APLM117 Антропология на наследството
Анотация:
Курсът коментира и анализира процедурите по създаване, изобретяване и ценностно преосмисляне на (културни) наследства в процеса на глобализиращи се икономика и култура, както и в контекста на европейска интеграция. Цели: представяне на възможни подходи към наследствата в съвременността като културни политики и политики на идентичност; запознаване и анализиране на значимостта на културите в антропологичен смисъл при създаване на нови реалности на равнище европейско, регионално, трансгранично; запознаване и интерпретация на наследствата и тяхното „онаследяване” в социален аспект като исторически конструкти и техните употреби в политически план; деконструиране на наследствата в Европа в исторически и в теоретични аспекти.
Преподавател(и):
доц. Ирена Бокова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят: да деконструират образи и представи; да интерпретират отношенията култури и територии в теоретичен и исторически план; да анализират политически употреби на културите като начини на живот; да решават актуални проблеми при конструиране и употреби на културни различия в разнообразен политически контекст;
2) умения: за решаване на актуални проблеми при конструиране и употреби на културни различия в европейски контекст и по примера на различни политически рамки;
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Антропологични изследвания, 1-6. Изд. на НБУ
Град – граници – гражданство. Социологически проблеми, И. Дичев – съст. 2003, № 4 (издадена през 2004).
Град и наследства. – Български фолклор, 2004, кн.1-2.
Балканите като метафора. Между глобализацията и фрагментаризацията (под редакцията на Д. Биелич и О. Савич). ИК “Труд”. С. 2004.
Балкански културни взаимоотношения. С., 1980.
Балкански идентичности. С., 2001.
Балкански идентичности. Т. 4. С., 2003.
Балканските идентичности в българската култура. Изд. “Кралица Маб”. С., 2003.
Бокова, И., Г. Краев (съст.). Маска и ритуал. С., 1999.
Брубейкър, Р. Национализмът в нови рамки. КХ, 2004.
Госийо, Ж.-Фр. Етничност и власт на Балканите. Изд. ЛИК. С., 2005.
Дел’Агата, Дж. Студии по българистика и славистика. Библиотека Български месечник, С., 1999.
Джуджев, Ст. Музикографски есета и студии. С., 1977.
Дичев, И. Пространства на желанията, желания по пространства. Етюди по градска антропология. С., 2005, Изток – Запад.
Евзлин, М. Космогония и ритуал. М., 1983.
Живков, Т. Ив. Етничният синдром. С., 1994.
Иванов, В. Вс. История славянских и балканских названий металлов. М., 1992.
Иванов, В. Вс., В. Н. Топоров. Древние Балканы как ареал межязиковий и межкультурных динамических взаимодействий. – В: Историчесские и историко-культурные процессы на Балканах. Т. 7. М., 1982.
Местни култури и традиции в България и Италия: научни дебати и политики по наследяване. Акад. изд., С., 2006.
Наследство и наследяване в сферата на културата. Христоматия, ръкопис (И. Бокова – съст.), С., 2000.
Тейлър, Ч. (и др.) 1996: Мултикултурализъм. ИК “Критика и хуманизъм”.
Фол, А. Древната култура на Югоизточна Европа. УИ “Св. Климент Охридски”. С., 1998.
Языковые данни и этнокультурный контекст Средиземноморья. М., 1978.
Appadurai, A. 1996: Modernity at large: cultural dimensions of globalization. Minneapolis, University of Minnesota Press.
Amselle J.-L. 2001: Branchements. Anthropologie de l’universalite des cultures. Flammarion.
Benveniste, A. 1994:Le territoire immigre et ses resaux. – In: Ethnicisation des rapports sociaux. L’Harmattan.
Barth, Fr. Les groupes ethniques et leurs frontieres. – In: Poutignat, Ph., J. Streiff-Fenart. Theories de l’ethnicite. PUF, 1995.
Bonniol, Jean-Luc. L’invention d’un territoire et sa confrontation aux limites administratives.Le cas des Grands Causses. - Printemps 2005, N°8. Pays, terroirs, territoires: http://alor.univ-montp3.fr/cerce/revue.htm
Brunet, R. La carte, mode d’emploi. Fayard/ Reclus. Paris, 1987.
Camilleri, C., M. Cohen (sous dir.). 1986: Chocs des cultures: concepts et enjeux pratiques de l’interculturel. L’Harmattan.
Chevallier, Denis (sous la direction de). Vives campagnes. Le patrimoine rural, projet de societe. Autrement, coll. Mutations, n°194, mai, 2000, 223 p.
Certeau, Michel de (avec la coll. de D. Julia, J. Revel). La culture au pluriel ("La beaute du mort"). Christian Bourgeois ed., P., 1974.
Clifford J. 1996: Malaise dans la culture: l’ethnographie, la litterature et l’art au XX siecles. P., ENS des Beaux-Arts.
Desvallees Andre, 1995, “Emergence et cheminements du mot patrimoine”, Musees et collections publiques en France (208-3) : 6-29; цит. по Ortar
Laplantine, Fr., A. Nouss 2001: Metissages de Arcimboldo a Zombi. Pauvert, 2001.
Laplantine, Fr. 1999: Je, nous, les autres. Le Pommier.
Le choc des cultures a l’heure de la mondialisation. Esprit, 1996.
Metral, J. (coordonne par). 2000: Cultures en ville ou de l’art et du citadin. Eds. l’Aube.
Micoud, A., M. Peroni (coord. par). 2000: Ce qui nous relie. Eds. l’Aube.
Micoud A. (textes ressembles par). 1991:Des Hauts – Lieux. La construction sociale de l’exemplarite. CNRS.
Saez, J.-P. (sous dir.) 1995: Identites, cultures et territoires.
Средства за оценяване:
Есе
Участие в семинар
Теренно изследване