HISB811 Международни отношения през XX в.

Анотация:

Двадесетото столетие сл.Хр. е може би времето на най-драстични промени в международния ред за цялата писана история на човечеството. Това е епохата на най-сериозните усилия за регламентиране на междудържавните връзки, но и на най-кървавите и унищожителни войни. Сто години са сравнително много за един човешки живот, но в никакъв случай не са дълъг период за съществуването на вида homo sapiens. Героичният материализъм на Просвещението неусетно води през ХХ в. до яростно отричане на най-основни общочовешки ценности, чиято липса застрашава фундамента на нашата цивилизация. Под заплаха от ядрено самоунищожение са не само хората, но и животът на тази планета. Поради липсата на сигурни доказателства за живот на други небесни тела, това означава, че е имало голяма вероятност за край на живота в цялата вселена.

От друга страна, за пръв път през ХХ в. най-мощната държава в света – САЩ – не е някаква деспотична империя или тромава колониална сила със съмнителна репутация относно равноправието на всички пред закона, а действаща демокрация, която гарантира еднакви права и свободи на всичките си граждани и бавно, но неотклонно разширява тези права. През втората половина на ХХ в. и в началото на третото хилядолетие пък ставаме свидетели на уникален експеримент – благодарение на европейската интеграция и на победата на демокрацията в “студената война” срещу съветската империя континентът, който през първата половина на ХХ в. е бил източник на две световни войни, живее вече повече от шест десетилетия в мир. Не по-малко чудо е и това, че без оглед на ускорено нарастващото население на Земята хората все пак намират начини да се спасят от гладна смърт.

Мъчно може да се разбере днешният свят без катастрофалните трагедии и драматичните обрати на ХХ в., а в тези събития съществена роля играе дипломацията. Предлаганият курс проследява главните международни системи и развитието на междудържавните връзки през ХХ в.

прочети още
История

Преподавател(и):

гл. ас. Методи Методиев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

След завършване на курса студентите ще познават основните международни системи и организации през ХХ и в началото на ХХІ в., както и регионалните и световни измерения на събитията и процесите през същия период. Те ще могат да се ориентират в плетеницата от фактори и наследства, влияещи върху облика на днешния свят, да преценяват отговорностите на определена голяма държава за една или друга международна катастрофа и да се отнасят критично към “освободителните” претенции на диктаторските режими, както и към различните форми на черно-бяло опростенчество спрямо заплахите пред човечеството и спрямо рецептите за тяхното превъзмогване.
Предварителни изисквания:
Желателно е студентите да са завършили курсовете по история на света в епохата на новото време и глобализацията.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Бугайски, Я. Студен мир. Новият империализъм на Русия. София, “Гутенберг”, 2006

Джонсън, П. История на американския народ. София, “Рива”, 2002

Кенеди, П. Възход и падение на великите сили. Т.1-2. София, “Св.Георги Победоносец”, 1997

Кисинджър, Х. Дипломацията. София, “Труд”, 1997

Кисинджър, Х. Политиката: към дипломацията на ХХІ век. София, “Труд”, 2002

Суворов, В. Последната република. Ч.1. София, “Факел експрес”, 1996

Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София, “Обсидиан”, 1999

Цветков, Пл.С. Болшевизъм, националсоциализъм, фашизъм 1917-1939. Общоевропейски и балкански аспекти на проблема (второ преработено и допълнено издание). Варна, “Зограф”, 2000

Цветков, Пл.С. Европа през ХХ век. Политическа и дипломатическа история на европейските държави от Първата световна война до падането на Берлинската стена 1914-1995. Ч.1-2. София, Нов български университет, 2002

Цветков, Пл.С. Светът на мегамитовете. Някои политически и историографски митове на ХХ век. София, Нов български университет, 2008

Чуков, Вл. Ислямският фундаментализъм. София, “Изток-Запад”, 2004

Средства за оценяване:

Съществен критерий за текущото оценяване е присъствието на лекциите и участието в разискванията. Това влияе на оценката на защитата на реферата (за реферата вж.по-долу).

Специален бонус от една единица, прибавена към крайната оценка на текущото оценяване, е предвиден за всеки, който участва в електронния форум към курса в системата MOODLE. На този форум студентите трябва да отговарят на конкретни запитвания от страна на преподавателя, както и да участват в дискусии по тематиката на курса.

50% от текущата оценка се определя от писмения тест, който се провежда в самия край на семестъра.

Всеки студент трябва също така да напише реферат по една от примерните теми, дадени по-долу. Размерът на реферата не бива да надхвърля 200Kb. Той трябва да се изпрати в електронен вид в системата MOODLE на мястото в курса, посочено с надписа „Моля изпращайте рефератите си тук”. Рефератът трябва да бъде защитен, което означава, че студентът трябва да отговори на питанията на преподавателя по текста на реферата. Реферат, който не е защитен по този начин, ще се смята за ненаписан.

Двама или повече студенти не могат да пишат по една и съща тема и затова всеки трябва предварително да съобщи на преподавателя коя тема си е избрал за своя реферат. Всеки студент трябва да избере за реферата си една от следните теми:

1.Дипломатическият пратеник в миналото и сега.

2.Външнополитическите институции на демокрацията, авторитаризма и тоталитаризма.

3.Центърът за взимане на външнополитически решения при демокрацията, авторитаризма и тоталитаризма.

4.Идеология и външна политика при тоталитарните режими.

5.Аспекти на международното и междудържавното право през античността и средновековието.

6.Вестфалските договори и системата на Виенския конгрес.

7.Възникване и развитие на Тройния съюз или Централните сили.

8.Възникване и развитие на Антантата.

9.Централните сили и Антантата през Първата световна война.

10.Външнополитическите цели на руския комунизъм.

11.Външнополитическите цели на германския националсоциализъм.

12.Външнополитическите цели на италианския фашизъм.

13.Американският изолационизъм от доктрината Монроу до началото на ХХ в.

14.Американският интервенционизъм при администрацията на президентите Тиъдър Рузвелт и Уудроу Уилсън.

15.Американският изолационизъм между двете световни войни.

16.Американският интервенционизъм при президентите Франклин Рузвелт и Хари Труман.

17.Обществото на народите като замисъл и реализация.

18.Съветско-нацисткият съюз (1939-1941 г.).

19.Съветско-нацисткият антагонизъм в навечерието на Втората световна война.

20.Съветско-нацисткият двубой през Втората световна война.

21.Организацията на обединените нации.

22.Съветската агресия и НАТО.

23.Антагонизмът между руския и китайския комунизъм.

24.САЩ и комунистическата агресия.

25.САЩ и терористичната заплаха.

26.Деколонизацията и фундаментализмът.

27.Европейската интеграция до падането на Берлинската стена.

28.Европейската интеграция след падането на Берлинската стена.

29.Бликоизточните конфликти.

30.Индийско-пакистанският антагонизъм.

31.Разпадането на съветската империя.

32.Предизвикателствата пред евроатлантическата общност.

33.България в Първата световна война: национална катастрофа или победа срещу руската агресия?