ARHB707 Българският средновековен град
Анотация:
Целта на курса е в рамките на 30 учебни часа студентите да получат представа и общи познания върху развитието на градските структури от времето на Първото и Второто Българско царство и свързаните с тях аспекти. Специално внимание е отделено на теоритичната част, касаеща развитието и схаващането за градски дефитиции и определения. Основен елемент формиращ облика на средновековните български градове са културните контакти с Византийската империя и някои архаизиращи традиции, добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което резонно представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие. Акцентът е поставен върху столичните градове Плиска, Преслав, Търново и регионалните аристократични центрове.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Познават развитието на градските структури от Българското средновековие и свързаните с тях аспекти на икономиката, фортификацията, политиката, както и традициите добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие; проблемите свързани с проучванията и интерпретацията на материалите от столичните центрове Плиска, Преслав, Търново и дворцовите, църковните, манастирски и укрепителни комплекси в тях.
2) могат:
Могат да разчитат особеностите в развитието на градските центрове от времето на Първото и Второто Българско царство; различават тенденциите и школите, определящи облика светската и духовна култура и да ги вписват в общата картина на времето на 7-14 в., както на територията на Средновековна България, така и в Източносредиземноморската културна зона.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Обосновка на курса. Понятието “град”, като историческо, социално и културно явление. Подход на проучванията в Западна и Средна Европа. Проблеми на дефиницията в Източна Европа и територията на Византия.
- Византийският град през 6 и 7 в. Основни тенденции в развитието на първостепенните и второстепенни центрове. Характеристики. Трансформация от античен към средновековен град. Причини от имперски и регионален характер
- История на селищната археология на средновековна България. Пионери в проучванията на градищата при Абоба и Ески Истанбул. Основания за определянето им като столични центрове. Средновековната българска археология и характеристика на схващанията за средновековния град в отделните етапи на развитието и.
- Градски аспекти на византийския град през 8 – 11 в. Сравнение със синхронните центрове от територията на Първото Българско царство.
- Укрепеният селищен и аристократичен център при с. Абоба (дн. гр. Плиска). Историческа топография, хронология, архитектурен и икономически облик.
- Преслав – втората столица на Първото Българско царство. Историческа топография, хронология, архитектурен и икономически облик.
- Регионални центрове и резиденции. Значение в административно-икономическия облик на Първото Българско царство. Проблемът за аулите.
- Трансформация на центровете в епохата на византийската реставрация.
- Търновград. Историческа топография, хронология и икономически облик.
- Децентрализация на Второто Българско царство и развитие на регионални средновековни центрове от градски тип. Градове в централната балканска / старопланинска част на българските земи. Ловеч, Червен, Сливен, Сопот.
- Черноморски градове в границите на Второто Българско царство и Добруджанското деспотство. Калиакра, Варна, Дебелт, Месемврия, Анхиало.
- Дунавски градове. Белград, Видин, Свищов, Никопол, Дръстър.
- Градове в южните и югозападни български краища. Средец, Перник, Прилеп, Ниш, Велбъжд, Мелник, Цепина.
- Проблемът за българския средновековен замък.
- Византийският град от 12 – 14 в. Икономически облик и сравнение с българските средовековни центрове.
Литература по темите:
Аладжов, Ж.
1987 За появата и развитието на градоустройствената схема на старобългарските градски центрове. – Труды V конгреса МУСА
1992 Предстоличен Преслав. – Приноси към Българска археология І
Аладжов, Ж., Д. Момчилов
1991 Землено укрепление около крепостта Маркели. – Проблеми на прабългарските история и култура ІІ
Ангелов, Д.
1960 Към въпроса за средновековния български град. – Археология 3
1971 Образуване на българската народност. София
Ангелов, Н.
1964 Средновековният град Търново според изворите от ХІІ-ХІV в. и досегашните археологически разкопки. – ИНМВТ ІІ
Ангелова, Ст.
1973 Крепостните стени на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – Археология 3
1988 Археологическото проучване на средновековния Дръстър (Резултати и перспективи). – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра
1993 Към топографията на средновековния Дръстър през ХІІ в. – Приноси към българската археология ІІ
2002 Археологически проучвания в Дръстър (14 години по-късно). – Добруджа 20
Антонова, В.
1965 За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – ИПр ХХІ,5
1981 Старобългарското крепостно строителство в светлината на археологическите проучвания на аула на хан Омуртаг при гара Хан Крум (Чаталар). – Плиска-Преслав 2
Антонова, В., Цв. Дремсизова
1960 Аулът на хан Омуртаг край с. Хан Крум. Проучвания през 1958 г. – Археология 4
Антонова, В., Д. Владимирова, П. Петрова
1982 Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. – ИМСБ 7
Баласчев, Г.
1942 Град Дръстър (Силистра). – Минало
1942 Сред развалините на римското и старобългарско градище Мория, обсаждано от Василия Българоубиеца. – Македония 10
Бешевлиев, В.
1988 Свидетелства за присъствието на прабългарите в Дръстър. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра
Билярски, И.
1998 Институциите на средновековна България. Второ Българско царство (ХІІ-ХІV в.). София
Благоев, Н.
1925 Произход и характер на цар Самуиловата държава. – Годишник на Софийския университет. Юридически факултет 20
Божилов, И.
1988 Бележки върху византийската администрация в Североизточна България (971-1000). – В: Сборник в чест на академик Христо Христов. Изследвания по случай 70 години от рождението му. София
1995 Българите във Византийската империя. София
Бонев, Ст.
1981 За преславската костена пластика. – В: Международен симпозиум “Преславска книжовна школа”. Шумен
1983 Художествената резба върху кост – връзки и влияния с другите приложни техники през Х в.- Преслав 3
1993 Южната стена на преславския аул и въпросът за хронологията на преславското строителство. – Плиска-Преслав 6
Бояджиева, С.
1993 Кварталното ядро около църква +3 в Калиакра. – В: Сборник в памет на Ст. Дамянов. София
Велков, И.
1944 Старата Констанция – ИИД ХІХ-ХХ
Венедиков, И.
1968 Преслав преди на да стане столица на България. – Преслав І
Ваклинов, Ст., М. Ваклинова
1993 Голямото водохранилище на Плиска. – Плиска-Преслав 6
Ваклинов, Ст., Ст. Станилов
1981 Кладенци, ранносредновековно българско селище. Варна
Василев, Р.
1993 За планировката на някои ранносредновековни селища във Външния град на Плиска. – Приноси към българската археология ІІ
Василева, Д.
1992 Маяцкото градище – конструкция и техника на градеж. - Приноси към Българска археология І
Венедиков, И.
1979 Военното и административно устройство на България през ІХ и Х в. София
Витлянов, Ст.
1984 За стопанския облик на манастира при Голямата базилика в Плиска. – МПК 4
1985 Южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав. – Плиска-Преслав 4
1995 Стопанският облик на столичните манастири. – Плиска-Преслав 7
2000 Археологически данни за икономическия облик на Плиска. – Плиска-Преслав 8
Въжарова, Ж.
1986 Средновековното селище при с. Гарван, Силистренски окръг VІ-ХІ в. София
Вълов, В.
1977 Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости (VІІ-ХІV в.). – Археология 1
1992 Принос към изследването на фасадната декорация на замъка “Баба Вида” във Видин. - Приноси към Българска археология І
Георгиев, П.
1981 Ранносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска. – Плиска-Преслав 2
1999 ?? ??? ?????? ??? ??????. Градът Плисков (произход и значение на името). - В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 3
2001 Столицата на хан Кубрат. – В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 4
2002 За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дуросторум – Доростол. – Добруджа 20
2002 Столицата на Аспарухова България – писмени сведения и топонимични данни. – Исторически преглед
Георгиева, С.
1961 Средновековното селище над развалините на античния град Абритус. – ИАИ ХХІV
Гюзелев, В.
1973 Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV в. – ИНМВ ХІ (ХХІV)
1994 Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадски стан към царски двор). – ИНИМ 10
1997 Очерк върху историята на град Анхиало през Средновековието. – Родина ІІІ-ІV
Джингов, Г.
1972 Средновековната църква в Калиакра. – ИАИ ХХХІІІ
1987 Църква 2 в Калиакра. – ИНМВ ХХІІІ (ХХХVІІІ)
Джингов, Г., А. Балканска, М. Йосифова
1990 Калиакра. Крепостно строителство. Т. 1. София
Димитров, Я.
1992 Нови данни за археологическата карта на Плиска. - Приноси към Българска археология І
Димова, В.
1983 Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен през ХІІІ-ХІV в. т.І
1992 Ранносредновековна крепост при с. Цар Асен. - Приноси към Българска археология І
Димитрова, Д.
1989 Квартал “Св. Николай Чудотворец”. – Мелник т.І
Дуйчев, И.
1968 Проблеми из средновековната история на Преслав. – Преслав І
1972 Мелник през Средновековието. – В: И. Дуйчев Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София
1989 Очерк върху средновековната история на Мелник. – Мелник т. І
Иванов, Й.
1910 Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. – Известия на Българското археологическо дружество 1
Йорданов, И.
1993 Печатите на преславските владетели 893-971 г. София
Йосифова, М.
1993 Градоустройство и архитектура на Външния град в средновековна Калиакра. - – Приноси към българската археология ІІ
Квинто, Л.
1992 Църквите при Трапезица – състояние и наблюдения. - Приноси към Българска археология І
Кузев, Ал.
1969 Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав ІV. Силистра и Хърсово. – ИНМВ V (ХХ)
Коледаров, П.
Средновековните карти като източник за средновековния български град. – Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София
Литаврин, Г.
1991 Византийская система власти и болгарская государственость. (VІІ-ХІ в.). – StudiaBalcanica 20
Манчева, О.
1988 Към топографията на средновековния Дръстър. – Terra antiqua Balkanika, Acta III
Микучик, И.
1996 Средновековни градове и тврдини во Македония. Скопие
Мутафчиев, П.
1947 Съдбините на средновековния Дръстър. – Добруджа 4
Нешева, В.
1987 Феодалният замък и отбранителната система на Мелник през ХІІ-ХІV в. т. І. Сопот
Николова, Б.
1997 Устройство и управление на Българската Православна църква (ІХ-ХІV в.). София
Овчаров, Д.
1977 Византийски и български крепости V-Х в. София
1992 Към въпроса за укрепителната система на Велики Преслав. - Приноси към Българска археология І
Петрова, П.
1992 Към въпроса за историко-археологическата топография на Външния град на Плиска по данни на аерометода. – Плиска-Преслав 5
Писарев, А.
1992 Градоустройството при Главния вход на хълма Царевец. - Приноси към Българска археология І
Плетнeва, С.
1967 От кочевий к городам. Москва
Поливянни, Д.И.
1984 Мястото на Девинград и ролята му. – ИПр 2,2
1989 Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София
Рашев, Р.
1982 Стробългарски укрепления. Варна
1994 Аул и град през VІІ-ІХ в. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София
Рашев, Р., Ст.Станилов
1987 Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. – РП ХVІІ
Сердика 1-2. Археологически проучвания и материали. Т. 1. София, 1964; Т. 2, София, 1989
Снегаров, И.
1928 Град Охрид. Исторически очерк. – Македонски преглед ІV, 1
1995 История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците. София (1924)
Станчева, М.
1967 По някои проблеми на средновековния Средец. – ИБИД ХХV
Стоянов, Г.
1992 Напречната стена източно от църква “Св. Никола” – етап в крепостното строителство на Мелник. - Приноси към Българска археология І
Станчев, Ст.
1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в североизточна България. Археология 1
Томоски, Т.
1999 Македония низ вековете. Градови, тврдини, комуникации. Скопие
Тотев, Т.
1963 За обработката на кост в средновековна България. – Археология 1963
1980 Преславските манастири – средища на художествен живот през ІХ-Х в. – Векове 5
1982 Манастирът в “Тузлалъка” – център на рисувана керамика в Преслав през ІХ-Х в. София
1988 Преславската керамична икона. София
1993 Към въпроса за творчеството на Преславските майстори на рязана кост. – Плиска-Преслав 6
Харбова, М.
1981 Отбранителни съоръжения в българското средновековие. София
Цветков, Б.
1981 Средновековни български крепости по долината на Средна Струма и Места. София
Чангова, Й.
1957 Търговските помещения в Преслав. – ИАИ ХХІ
Щерева, И.
1992 Средновековният Сливен. - Приноси към Българска археология І
Щерева, И., М. Радева
1993 Нова средновековна църква с некропол в Сливен. – Приноси към българската археология ІІ
Antonowa, W.
1970 Beitrag zur Frage der Eigenart der bulgarischen Aule im Licht der archaeologischen Untersuchungen im Aul von Chan Omurtag bei Station Zar Krum. – Actes du premier Congres international des etudes Balkaniques et sud-est Europeenes II.
Henning, J.
2000 Von Herrschaftszentrum zur stadtischen Grosssiedlung mit agrarischen Komponente. Archaologische Nachweise der Landwirtschaft aus dem fruhmittealterlichen Pliska. – Плиска-Преслав 8
Средства за оценяване:
тест
реферат
курсова работа