SOCB015 Диагностика и разрешаване на социални кризи

Анотация:

Този курс ще акумулира практическо знание у студентите в изследователската перспектива на социология на социалната промяна. Той трябва да концептуализира генезиса, структурните особенности и иманентната логика на възпроизводство на (късно)модерното общество през разгръщането на специфични социални конфликти. Тук понятието за криза е фундаментално, както по отношение на историческия процес и структурите на всекидневието, така и от гледна точка на вътрешната кохерентност между елементите на социалната система. Ще бъдат концептуализирани ключовите пространства на (късно)модерното общество – публично, дисциплинарно и частно – и през диагностиката на потенциалните и реални социални кризи ще бъдат разкрити възможностите за микро– и макротрансформации. От друга страна, модерността ще бъде разгледана в контекстта на проблема за модернизацията както като единен исторически процес, така и в неговия особен български вариант. Накрая се тематизират структурните предпоставки и субекти на действие, които правят възможни значимите социални преходи в най-новата българска история – в средата на ХХ в., налагането на комунистическия режим и след 1989 г., демократизирането на обществения живот.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще знаят историческите условия за възникване и фазите на разгръщане на социалните кризи. Те ще познават начина на функциониране на различните елементи на обществената система, а също и ще различават симптомите на кризисните феномени на различните нива на тяхната проява –на нивото на обществото, на нивото на институциите, на нивото на групите, на нивото на всекидневния живот. Те ще притежават знание за значимите макросоциални трансформации в историческото развитие на българското общество през ХХ в.

Студентите ще разполагат с надежни практически изследователски инструменти за диагностика на социалните кризи както в глобален план, така и в българския контекст. Те ще могат да разграничават нормалните от девиантните и патологичните феномени; да диагностицират предпоставките за генерирането и решаването на социалните конфликти; да прогнозират възникването и развитието на социалната криза от гледна точка на едно прогресивно или регресивно историческо развитие.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Социологическото понятие за социална промяна. Възникване, функциониране и развитие на една обществена система. Социален ред и социална криза.
  2. Социология и история. Принципът на историзма и социологическото познание. Свобода и закономерност в социологията. Исторически типове социална реалност. Дискусия
  3. Индивид и социална система. Социална реалност и социални отношения. Начин на дейност и начин на живот. Биография и общество.
  4. Проблемът за структурата на обществото. Механизми за регулация и системност на връзките между елементите. Структури в доминация и тяхната трансформация.
  5. Социалната връзка и социална промяна. Равнища на социална връзка. Типове социална връзка и исторически условия за тяхното възникване.
  6. История и всекидневие. Всекидневни измерения на социалната криза. Дейност и общуване. Еманципиране на посредника и възстановяване на баланса.
  7. Социален ред и власт. Форми и типове власт. Механизми на социален контрол. Институционална криза и институционална промяна.
  8. Микро- и макро кризи. Социалните кризи на средно равнище. Прогресивно, нормално или регресивно развитие.
  9. Социална криза и революция. Проблемът за аномията. Проблемът за субекта на социално действие.
  10. Икономическа криза. Гражданско общество и пазарни отношения. Модерната държава и публичната власт. Особености на икономическото поле.
  11. Политическа криза и институции на публичността. Публично, дисциплинарно и частно пространства. Дисциплинарното общество и социалната промяна.
  12. Модерност и модернизация – българският случай. Предпоставки, особенности, резултати. Кризи и подеми в българската национална модернизация.
  13. Българското общество от средата на ХХ в. Капиталистическо развитие и икономически кризи. Състояние на политическото поле. Социални и класови конфликти.
  14. Периодът на народната демокрация. Проблемът за социалния преход от капитализъм към комунизъм. Социализмът като стратегия за модернизация.
  15. Българският социализъм и „нежната революция” от 1989 г. Кризата на легитимността и възможностите на социална промяна. Пътища на постсоциалистическо развитие.

Литература по темите:

Аторханов А. 1994. Технология на властта. София: Панорама.

Бауман, З. 1999. Глобализацията. Последиците за човека. София: ЛИК.

Бек, У. 2002. Що е глобализация? София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Бек, У. 2001. Световното рисково общество. София: Обсидиан.

Бердяев Н. 1993. Корените на руския комунизъм. София: Издателство „Христо Ботев”.

Бурдийо, П. 1992. Казани неща. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Вебер, М. 2001. Генезис на западния рационализъм. София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Гидънс, А. 2003. Социология. София: Прозорец.

Димитров Г. 1995. Модернизацията – основание за съществуването на социологията. В: Социологически проблеми 2.

Димитров Г. 1995. България в орбитите на модернизацията. София: Наука и изкуство.

Дюркем, Е. 1994. Избрано. София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Елиас Н. 1990. Общественият натиск към самопринуда. В: Социологически проблеми 3.

Кастелс, М. 2004. Възходът на мрежовото общество. Т. I, София: ЛИК.

Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. София: УИ “Св. Климент Охридски”, Издателство “Наука и изкуство”.

Корнай Я. 1996. Социалистическата система. Политическа икономия на комунизма. София: БАН.

Латур, Б. 2007. Реасамблирането на обществото. София: Изток-Запад.

Маркс К. 1968. Капиталът. В: Маркс К., Ф. Енгелс, Съчинения, Том 23. гл. I, София: Партиздат.

Маркс К. 1968. Увод към критика на политическата икономия. В: Маркс К., Ф. Енгелс, Съчинения, Том 46, Част I-ва, София: Партиздат.

Маркузе, Х. 1997. Едноизмерният човек. София: Издателство “Христо Ботев”.

Низбет, Р. 2000. Социална промяна и история. София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Нозик, Р. 2005. Анархия, държава и утопия. София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Олброу, М. 2001. Глобалната епоха. София: Обсидиан.

Райчев А. 1993. Всекидневие и криза (Феноменология и критическа теория). В: Критика и хуманизъм 4.

Райчев, А 2004. Привилигировани гледни точки. София: Микропринт.

Фотев, Г. 1992. Социална реалност и въображение. Социологическо изследване върху Ренесанса. София: Наука и изкуство.

Фотев, Г. 1993. История на социологията. Т. ІІ, София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Фотев, Г. 2004. Диалогична социология. София: Изток-Запад.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Хабермас, Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. София: УИ “Св. Климент Охридски”.

Хабермас, Ю. 2004. Постнационалната констелация. София: ИК “Критика и хуманизъм”.

Хънтингтън, Самюъл. 1999. Сблъсъкт на цивилизациите и преобразуването на световния ред. София: Обсидиан.

Средства за оценяване: