HACM208 Модерно изкуство и техники за тиражиране - графика, полиграфия, фотография в България

Анотация:

Курсът има за цел да представи и тематизира появата и разпространението на техниките за тиражиране на образи, както и развитието им през модерната епоха в Европа, с фокус върху България и локалната културна среда.

Курсът дава познания за особености на техническото изпълнение на графични отпечатъци в различни техники, както и за полиграфските качества на книгата като предмет. Фотографията и в частност фоторепродукцията, е важен обект на интерес.

Тиражираният образ и неговите техники са съществена предпоставка и условие за създаването, въздействието и мисленето за образа съвременността. В курса се представят текстове от културолози и философи, проблематизиращи отношението уникат и тиражиран образ, оригинал и репродукция.

прочети още
Сравнително изкуствознание

Преподавател(и):

проф. Ирина Генова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Студент(к)ите получават знания за техниките за тиражиране и влиянието им върху развитието на художествения образ в Европа и в България, като част от Европа, през модерната епоха. Запознават се с конкретни произведения от 20-21 век, интегрирали техники на графиката, полиграфията, фотографията, както и различни дигитални техники за тиражиране.

Познават съвременна литература по тази тематика.

2) могат:

Усвояват умения да различават основните видове техники за тиражиране и практически познания за условията на съхранение и експониране на произведенията, в които те са използвани.


Предварителни изисквания:
• Студент(к)ите да имат общи познания за модерното изкуство.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Графиката - репродукционни техники. Гравюра на дърво, гравюра върху метал, литография - история и общи характеристики.
  2. Модернизация на образната среда - фотография и типография; фотомеханични способи за възпроизвеждане на образа. Появата им в България.
  3. Графичните техники в художественото образование - обучението по графика в Художествената академия - преподаватели и програми. Кавалетната графика.
  4. Сецесион и символизъм в полиграфията: I. Общи черти на художественото движение. Полиграфските техники. Книгата; II. Детската илюстрована книга. Илюстровани списания. Афиши и реклами.
  5. Кавалетна графика. Промяна в статута на отпечатъка след Първата световна война. Модернизмите - изява в графичния образ и в живописта през 1920-те години. Художници.
  6. Кавалетна графика. Връщане към класическите жанрове, “новият реализъм”, доминантата на живописта.през 1930-те и началото на 1940-те години. Художници.
  7. Студентски презентации за първо текущо оценяване.
  8. Книгата след Първата световна война - стилови особености и влияния. Литературни и юбилейни сборници. Художници.
  9. Детската илюстрована книга през 1920-те и 1930-те годни. Поредици (“библиотеки”) и книгоиздателства. Художници. Критиката за художествения образ на детската книга.
  10. Обмен на образи. Българска графика в чужбина, чуждестранна графика в България - изложби до Втората световна война. Репродукцията като полиграфски продукт и ролята й в художествения обмен до Втората световна война.
  11. Визуалният образ в периодичния печат - графика и фотография през 1920-те и 1930-те години. Илюстровани книги и списания за изкуство.
  12. Графичният образ след “размразяването” - абстрактност, декоративност и алегория в графичния образ през 1960-те години. Графични, полиграфски и фотографски техники и съвременни художествени практики.
  13. Представяне на реферати за второ текущо оценяване.

Литература по темите:

Обща литература по азбучен ред на авторите:

Аврамов, Д. Летопис на едно драматично десетилетие (1955-1965). С. 1994. V глава.

Александър Жендов. Юбилейна изложба 1901-1971. Каталог. С.1971.

Боев, Петър. Фотографското изкуство в България. С. 1987.

Божков А. Веселин Стайков. С. 1983.

Борис Ангелушев. Юбилейна изложба. С.1982.

Веселин Стайков. Юбилейна изложба. Каталог. С. 1986.

Генова И. “За "нашето" и "чуждото" в графиката на Васил Захариев”. Сп. “Изкуство”, 1989, кн.10, с. 32-37.

Генова И., “Декоративно и картинно в творчеството на Пенчо Георгиев”. В: Из историята на българското изобразително изкуство, том III, С. 1991, с. 73-89.

Генова, И. (автор и съставител). Още за Райко Алексиев. Каталог на изложба. С.1991.

Генова, И. Графиката в България през 1920-те години. В: Ирина Генова, Татяна Димитрова. Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея. Изд. на Институт по изкуствознание, БАН. С. 2002, с. 103-122.

Генова, И. За рисунката и графичния отпечатък в графиката от 1960-те години. Сп. “Изкуство”. 1988, бр.2, с. 28-34.

Генова, И. Полиграфията и модерният стил. Сецесион / Ар нуво в България. В: Историята на книгата като начин на живот. Сборник в чест на Ани Гергова. Съставител Красимира Даскалова. Изд. ЛИК, 2002.

Генова, И. Ролята на човешката фигура и някои конумикативни особености на графиката през 60-те години. Сп. “Проблеми на изкуството” 1988г., кн. 4.

Генова, И. Сирак Скитник и българската книга през 1920-те години. Сп. “Проблеми на изкуството”, 1991, Извънреден брой, с.61-71 и в: Ирина Генова, Татяна Димитрова. Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея. Изд. на Институт по изкуствознание, БАН. С. 2002, с. 141-155.

Гройс, Б. Соцреализмът-авнгардизъм по сталински. Сп. “Изкуство” 1990, кн. 8.

Данаилов, Б. Наблюдения върху тоталитарната и посттоталитарната художествена ситуация в България. Сп. “Изкуство” 1995, кн. 22.

Данева-Нинова С. “Един немски художник, свързан с България. Макс Мецгер”. Сп. “Проблеми на изкуството”, 1992, кн. 1, с. 52-58.

Динов, Тодор. Стоян Венев. С. 1955 г.

Евтим Томов “Българска графика”. С. 1955.

Киров, М. Графиката на Тодор Панайотов. Сп. “Изкуство”. 1965, бр.9.

Мангов, Т. Борис Ангелушев. С.1962.

Маразов, И. Изкуството – проблеми на прехода. Сп. “Проблеми на изкуството” 1994, кн. 1.

Маразов, И. Нови тенденции в следаприлската живопис. Сп. “Изкуство”. 1971, бр.6.

Маразов, Иван. Марко Бехар. С.1987 г.

Маринска, Р. 20-те години в българското изкуство. С. 1994.

Обсъждане на Младежката изложба. Сп. “Изкуство” 1961, бр.7.

Обсъждане на Общата художествена изложба. Сп. “Изкуство” 1963, бр. 3-4.

Обсъждане на Юбилейната художествена изложба. Сп. “Изкуство” 1960, бр.5.

Овчарова, Мария. Бешков. Художник – гражданин. С.1982 г.

Пенчо Георгиев. Живопис, графика, театър. Монографичен албум с предговор от Сирак Скитник. С. 1941

Пенчо Георгиев. Каталог на ретроспективна изложба. С. 1974;

Перото на Жендов. С. 1982.

Попов, Ч. За промяната в художествения модел. Сп. “Изкуство” 1993, кн. 2.

Попов, Ч. Официално, неофициално и (или)…? Сп. “Изкуство” 1994, кн. 18.

Свинтила В. “Васил Захариев”. С. 1972

Свинтила, В. Борис Ангелушев. С.1969;

Стефанов, С. Модернизмът в българския печат през 20-те и 30-те години. Сп. Изкуство, 1993, бр.11-12.

Стоян Венев. Юбилейна изложба. Каталог. С.1974 г.

Съвременна българска графика. С. 1971.

Томов Е. “Васил Захариев”. С. 1954;

Цончева М. Александър Жендов. С.1959.

Средства за оценяване:

ТЕСТ

УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ

КУРСОВА РАБОТА

РЕФЕРАТ