С навлизането на пазарните отношения в сферата на здравеопазването, определянето на адекватна цена за доставката на здравни услуги е един основен проблем за мениджъри, застрахователи и политици. От една страна, здравните мениджъри целят да покрият общите производствени разходи, за да осигурят финансовото оцеляване на своите организации. В частния сектор, здравните мениджъри имат още за задача да осигурят нарастване на приходите, което да гарантира печалба за собственици, кредитори и други финансови партньори. От друга страна, застрахователните компании и държавата, които до голяма степен финансират здравния сектор, се опитват да контролират нарастването на националния здравен бюджет, за да постигнат ефективно използване на обществените ресурси.

Особонест е и факта, че в сферата на здравеопазването, търсенето и предлагането не винаги са определящ фактор за ценообразуването, и цените не винаги отразяват оценките на потребителите, процеса на координацията между потребители и доставчици, и тяхната мотивация да кооперират.

Този курс разглежда предимно методи за определяне на цените на здравните услуги, когато мениджърите имат свобода при взимането на управленски решения. Въпреки специфичността на функцията на цената в здравния сектор, подобно на търговските стоки, цената на дадена здравна услуга отразява нейната себестойност. Както и при търговските стоки, обаче тези две характеристики (цена и себестойност) не са еднозначни. Факторите, които отклоняват цената на една медицинска услуга от нейната себестойност, включват например степента на държавно регулиране, стратегията на организацията, потребителските свойства на стоката и цените на стоките заместители.