SOCB003 Идеи в социологията

Анотация:

Курсът „Идеи в социологията” си поставя задачата да представи пред студентите развитието на социологическите идеи от първоначалното институционализиране на социологията до най-новите схващания от края на ХХ и началото на ХХІ в. Разгръщането на лекциите обаче няма да се ръководи от хронологичната систематика на историческото развитие, а ще се импулсира от ключови дебати на различни етапи от развитието на социологията. Това означава ретроспективно-проспективно движение при разглеждането на различни социологически позиции. Стремежът ще бъде не постигането на (практически невъзможна) пълнота на представянето на школи и автори, а сблъсъкът на теоретични перспективи, който ще служи като конструктивен принцип в анализа на социологическите идеи. Подобна гледна точка позволява да се проследи съдбата на основни социологически категории като „рационалност”, „социологически метод”, „социално действие”, „свят” и др. в различни теоретични контексти.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще имат представа за сложното и нееднозначно съотношение между теория и история в контекста на социологическото знание. Ще познават основни фигури и дебати в историята на социологическите идеи.

2) могат: да прилагат знанията си към обсъждане на съвременни аспекти на социологическото познание; да адаптират различни методи на социологическа работа към практиката на социологическите изследвания.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Проблемът за наследството в хуманитарното знание. Какво е история на социологията? История и традиция. Отношение на съвременното социологическо мислене към т.нар. „класика”. От нормативно понятие за класика към „класически ситуации”.
  2. Социология и позитивно знание. Социология и социологическа емпирия: проблемът за отношението между теория и емпирия. Идеологията на „първия” позитивизъм в социологията. Социална статика и социална динамика. Социологически закони.
  3. Емил Дюркем и институционализирането на социологията във Франция. Условия за институционализиране: преподаване в университетите, теоретичен орган, школа. Дюркем и Габриел Тард. Школата на Дюркем.
  4. Основни теми в социологията на Е. Дюркем. Дюркемовото разбиране за социологически метод. Проблемът за социалния факт: социален морал и социален факт. Обществото като реалност sui generis.
  5. Трудното раждане на социологията в Германия: социално-политически, институционални и интелектуални контексти. Историзмът в немското социално-научно мислене. Ролята на историческото знание за формирането на „разбиращата социология” в Германия.
  6. Социологията на Георг Зимел. Социология на фрагмента и социология на социологическите форми. Как е възможно обществото? Зимел и Дюркем за статута на обществото. Зимеловата версия на „разбиране”.
  7. Зимеловата “Философия на парите” и контекстът на големия град. Парите като универсален посредник. Субективна и обективна култура: въпросът за квантифициране на качеството.
  8. Социология и история в творчеството на Макс Вебер. Неокантианското влияние за оформяне на Веберовата методология. „Разбиращата социология” на Вебер. Идеалният тип като генетично понятие.
  9. Вебер и проблемът за генезиса на модерния капитализъм. Политически капитализъм и неговите ограничения. Средновековният гражданин като homo oeconomicus.
  10. Западноевропейският град като сцена на разгръщане на капиталистически отношения. Схващането на Вебер за „побратимяването”. Условия за съществуване на модерния капитализъм.
  11. Религиозна етика и дух на капитализма.
  12. Толкът Парсънс и проблемът за социалния ред. Фактически ред и нормативен ред. „Волунтаристичното” понятие за социално действие. Акционистката рамка на действието. Парсънсовата Структура на социалното действие като опит за мащабен синтез.
  13. Структурният функционализъм на Парсънс: идеята за социална система. Личността като система на действие. Процесите на интернализиране и на институционализиране. Веберовата типология на социалното действие vs. Парсънсовите „pattern variables”. Общество и социални подсистеми. Холизмът на Т. Парсънс.
  14. Феномонологичната социология на А. Шютц. Кореспонденцията между Шютц и Парсънс или за отношението между две несъизмерими мисловни стилистики. Проблемът за множеството реалности: „върховната реалност” на всекидневния живот в социологията на Шютц. Статусът на всекидневното знание и неговите интерсубективни основания.
  15. „Третият път” на Пиер Бурдийо между обективизма и субективизма. Полета и ка питали; идеята за социална топология. Хабитусите като функции от позициите в обективните структури и като символни форми. Символни борби и символен ред; дистинкцията. Символният капитал; полета и мрежи.

Литература по темите:

Бурдийо, П. Казани неща. София: Изд. на СУ „Св. Кл. Охридски”, 1993.

Бурдийо, П.. Практическият разум. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1997.

Бурдийо, П. Практическият усет. София, Изд. „Фигура”, 2005.

Бурдийо, П., Л. Вакан. Въведение в рефлексивната антропология. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1993.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. София: ЛИК.

Бъргър, П. Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1996.

Вебер М. Ученият и политикът. MicroРrint. София, 1993.

Вебер, М.. Смисъл и ценност. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 1998.

Вебер, Макс.. Генезис на западния рационализъм. Съставител: К. Коев. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2001.

Вебер, М.. Протестантската етика и духът на капитализма. София, Изд. „Просвета”, 2004.

Гарфинкъл, Харолд. Изследвания по етнометодология. ИК "Критика и хуманизъм", София, 2005

Деянов, Д. „Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология”. Социологически проблеми, бр. 3/4, 2005.

Дюркейм, Е. За разделението на обществения труд. София, Издателство СОНМ, 2002

Дюркейм, Е.. Избрано. София, ИК „Критика и хуманизъм”, 1994.

Зимел, Г.. "Големият град и духовният живот". Социологически проблеми, 1-2, 2001.

Зимел, Г. Социология. Изследвания върху формите на обобществяване. Изд. „ПИК”, Велико Търново, 2002

Иновативна социология. Издателство на СУ „Кл. Охридски”. София, 2007.

Коев, К. Метаморфозите на чужденеца. София, Изд. Наука и изкуство и на СУ „Кл. Охридски”, 1991.

Коев, К. Елементарни форми на всекидневен живот. Макс Вебер и немското социалнонаучно познание от края на ХІХ и началото на ХХ век. Издателство "Просвета", София, 2003.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. София. ИК „Критика и Хуманизъм”, 1994.

Трьолч, Ернст и Макс Вебер. Протестантска епоха и модерна култура.. (Съст. и превод Кольо Коев и Теодора Полименова). Изд. "Просвета", София, 2006.

Социологията като шанс. (Съст. Лиляна Деянова). София, Изд. „Изток-Запад”, 2004.

Фотев, Г. История на социологията (т.1 и 2). Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1992.

Шютц, А.. Чужденецът. София: ЛИК, 1999.