VIPB711 Цветни и черно-бели композиционни ескизи - І част
Анотация:
• Композиционните разработки като упражнение в търсене на крайния пластичен резултат се осъществяват с цветни и черно-бели композиционни ескизи.
• Черно-белият резултат носи графичен порядък на образа, ако той е изразен в своето чисто противопоставяне, в контраста на бялото и черното. Емоционалният резултат ще бъде по-различен ако се използват преходни стойности между двата цвята.
• При цвета нещата звучат по друг начин. Атмосферата е по-сложна. Състоянието на картината е многопластово и регистърът на диалога със зрителя предполага голямо богатство на изразните средства.
Преподавател(и):
доц. Ралица Мирчева д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• При разработка на черно бяла композиция, студентът се приучва да мисли графично. Формата е знакова. Линията на рисунката затваря черно бялата форма, ражда експресията на графичния образ.
2) могат:
• При разработка на цветна композиция, цветът е основният провокатор като изразно средство. Студентът се научава да владее цвета, той става мощно оръжие за самоизраз да провокира идеи, да налага творческа свобода, да бъде израз на неговите духовни стремления.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:
За да владее сложната цветна или черно бяла композиция, студентът трябва да е преминал през простите учебни задачи с натюрморта, изведени като цветна или черно бяла учебна постановка.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
• Основна литература:
• АВРАМОВ, Д., Естетика на модерното изкуство. - София: Наука и изкуство.,1969.
• БОЖКОВ, Атанас. Българско изобразително изкуство. – София: Септември, 1988.
• БАМЕС, Годфрид. Човешкото тяло. София: Труд , 2000
• РАЙЧЕВ, Румен. Цветовете в изкуството. – София: ЛИК
• ЦОНЕВ, Кирил. Технически наръчник на художника. - София: Наука и изкуство, 1957.- 210 с. : с ил.
• Kandinsky, V., Point & Line to Plane. - London: Dover Publication, 1980
Допълнителна литература:
• Кенет, К., Голото тяло. – София: Бълг. худож., 1983
• Киплик, Д. И Техника на живописта. София: Наука и изкуство, 1956.
• Перюшо, А., Животът на Ван Гог. – София: Бълг. худож.,1981
• Фрай, Р., Въображение и рисунка. – София: Наука и изкуство, 1988
• Цонев, Кирил. Технически наръчник на художника. – София: Наука и изкуство, 1957. – 210 с.
• Чоканов, К. Пластична анатомия. -2. осн. прераб. и доп.изд. – София:Наука и изкуство,1974.
• Gage, J., Masters of Colour: Derain to Kandinsky. – London:Thame & Hudson Ltd., 2002
• Gombrich, E., The Story of Art. – London: Phaidon Press , 1972
• Gottfried, F., Gustav Klim. - Cologne: Taschen, 1991
• Greenberg, C., Art and Culture: Critical Essays - Boston : Beacon Press, 1961
• Honnef, K., Contemporary Art. – Cologne: Taschen, 1988
• Itten, J., The Elements of Color.- New York: Van Nostrand Reinhold , 1970
• Itten, J., Hagen, E., The Art of Color. - London: John Wiley & Sons, 1974
• Janson, H., History of Art. - New York: Harry N. Abrams, 1986
• Mayer, R. The artist’s handbook of materials and techniques.
• Moszynska, A., Abstract Art. - London: Thames and Hudson Ltd, 1990
• Overy, P., Kandinsky: The Language of the Eye, New York : Praeger , 1969
• Padgham, C., Saunders, J., The Perception of Light and Color, - G. Bell & Sons Ltd., 1975
• Stephenson, J. The materials and techniques of painting.
• Ulrich, B., Max Ernst, Cologne: Taschen, 1988
Средства за оценяване:
Конферанс, ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА:
Оценяването на студента, изучаващ изкуство е трудно.
Оценката на резултата не трябва да носи стерилна академичност. Подходът на оценяване е строго индивидуален към всеки обучаван.
Оценката е мярка не на краен резултат, а е оценка на процеса на развитието. Това е процес, който се следи през целия семестър.
Личният контакт до голяма степен определя успешния резултат. Важен е словесният процес на контрол, където се изгражда взаимното доверие и взаимното израстване като качество един към друг.
Оценката не е бележка, макар тя да е важен институционален белег, печат към документ.
Много е съществена психичната оценка. Студентът я разбира чрез конферансите. Той трябва да се познае като артист, за да може да освободи творческата си енергия – трамплин към неговото развитие и професионално израстване.