SQBM004 Управленско учене и развитие
Анотация:
Съвременните тенденции в информационната и концептуална епоха в началото на 21 век се характеризират с изключително високи темпове на развитие на всички сфери от живота, нарастваща динамика, несигурност и непредсказуемост в бизнеса. Успешната реализация на мениджърите и лидерите зависи не само от това какви професионалисти са, а и от това как учат и се развиват непрекъснато. Курсът си поставя за цел да спомогне изграждането на умения за учене и развитие, съответстващи на новите методи и подходи, характерни за управлението в 21-ви век. За успешната реализация на всеки мениджър и лидер е важно осъзнато да управлява собствения си процес на учене, развитие и промяна в начина на мислене.
Съдържанието на курса е насочено към опознаване на процесите на ефективно учене и овладяване на умения за учене и саморазвитие, чрез използване на водещи теории и модели за ученето при възрастните.

Преподавател(и):
гл. ас. Александър Пожарлиев д-р
доц. Димитър Панайотов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
• Изучават и развиват собствения си потенциал по отношение на индивидуален стил на учене, избор на посока за развитие, актуални познания, умения и изповядвани ценности.
• Анализират и извършват рефлексия върху своите действия, за да управляват системно и ефективно процеса на собственото учене и развитие.
• Определят лични цели, насоки и планове за действие. Изграждат визия и планове за развитие и проактивно се ангажират с израстване и развитие.
• Работят в екип и се интегрират в студентската общност, участват в самоподпомагащи се групи и притежават натрупан опит за работа в екип и умения за комуникация с колегите.
• Разбират и оценяват по-добре себе си и другите с помощта на различни инструменти и модели.
• Разбират навиците на високата лична ефективност.
Предварителни изисквания:
Няма изисквания за предварително изучавани курсове
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Същност и природа на ученето. Учене при мениджърите и лидерите. Теории за ученето. Психологически принципи на ученето.
- Теория за учене чрез опита – динамичен и холистичен модел за управленско учене и развитие.
- Индивидуални различия в процеса на учене. Стилове на учене. Основни характеристики и проявления в работата
- Компетенции и умения за учене и развитие. Йерархична карта на управленската компетентност.
- Единичен и двоен цикъл на учене. Адаптивно и генеративно (творческо) учене. Трансформиращо учене.
- Същност на самоусъвършенстването. Принципи и практики. Отговорност за и собственост върху собственото учене и развитие. Ориентация към промяна.
- Етапи на развитието. Цикъл на развитието и промяната. Управление на процеса на учене и развитие? Планиране на развитието.
- Роля на осъзнаването в процеса на учене. Условия за разширяване на осъзнаването.
- Рефлексивно учене. Видове рефлексия. Цикъл на рефлексия.
- Рефлексивна практика. Мениджърът като рефлексивен практик. Умения за рефлексия и рефлексивен диалог.
- Учене отвътре – навън. Теория U. Вътрешни измерения на ученето. Изкуството на слушането, свързването и присъствието.
- Учене с помощта на другите. Коучинг, менторство, консултиране, съветване.
- Основни способности за екипно учене. Поощряване на стремежите, рефлексивен разговор, разбиране на комплексността.
- Учене чрез действие. Съвместно разрешаване на проблеми.
- Учене през целия живот. Непрекъснато професионално развитие. Планиране на ученето и развитието.
Литература по темите:
• Бъкингам, М., Клифтън, Д. (2005). Открийте силните си страни. Класика и стил.
• Голман, Д. (2000). Емоционална интелигентност. С., Кибеа.
• Кови, Ст. (1999). Седемте навика на високо ефективните хора – действена стратегия за личностна промяна. С., Кибеа.
• Кови, Ст. (2012). Осмият навик. С., Кибеа.
• Мерлеведе, П., Бриду, Д., Вандам, Р. (2005). 7 стъпки към емоционална интелигентност. Класика и стил.
• Пожарлиев, A. (2008). Управление на кариерата и развитието, УМ – НБУ.
• Пожарлиев, А. (2004). Оценка на уменията за учене и стиловете на учене при обучение на мениджъри. Психологични изследвания, кн. 1, БАН, с. 81-100.
• Сенги, П. (2012). Петата дисциплина. С. Изток-запад.
• Харис, Дж. (2008). Успешната обратна връзка. Харвард бизнес прес, сп. Мениджър.
• Boud, D., Keogh, R., & Walker, D. (1987). Reflection: turning experience into learning, Kogan Page, London. 26-27, 30-34.
• Brockbank, A. & McGill, I. (2006). Facilitating reflective learning through mentoring & coaching. London and Philadelphia, Kogan Page.
• Kolb, D. A. (1984). Experiential Learning: Experience as the source of learning and development. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.
• Scharmer, O. (2007). Theory U: Leading from the Future as It Emerges. Cambridge, MA: Society for Organizational Learning.
• Revans, R. (1998) ABC of action learning. London: Lemos and Crane.
• Schon, D. A. (1983). The reflective practitioner: How professionals think in action. NY: Basic Books.
• Schon, D. A. (1987). Educating the reflective practitioner. San Francisco, CA: Jossey Bass.
Средства за оценяване:
Две писмени индивидуални задания с равна тежест.