POLM256 Водене на преговори
Анотация:
Учебната дисциплина включва изучаване на основните въпроси на теорията и практиката на воденето на преговори. Започва се с общото понятие и историческото развитие на преговорите и тяхното значение като важна част от системата на политическия мениджмънт. Последователно се разглеждат теоретичните и практически въпроси на воденето на преговори. Акцент, насочен към ролята на дипломатическите преговори. Детайлно се проследяват различните видове преговори, както и етапите, през които те преминават. Прави се подробен анализ на необходимите предпоставки за започване на преговори и на заключителните документи, с които те завършват. На тази основа се проследява техниката на самите преговори, анализират се използваните стратегии и тактики. Отделя се място на средата, мястото, атмосферата и формата на провеждане на преговори. Студентите се запознават с основните форми и методи на преговаряне. Теоретичният материал се илюстрира богато с примери от световната и българската практика при воденето на преговори.
Преподавател(и):
доц. Момчил Баджаков д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Съвременните теории и практики за водене на преговори в контекста на модерната организационна култура.
• Сравнителните характеристики на методите за водене на преговори, преговорните стратегии и тактически похвати;
• Притежават основни знания в областта на воденето на преговори ;
2) могат:
• Да се ориентират в проблематиката на успешното водене на преговори и мениджмънт на организацията и управлението на преговорния процес
• Да прилагат на практика придобитите управленски и организационни умения
• Притежават базисни умения за водене на преговори;
• Бъдат в състояние да идентифицират основните проблеми в областта на разрешаването на конфликти чрез преговори и медиация
Предварителни изисквания:
общотеоретична подготовка по теория на политиката и международните отношения
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
1. Големанов Йордан, Основни начала на дипломацията. С., 1989 г.
2. Дронзина, Т. ,Разрешаване на конфликти, С.2001
3. Исраэлян, В.Л., Дипломаты лицом к лицу, М., 1990.
4. Канев, Добрин (съставител), Мениджмънт и комуникация вполитиката. С. 2006.
5. Карас, Честър, Търговски преговори – стратегия и тактика, С., 1995.
6. Кисинджър, Х., Дипломацията. С., 1997.
7. МакФорън, Дезмънд, Как да водим преговори, С., 1992.
8. Никълсън, Х., Дипломатическое искусство, М., 1962.
9. Муравиев, К., Договорът за мир в Ньой. С., 1992.
10. Патрик Одебер-Лароша, Как да преговаряме. Пълно ръководство за безупречни и печеливши преговори. С., 1999.
11. Люки, Ричард. Преговорите. С. 2005
12. Савов, Е., Теория и практика на международните преговори.
13. Стефанов, Г., Външна политика. Дипломация. С., 1994.
14. Стефанов, Г., Теория на международните отношения. С., 1997.
15. Фишър, Роджър и др., Изкуството на преговорите: Да достигнем до Да. С. 1994.
16. Дарендорф, Ралф. Съвременният социален конфликт. С, 1993
17. Смит, Атгъни. Националната идентичност. Изд. Кралица Маб, С, 2000
18. Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. С. 1998
19. Георгиев, Людмил. Критика на етнорационалния рационализъм. Университетско издателство Свети Климент Охридски, к., 1999
20. Урсула Маркхам. Управление на конфликти. Лаков прес. София, 1999
Средства за оценяване:
Оценяването на студентите се извършва чрез три компонента:
1. Текущ контрол
- писмен тест (в средата на семестъра);
- Курсова работа;
- Участие в решаване на практически казуси и дискусии.
Критериите за оценяване се обявяват от преподавателя преди провеждането на изпита. При крайно оценяването чрез заключителен писмен изпит се взема предвид и текущата оценка на студента, която формира 25% от общата оценка. Освобождават се от изпит само студенти, показали най-малко добър успех от текущия контрол- (участие, тест и реферат)!
Оценяването става по шестобална система / слаб – 2; среден – 3; добър – 4; много добър – 5; отличен – 6;/.
Писменият заключителен изпит включва тест и развиването на два въпроса и (ако е необходимо) допълнително събеседване със студента.
Резултатите се обявяват до една седмица след провеждането на изпита.
В едноседмичен срок след обявяване на резултатите от изпита всеки студент има право да получи консултация от преподавателя по развитите от него въпроси и основанията за поставената оценка. Писмените работи се съхраняват до три месеца, след което се унищожават.
След обявяване на резултатите в едноседмичен срок студентите могат да пожелаят повишаване на оценката чрез допълнително явяване на изпит. За целта в посочения срок те подават молба за разрешение. Допълнителният изпит се определя в срок, съгласуван от преподавателя и учебния отдел. Изпитните протоколи се получават и след попълването им се предават на административния секретар. Преподавателят определя една или две изпитни дати всеки семестър за провеждане на изпит със студенти, получили индивидуален протокол за явяване извън сесията.