OOOK269 Граждански знания и умения

Анотация:

В курса за знание „Граждански знания и умения“ трябва да бъде затвърдено, надградено и задълбочено усвоеното по гражданско образование в средното училище. Предвижда се в курса да се разискват както общи теоретични теми, изучвани вече в училище (напр. държава, суверенитет, политически плурализъм), но на по-високо университетско равнище, така и исторически теми, свързани с характеристиките на модерния свят и с историята на модерна България. Чрез историческите теми ключовите философски и правно-политически понятия трябва да придобият плът и кръв и да се приближат до опита на студентите. Курсът трябва да допринесе за личностното развитие на студентите и изграждане на тяхната гражданска култура. Република България не налага на гражданите си своя държавна идеология, но нейните граждани трябва да се подготвят да участват с разбиране и отговорност в устройването на общите дела. Курсът трябва да създаде предпоставки младите хора да упражняват зряло правото си на участие и да изпълняват задълженията си на граждани.

прочети още
Испанистика (с втори чужд език английски)

Преподавател(и):

проф. Веселин Методиев  д-р
проф. Христо Тодоров  д-р
проф. Момчил Методиев  д.ф.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• какви са основните функции на държавата и какви са конституционните основи на държавите в модерния свят;

• какво отличава демократичните правови държави от тоталитарните държави;

• какви са конституционните права и задължения на гражданите;

• какви са особеностите на българското обществено развитие след Освобождението;

• какви са спецификите на демокрацията и гражданското общество в България.

2) могат:

• да различават политическия статус на гражданина от този на поданика;

• да разбират как се упражнява властта в демократичната правова държава и да са в състояние да упражняват политическите си права на участие;

• да се ползват с разум от конституционно гарантираните си права и да изпълняват гражданските си задължения.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Модерният свят. Възникване на гражданската дейност в модерния свят
  2. Произход, елементи и основни функции на държавата. Държавен суверенитет.
  3. Империи и национални държави. Поданик в империя – гражданин в национална държава.
  4. Демократична правова държава. Конституция. Разделение на властите.
  5. Справедливост, права и свободи.
  6. Граждански задължения – спазване на конституцията и закона, защита на Отечеството, плащане на данъци и такси.
  7. Големите идеологии на модерния свят – романтизъм, национализъм, консерватизъм, либерализъм, социализъм.
  8. Политически плурализъм – политическо представителство, избори, избирателни системи.
  9. Текуща оценка на знанията
  10. Тоталитарното зло – болшевизъм, фашизъм и националсоциализъм.
  11. Българското общество ХІХ-ХХ век между демокрация и комунизъм.
  12. Що е гражданско общество? Партии, фирми, неправителствени организации. Обществено мнение.
  13. Структура на гражданското общество в България след 1879 г. – демография, гражданска активност, слабости.
  14. Гражданското общество в Източна Европа след 1989 г. – общи черти и разлики.
  15. Гражданска активност и граждански добродетели.

Литература по темите:

А) НАУЧНИ И ПУБЛИЦИСТИЧНИ ТЕКСТОВЕ:

АРЕНТ, ХАНА: Тоталитаризмът, София 1993.

АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

АРИСТОТЕЛ: Политика, София 1995

БЪРК, ЕДМЪНД: Размисли за революцията във Франция, София 2000.

ВИРОЛИ, МАУРИЦИО: Републиканизъм, София 2005.

ГАВРИЛОВ, БОРИСЛАВ. История на новото време. Курс лекции. София, 2011

ГЕЛНЕР, ЪРНЕСТ. Условията на свободата. Гражданското общество и неговите съперници. София, 1996

ДЖОНСЪН, ПОЛ: Съвременността. Светът от 20-те до 90-те, София 1993.

ДЖУД, ТОНИ: След войната. История на Европа след 1945 година, София 2012.

ДЖЪД, ТОНИ, ТИМЪТИ СНАЙДЪР: Да мислиш двайсети век, София 2018.

ЙОТОВ, СТИЛИЯН (съст.): Конституционализъм, София 2006.

ЙОТОВ, СТИЛИЯН (съст.): Философия на правата, София 2009.

КАБАКЧИЕВА, ПЕТЯ: Гражданското общество срещу държавата, 2001.

КОНСТАН, БЕНЖАМЕН: Курс по конституционна политика, т. 1, София 2002.

КРЪСТЕВ, ИВАН, ХОЛМС, СТИВЪН, Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си. София, 2020.

ЛОК, ДЖОН: Два трактата за управлението, София 1996.

МАДИСЪН, ДЖЕЙМС, ХАМИЛТЪН, АЛЕКСАНДЪР, ДЖЕЙ, ДЖОН: Федералистът, София 1997.

МАНОЛОВ, КАЛИН (съст.): Либерализмът. Идеи за свободно общество, София 2007.

МЕТОДИЕВ ВЕСЕЛИН: Един много добър човек – Константин Стоилов и политическата добродетел, София 2019.

МИЛ, ДЖОН СТЮЪРТ: За свободата, София 1993.

МИЛ, ДЖОН СТЮЪРТ. За това, че най-добрата форма на управление е представителното управление. В: Малинов, С. (съст.) Модерната демократична идея, София 2003 .

МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.

НОЗИК, РОБЪРТ: Анархия, държава, утопия, София 2005.

ПАЛАНГУРСКИ, МИЛКО. Нова история на България. Княжеството. София, 2013

ПЛАТОН: Държавата, София, 1981.

РАДЕВ, СИМЕОН: Строители на съвременна България, София 1990.

РОЗАНВАЛОН, ПИЕР. Контрадемокрацията. София, 2012.

РОЛС, ДЖОН: Теория за справедливостта, София 1998.

РУСО, ЖАН-ЖАК: За обществения договор, София 1996.

САРТОРИ, ДЖОВАНИ: Теория на демокрацията т. 1 и т. 2, София 1992.

ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: За България. Съставител: Стоян Атанасов. София, 2018

ФОТЕВ, ГЕОРГИ: Гражданското общество, София 1992.

ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Философия на правото, София 2002.

ХОБС, ТОМАС: Левиатан, София 1970.

ХОБСБОМ, ЕРИК. Нации и национализъм. София, 1996.

ЦВАЙГ, СТЕФАН. Светът от вчера. София, 2018.

Б) ДОКУМЕНТИ И СПРАВОЧНИЦИ

ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА: https://www.ohchr.org/en/udhr/pages/Language.aspx?LangID=blg

ГЕНОВ, РУМЕН. Американската революция. Войната за независимост и създаването на федералната република. София, 2012.

ГЕОРГИЕВА, ЦВЕТАНА: Кратък речник на историческите понятия, София 2012.

МАЙЕР, ХАНС И ДЕНЦЕР, ХОРСТ (съст.): Класици на политическото мислене, София 2009.

РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА: http://bcnl.org/legislation/ramkova-konventsiya-za-zaschita-na-natsionalnite-maltsinstva.html

УНИВЕРСИТЕТСКИ РЕЧНИК – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ: https://nbu-rechnik.nbu.bg/

Средства за оценяване:

ФОРМИ НА ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

а) текуща проверка на знанията – 50%;

б) изготвяне на реферат – 50%.

До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат в обем от 3-4 стандартни страници (30 реда 60 знака) върху избран от него текст от раздел А) НАУЧНИ И ПУБЛИЦИСТИЧНИ ТЕКСТОВЕ от списъка с литературата към курса (статия, раздел, глава от книга и др. от около 20-25 страници), в който се очаква:

а) да е посочен главният проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.

ФОРМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТА

Изпитът се състои в интерпретация на посочен от преподавателя фрагмент от научно произведение по темата на курса и събеседване върху реферата. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени текущи оценки, които те желаят да подобрят.