SQBM005 Учене и развитие в организацията
Анотация:
Курсът въвежда в проблемите на ученето и развитието в организацията, изяснявайки смисъла и важността на ефективното управление на тези процеси в съвременната динамична и несигурна среда. Последователно се разглеждат стратегии за учене в организацията на равнището на индивида, групата и цялата организация. Дискутират се условията за изграждане на учеща организация, която подкрепя непрекъснатото учене и развитие.
Във втората си част курсът разглежда стратегически, управленски и оперативни проблеми, свързани с управление на развитието и кариерата в организациите, както и някои психологически и социални фактори, влияещи върху начина, по който хората се отнасят към своята кариера. Подпомагането на развитието на хората е ключов аспект от работата на мениджърите и лидерите. Курсът проблематизира постигането на баланса между: 1) стремежите и очакванията на отделните служители; 2) потребностите на организацията да поддържа своя база от умения и да развива потенциала и ангажираността на своя персонал; 3) все по-голямата грижа на хората да поддържат равновесие между работата и “качеството на живот”.
Цели на курса:
• Да се формира разбиране за процесите на развитие и лидерската роля за управление на ученето в организацията.
• Да се развият способностите за непрекъснато управленско личностно и професионално развитие.
• Да се разгледат критически разнообразни системи и средства за управление на развитието и кариерата в организациите.
• Да се приложат теории и практики за учене и развитие за подобряване на индивидуалното и организационното изпълнение.

Преподавател(и):
гл. ас. Александър Пожарлиев д-р
доц. Димитър Панайотов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Познават различни стратегии за учене в организацията и област на тяхната приложимост.
• Познават практиките и средствата за управление на развитието и кариерата в организациите.
• Как по-широката икономическа, технологична, политическа и социална среда влияе върху характера на трудовите взаимоотношения и кариерата на отделните хора.
• Отношението между стремежите на участниците на трудовия пазар за професия, работа, кариера и стратегическите цели на организацията.
• Ползите и добавената стойност от ефективното и професионално управление на развитието на отделните хора, за организацията и в по-широк смисъл.
• Субективния и обективен смисъл (значение) на кариерата като динамична концепция.
• Психологическото въздействие на възможностите за учене и развитие и отражението му върху психологическия договор между отделния служител и работодателя.
• Инструментите и техниките за диагноза и оценка в областта на управление на ученето и развитието.
• Същността и ролята на самооценката, на изграждането и насърчаването на вяра в собствените сили в ситуации на промяна на работата или ролята
• Различните потребности у различните хора за развитие на кариерата; различните начини, по които промяната в работата или ролята засягат различните хора според тяхната възраст и етап от професионалния им живот.
2) могат:
• Да оценяват себе си и другите с помощта на различни инструменти и компетентностни модели.
• Да избират подходящи методи за учене и развитие и оценяват политиката за развитие на хората в организациите.
• Да идентифицират методи за подобряване на изпълнението на работата чрез съгласуване на индивидуалните и организационните потребности.
• Да оказват подкрепа и съветват отделни хора, изправени пред възможности за учене и развитие
• Да формулират подходящи послания, с които да се помага на хората в организацията да разбират смисъла и последствията от промените, влияещи върху тяхното развитие.
• Да служат като ролеви модели за развитие, изпълнявайки лидерската си функция в организациите.
• Да определят и предвиждат възможни модели за развитие на кариерата за отделни членове на организацията.
• Да се справят с емоционалните проблеми, неизменно възникващи при управление на развитието, да предугаждат и да реагират по подходящ начин на реакциите на служителите при загуба на работа, промяна на кариерата, трудни ситуации, разочарование, постигнати успехи или неуспехи.
Предварителни изисквания:
• Няма изисквания за предварително изучавани курсове
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Ученето в организацията. Равнища на учене – индивидуално, групово, учеща организация.
- Бариери пред ученето. Принципи на индивидуално учене. Основни правила за групово учене. Условия за организационно учене.
- Мениджърите и лидерите като модел за учене. Нови роли и умения.
- Стратегии за индивидуално учене. Лична визия и цели, планове за развитие, саморефлексия, дневници, семинари и уъркшопи, ротация, коучинг, менторство, обучение в работата.
- Стратегии за групово учене. Споделяне на визията чрез консенсус. Учене чрез действие. Непрекъснато измерване. Групов диалог. Групова рефлексия. Професионални групи за споделяне на опит.
- Стратегии за организационно учене. Бенчмаркинг. Одобряващо проучване (appreciative inquiry).
- Организационни структури, подкрепящи ученето. Лидерство, култура, комуникация, управление на знанието, материална среда. Оценка на практиките в организацията.
- Казуси от организации. Примери за управленски практики и проекти в България.
- Управление на развитието и кариерата в организацията. Заинтересовани страни и гледни точки. Основни области, отговорности и роли.
- Типове котви на кариерата. Влияние на кариерната ориентация върху избора на тип работа, преценката за справедливост на възнаграждението, очаквано повишение и признание.
- Управление и развитие на кариерата от гледна точка на стратегическите насоки в развитието на организацията. Типология на кариерните системи.
- Средства за управление на развитието и кариерата в организацията. Програми и практики.
- Подходи към ученето и развитието, основани на компетентност. Моделиране на уменията. Компетентностни профили.
- Интегриране на управлението на индивидуалното развитие в цялостния процес на управление на човешкия капитал.
Литература по темите:
• Иванчевич, Дж., Глюк, У. (2000) Планиране и развитие на професионалната кариера, ред. Карабельова, С., "Управление на човешките ресурси", Христоматия. Лик. София.
• Пожарлиев, А. (2009) Управление и развитие на кариерата в организациите. В Управление на кариерата в организацията. Наръчник с добри практики от България и Европа, БАУРЧР, 21-50.
• Пожарлиев, A. (2008) Управление на кариерата и развитието, УМ – НБУ, София.
• Пожарлиев, А. (2004) Управление и развитие на кариерата, в Ефективно управление на човешките ресурси, ред. Е. Вачкова, РААБЕ, София.
• Сенги, П. (2012). Петата дисциплина. С. Изток-запад.
• Харис, Дж. (2008). Успешната обратна връзка. Харвард бизнес прес, сп. Мениджър.
• Carter, G., Cook, K., Dorsey, D. (2009). Career Paths. Charting Courses to Success for Organizations and Their Employees. Wiley-Blackwell.
• Gill, St., (2000) Organizational learning. HRD Press.
• King, Z. (2004). Career Management – a CIPD guide. London: CIPD.
• Knowdell, R. L. (1996). Building a Career Development Program. Davies-Black Publishing, Consulting Psychologists Press, Palo Alto, California.
• Kolb, D. A. (1984). Experiential Learning: Experience as the source of learning and development. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.
• Osland, J., Kolb, D., Rubin, I., Turner, M. (2007) Organizational Behavior: An Experiential Approach, 8-th edition, NY: Prentice-Hall.
• Salisbury, M. (2009). ILearning. How to Create an Innovative Learning Organisation. Pfeiffer.
• Scharmer, O. (2007). Theory U: Leading from the Future as It Emerges. Cambridge, MA: Society for Organizational Learning.
• Schein, E. (1990) Career Anchors: Discovering Your Real Values, London: Pfeffer and Co.
• Schon, D. A. (1983). The reflective practitioner: How professionals think in action. NY: Basic Books.
• Sonnenfeld, J., Peiperl, M. (1988) Staffing Policy as a Strategic Response: A Typology of Career Systems, Academy of Management Review, Vol 13, N 4.
• Yarnal, J. (2008). Strategic Career Management. Developing your Talent. Elsevier.
Средства за оценяване:
Крайната оценка за курса се формира от резултатите от текущ контрол, с еднаква тежест на двата компонента и изискване за успешно изпълнение на всеки един поотделно.