила на поведение.
• Изяснява се природата на моралните норми като те се разграничават от правните норми. За разлика от правото моралът е съдържа норми, които действат не под заплахата от прилагането на материална сила като санкция за тяхното неизпълнение, а единствено и само по силата на вътрешното убеждение. В сферата на морала санкцията за неизпълнението на нормите се състои в неодобрението на останалите членове на моралната общност, към каквато всеки един човешки индивид принадлежи. Крайната форма на тази санкция е загубата на уважение и третирането на индивида от страна на другите като непълноценен (незрял или несамостоятелен) морален субект. Когато неодобрението на другите се преживява от личността като неодобрение към самия себе си, спрямо собствените постъпки по механизмите на самооценяването (инстанцията, която извършва тази самооценка е съвестта), то тогава моралната санкция се състои в чувствата на срам и вина и накрая в загубата на самоуважение.
• Изяснява се основополагащото за всяка морална система разграничение между добро и зло. За разлика от по-старите традиционни етики доброто и злото не се схващат като обективно съществуващи противоположни метафизически начала, а като предикати с особена логическа природа, които хората приписват на своите и на чуждите действия. Специално внимание се обръща на употребите на предикатите “добро” и “зло” и тяхната роля при формулирането на морални норми.
• Като се изхожда от това, че между действието на моралните норми и тяхното обосноваване има съществена разлика, по-нататък в курса се разглеждат начините на обосноваване на морални норми. Базово в това отношение е разграничението между “хетерономно” (чрез прибягване до положения извън морала, най-често това са религиозни постулати) и “автономно” (единствено чрез морално размишление) обосноваване на моралните норми. Подчертава се, че само при автономно обосноваване на моралните норми е възможно хората да носят пълна отговорност за постъпките си. В заключителните лекции се разглеждат три различни типа автономно обосноваване на морала – чрез състрадание, утилитаристко и рационално-комуникативно.
Преподавател(и):
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• каква е природата на основни морални феномени като морално задължение, обещание, наказание, вина, срам, похвала и пр.
2) могат:
• да разбират смисъла и да си служат с няколко важни категории на етиката;
• да си обясняват и да оценяват от морална гледна точка своето поведение и поведението на другите
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Що е морал? Етиката като наука за морала.
- Морални норми и правни норми. Институции на морала и на правото.
- Що е морална санкция? Теория на моралните чувства.
- Събитие и действие.
- Свобода на волята и свобода на действието.
- Хари Франкфърт: "Свободата на волята и понятието за личност".
- Морални оценки – употреби на прилагателните “добро и “зло”.
- Питър Гийч: "Добро и зло".
- Морална общност, отговорност пред моралната общност.
- Обещания, задължения, споразумения.
- Томас Сканлън: "Обещания и практики".
- Морални изисквания – обосноваване на моралните изисквания.
- Морални основания и мотиви.
- Дейвид Хюм: "Трактат за човешката природа", ч. 3.
- Автономно и хетерономно обосноваване на морала.
Литература по темите:
1. Кант, Имануел: Критика на практическия разум, София 1974.
2. Кант, Имануел: Основи на метафизика на нравите, София 1974.
3. Ролс, Джон: Теория на справедливостта, София 1998.
4. Хабермас, Юрген: Морал право и демокрация, София 1999.
5. Хюм, Дейвид: Трактат за човешката природа, София 1986.
6. Audi, Robert: Weakness of Will and Practical Judgment – Nous 13 (1979)
7. Dworkin, Gerald: Theory and Practice of Autonomy, Cambridge University Press 1988.
8. Fisher, John Martin/ Ravizza, Mark: Responsibility and Inevitability – Ethics 101 (1991).
9. Foot, Philippa: Free Will Involving Determinism – The Philosophical Review 66 (1957).
10. Foot, Philippa: Morality as a System of Hypothetical Imperatives – The Philosophical Review 81 (1972).
11. Frankfurt, Harry: Freedom of the Will and the Concept of a Person – The Journal of Philosophy 68 (1971).
12. Galeotti, Anna Elizabetta: Contemporary Pluralism and Toleration – Ratio Juris 10 (1997).
13. Geach, Peter T.: Good and Evil – Analysis 17 (1956).
14. Hurley, Susan: Reason and Motivation: the Wrong Distinction? – Analysis 61 (2001).
15. McFall, Lynn: Integrity – Ethics 98 (1987).
16. Nagel, Thomas: Hobbes’s Concept of Obligation – The Philosophical Review 68 (1959).
17. Nagel, Thomas: The Possibility of Altruism – Princeton University Press 1970.
18. Nagel, Thomas: Mortal Questions, Cambridge University Press 1979.
19. Rawls, John: Lectures on the History of Moral Philosophy, Harvard University Press 2000.
20. Scanlon, Thomas: Promises and Practices – Philosophy and Public Affairs 19 (1990).
21. Scanlon, Thomas: What We Owe to Each Other, Belknap Press of Harvard University 2000.
22. Stawson, Peter: Freedom and Resentment – Proceedings of the British Academy, 48 (1960).
23. Watson, Gary: Free Action and Free Will – Mind 96 (1997).
24. Williams, Bernard: Moral Luck, Cambridge University Press 1981.