Преподавател(и):

проф. Елисавета Вълчинова-Чендова  д.н.
проф. Явор Конов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Завършилите този курс следва да имат добра обща представа за историята на Западната музика и на мюзикъла.
Предварителни изисквания:
Добре е да имат поне основни познания по теория и история на музиката.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Предхристиянска античност Древна Гърция и музиката в нея. Множество музикални инструменти (повечето дошли от праисторията, от Изтока), макар и с днес неясен репертоар: ударни (тъпани и барабани, хлопки, кастанети и др.), духови (единични и двойни флейти, рогове, тръби), вкл. малки водни органи (ако се доверим на фреските от времето на Източната Римска империя, много след изчезването й наречена "Византия"), струнни дръпкови (арфи с различна големина). Конструктът на „ладовете” (макар и с променлива организация) със символични значения, ползван от християнските монаси през Средновековието (както и, след това, от някои композитори през ХХ век и съвременността). Концепцията за изпяваните театрализирани пиеси (преоткрита в ХVІІ век при появата на операта в Италия, респ. оперетата в ХІХ век, мюзикъла през ХХ…). „Бекграундът” на фолклора (песенен и танцов), предаван само чрез „устната” практика.
2. Средновековие Систематизираният нотопис (запис на музика), който в общи линии е все още в употреба. Музикалните инструменти (също от Изтока): струнните лъкови, обоите (вкл. фаготите – от същото семейство е и зурната), някои предтечи на кларинета, различни ударни. Вокалният многоглас (полифонията) – изкуството на наслагване на две или повече равностойни певчески партии (няма данни за такова в предишните култури).
3. Ренесанс Оформяне на „класическия” вокален (и хоров) четириглас: сопран и алт (високият и ниският женски гласове), тенор и бас (високият и ниският мъжки гласове). Златна епоха на вокалната полифония. Оформяне на „тоналната хармония” (наречена и осмисляна така по-късно: строежи на съзвучия („акорди”, в голяма част подобни на „класическите” от епохата на Глук, Хайдн, Моцарт, Бетховен от втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век – та и до днес). Въвеждането на тактовата черта. Допускането на женски гласове в религиозната християнска музика (musica sacra; припомням наименованието musica profana, светската музика). Оформяне вече като структурирани музикални форми на месата (западната литургия), реквиема (заупокойната меса), Стабат Матер (Стои Майката Божия, при свалянето на Христа от кръста). Лютнята. Усъвършенстване на музикалните инструменти и поява на нови, сложни, като спинета (вирджинала), предшественик на клавесина (чембалото).
4. Барок Развитие и повсеместно ползване на basso continuo (непрекъснатата мелодия в най-ниския глас), най-често цифровано (цифрите показват какви интервали, респ. акорди да се построят над тона в баса – може да се прави и малко или повече полифонизирано); дори добавяне на basso continuo към композиции от по-ранно време. Развитие на самообособена инструментална музика, успоредно с повсеместното разпространение и утвърждаване на клавесина (чембалото), на големия орган, съвременната цигулка и нейното “семейство” (виола, виолончело, контрабас), тромбони с цуг (плъзгач), съвременния обой, фагота, бароковия тромпет. „Бум” (особено в Италия) на публичните светски концерти, предназначени за „всички”, а не само за „елита”. Поява в Италия на „кончерто”-то (concerto grosso) и разпространение в Европа и на оркестровата сюита и инструменталната соната. Поява също в Италия на ораторията (в духовната музика) и операта (в светската), въвеждани (предшествани при изпълнението) от увертюри (предназначени, не на последно място, да накарат разговорите и шума в публиката да спрат). Поява също в Италия на кантатата и значимото й разпространение в протестантска Германия.
5. Предкласика и Класика „Оттегляне” на клавесина и налагане на фортепианото (с чукчета, може да свири силно, forte, или тихо, piano – в зависимост от силата на удара на пръста върху клавиша). Изчезване на basso continuo-то като мисловна и изпълнителска техника. „Стандартизиране” на хармоническите последования. Оформяне на симфонията и на сонатната форма (и 3-делното „сонатно алегро”, основано върху 2 контрастни теми – първата част на цикъла). Обособяването на „камерна” и „симфонична” музика. Разпространение и налагане на концертите за солиращ инструмент и оркестър. Въвеждане на тимпаните в оркестъра.
6. Романтизъм Изява на стремежа към – и изказа на – субективното, лично разбиране и изживяване. Огромно развитие на техниката и репертоара на пианистите. „Стандартът” на “инструменталиста-виртуоз” (пианист, цигулар). Навлизане на семейството на саксофоните през втората половина на ХІХ век. Разширяване на симфоничния оркестър (100 и повече изпълнителя), с увеличаване вида и броя на инструментите, включване на големи певчески състави. Въвеждане на метронома (1815), даващ възможност за точно означение и възпроизвеждане на темпо. Нови жанрове и форми: песен, лийд (Lied, нем.), балада, музикален момент, емпромтю, музикален момент, симфонична поема. Разнопосочна еволюция на операта: grand opera, opera bouffe, музикална драма (и с лайтмотивна техника). ? Разпространение на комичната опера и оперетата, както и на увертюрата от потпури („букет” от теми и откъси). Все по-голямо ползване на хроматизми (алтерации – диези и бемоли в музиката), с което се стига и до разпада на тоналността. Ново внимание към фолклора. Поява на национални школи.
7. Постромантизъм и Съвременност Импресионизмът – високо значение и стойност на „цвета” на звученето. Осмисляне и ползване на звуковия колорит (цвят, тембъра) като структурен елемент в музиката. Стремеж към различното, като често срещан мотив в творчеството. Много бързи промени в конструктивно-стилистичните параметри и естетика. Все по-необхватните форми и начини на взаимовлияния и пресичане на културни традиции и/или новаторски търсения, вкл. в посока на ново разбиране за красота и хармония: атоналност и експресионизъм; водеща роля на ритмиката и ударните инструменти; додекафония и сериализъм; алеаторика; стохастична музика; политоналност; модалност; микротоналност; неокласицизъм; полистилистика; еклектика; колажна техника; минимализъм; сонористика; текстуралност; конкретна музика; микрополифония. Превес на играта с качествата на звука (височина, текстура и плътност, времетраене), спрямо мелодията и съзвучаването. Джазът и попмузиката. Българската професионална музикална култура. (Ретроспекция към църковната музика по нашите земи от Средновековието до днес.) Музиката в екранните изкуства. Електронната, компютърната и мултимедийната техника и култура, вкл. музика.
8. Мюзикъл Основата - оперетата и водевилът. Бродуей в началото на 20-и век. Златната ера в 40-те и 50-те години. Холивуд: мюзикъл и кино. Нови форми и стилове в 60-те години. Рок-мюзикълът в 70-те. Мега-мюзикълите в 80-те и 90-те. Мюзикълът през 21-ви век.

Литература по темите:

Арнаудова, Боянка. Българската опера – мит и модерност. Полис, София, 2005

Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 1, София, Музика, 1997

Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 2, София, Музика, 1999

Бросар, С. дьо: Речник по музика (1705) – превод и коментари Явор Конов, Ниба Консулт, София, 2010

Вълчинова-Чендова, Елисавета. Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България - средата на ХIХ - края на ХХ век. С., 2001

Вълчинова-Чендова, Елисавета. Енциклопедия български композитори. С., СБК, 2003

Дьо Сен Ламбер: Принципите на клавесина (Париж, 1702), Нов трактат за акомпанимента на клавесин, на орган и на други инструменти (Париж, 1707), анотирани преводи Я. Конов, Конов, Я.: Първият трактат по клавесин – "Принципите на клавесина", Дьо Сен Ламбер, Париж, 1702 – дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор (София, 1997), София, Музикално общество "Васил Стефанов", 1998

Енциклопедия на българската музикална култура, София, Издателство на Българската академия на науките, 1967

Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, текст Б. Абрашев и Вл. Гаджев, илюстрации Ант. Радевски, София, Кибеа, 2000

Каракостова, Румяна. Българският музикален театър между двете световни войни. ИИ, БАН, София, 2004

Конов, Явор, автор и съставител:, различни текстове: yavorkonov.alle.bg

Конов, Явор: „За многогласа, както и за същността, практиката и теорията на basso continuo – някои данни и съпоставки”, Моцарт, В.: Практически елементи на генералбаса, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 1999

Конов, Явор: За Джозефо Царлино и Изкуството на контрапункта, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

Конов, Явор: За полифоничността (книга за студентите от НБУ), София, 2010

Конов, Явор: Идеи и подходи за естествено свирене на пиано, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2003

Конов, Явор: Лексикографско, историографско & библиографско наследство на Себастиан дьо Бросар (1655–1730) – духовник, музикант & ерудит, Музикално общество Васил Стефанов, София, 2008

Конов, Явор: Себастиан дьо Бросар и неговият речник по музика, София, Музикално общество “Васил Стефанов”, 2003

Крачева, Лилия. Българска музикална култура от древността до наши дни. София, Марс, 2008

Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част втора. С., Марс, 2010

Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част първа. С., Марс, 2006

Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част трета. С., Марс, 2020

Лазаров, С. 70 случки с усмивка от сцената и зад сцената на електронната музика в България, 4 тома (1. Началото, 2. Творчество, 3. Електронна музика и наука. Бг фестивали, 4. Мегаспектаклите), София, 2021-21

Лазаров, Ст.: История на нотното писмо, София, Наука и изкуство, 1965

Леви, Клер. Диалогичната музика: блусът, популярната култура, митовете на модерността. ИИ, БАН, София, 2005

Леви, Клер. Още към дефинирането на популярната музика. – http://www.litclub.bg/library/musikologia/levy/popular_music.html.

Михелс, У.: Атлас Музика (в 2 тома), превод П. Куюмджиева, Пловдив, Летера, 2000

Музикален терминологичен речник, съст. Св. Четриков, София, Наука и изкуство, 1969

Онегер, Артур. Аз съм композитор, Наука и изкуство, София, 1967

Хаджиев, П.: Елементарна теория на музиката, София, Музика, 1990

Хлебаров, Иван. Новата българска музикална култура. Т. 1. НМА, Хайни, София, 2003

Царлино, Дж.: Изкуството на контрапункта, анотиран превод Я. Конов, София, Музикално общество „Васил Стефанов”, 2004 https://eprints.nbu.bg/id/eprint/3907/

Швайцер, А.: Йохан Себастиан Бах, София, Музика, 1981

Apel, W.: The Notation of Polyphonic Music. 900-1600. Fourth edition. Revised and with Commentary. Cambridge, Massachusetts, The Medi?val Academy of America, 1949

Beale, Simon Russell: Sacred Music, 4+4 епизода (1. The Gothic Revolution, 2. Palestrina and the Popes, 3. Tallis, Byrd and the Tudors, 4. Bach and the Lutheran Legacy, 2008; 5. Brahms and Bruckner, 6. Fauré and Poulenc, 7. Górecki and Pärt, 8. Searching Out the Sacred, 2010), BBC Four. И още от същия автор: God's Composer (Tomás Luis de Victoria), BBC Four, 2011, и Monteverdi in Mantua: The Genius of the Vespers, BBC Two, 2015

Bernstein, Leonard: Young People's Concerts, 1958- видео

Classical music, General Editor John Burrows, DK Eyewitness Companions, Dorling Kindersley Limited, 80 Strand, London WC2R ORL Penguin Group, 2005

Fawkes, Richard: History of Classical Music, Robert Powell (Narrator), Naxos Audio Books, Audio CDs, 1997, 2006

Fawkes, Richard: History of Opera, Robert Powell (Narrator), Naxos Audio Books, Audio CDs, 1999

Fawkes, Richard: History of the Musical, Kim Criswell (Narrator), Naxos AudioBooks, Audio CDs, 2001

Goodall, Howard: Story of Music, BBC2, 2013, https://youtu.be/I0Y6NPahlDE?si=TCRNFFC_nIggtmiy

Howard Goodall's Big Bangs (1. The Thin Red Line: Guido of Arezzo & the Invention of Notation, 2. The Inventing of Opera, 3. Accidentals will happen: The Invention of Equal Temperament, 4. Bartolomeo Cristofori and his Amazing Loud and Soft Machine, 5. Mary and her Little Lamb: The Invention of Recorded Sound), BBC4, 2000 https://youtu.be/Sl8PpGukzCE?si=H_xcGdlqffxGU7Zm

Karolyi, Otto: Introducing Modern Music, Penguin, London, New York, 1995

Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik, Tafeln und Texte, Band 1, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1977

Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik. Tafeln und Texte, Band 2, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1985

Rattle, Simon: Leaving home – Orchestral Music in the 20th Century, сериал от 7 епизода (1 Dancing On A Volcano, 2 Rhythm, 3 Colour, 4 Three Journeys Through Dark Landscapes, 5 The American Way, 6 After the Wake, 7 Threads), RM Arts, 1996, https://youtu.be/QQJz7GBtSaE?si=horcZUYJoOVJGL5Z

The Oxford Dictionary of Music (http://www.oxfordmusiconline.com/public/)

Средства за оценяване:

По принцип, оценяването се осреднява, но събеседването може да се окаже решаващо.