APLM304 Съвременни миграционни процеси

Анотация:

Курсът въвежда студентите в интердисциплинарната специфика на изследванията върху миграционните процеси. Запознава ги с основни трудове върху миграцията, с характера и промените в миграционните потоци през ХХ и ХХІ век, с терминологията и подходите на изследване на миграцията. Теорията и методологията на миграционните изследвания се илюстрират с разглеждане на специфични случаи, главно от европейския и българския контекст.

прочети още
Културна и социална антропология

Преподавател(и):

проф. Магдалена Елчинова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Завършилите курса студенти придобиват:

знания

- за историята на възникване и развитие на миграционните изследвания

- за водещи методи и основни термини при изследването на миграцията

- за съвременните миграционни процеси в Европа и България

- за връзката между миграция и социална мобилност

умения

- да наблюдават и коментират миграционни практики

- да използват статистически и други данни от източници в ЕС, засягащи миграцията

- да провеждат теренно изследване на миграционни практики

- да идентифизират и анализират социални проблеми и тенденции, произтичащи от различни форми на миграция
Предварителни изисквания:
Начални познания върху методи на теренна антропологическа работа

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Задължителна литература:

Ганева-Райчева, В. (2004), Българите в Унгария – проблеми на културната идентичност. София: БАН.

Eлчинова, М. (съст.) (2009), Конструиране на Европа. Миграция, евроинтеграция и културна идентичност. - Български фолклор, кн. 2, 7-21.

Желязкова, A. (съст.) 1998. Meжду носталгията и адаптацията. Българските турци в Турция. София: IMIR.

Кръстева, А. (съст.). (2004) Oт етничност към миграция. София: НБУ, 30–59.

Кръстева, А. (съст.). (2005) Имиграцията в България. София, IMIR.

Кръстева, А. (съст.). (2006) Фигурите на бежанеца. София: НБУ.

Препоръчителна литература:

Aнастасова, E. (2005), ‘Руснаци’ - В: A. Kръстева (съст.), Имиграцията в България. София: IMIR, 119–146.

Бобева, Д., И. Чалъков и Й. Maрков (1996), Mиграцията, европейската интеграция и изтичането на мозъци от България. София: Фондация „Наука”.

Бочков, П. (2004), ‘Българските турци, изселници в Измир – идентичност, адаптация и мрежи на солидарност’ - Aнтропологични изследвания, т. 5: 175–190.

Бокова, И. (1999), ‘Българският корен – словесни интерпретации и обредни практики (българските градинари в Унгария’ – В: Българи в Унгария. Будапеща, 164–172.

Генчева, Р. (2009), ‘Kaк да мислим постсоциалистическата вътрешна миграция в България (1989–2006) - Aнтропологични изследвания, т. 7. София: НБУ.

Дичев, И. (2008), Мобилни идентичности? Мобилно гражданство? – Критика и хуманизъм, кн. 25, бр. 1, 9-24.

Дичев, И. (2009), Граждани отвъд местата. София: Просвета.

Eлчинова, М. (2009), Миграция и трансформиране на локалната общност (сравнение между две рурални общности в България) – В: М. Елчинова (съст.), Конструиране на Европа. Миграция, евроинтеграция и културна идентичност. Български фолклор, кн. 2, 7-21.

Kaрабинова, Д. (2005), ‘Мечти и реалност: животът на българските турци без документи във Виена’ - Aнтропологични изследвания, т. 6: 76–92.

Kарамихова, M. (2004), Aмерикански мечти: Пътеводител сред първата генерация имигранти. София: Kротал.

Kьосева, Ц. (2002), Руската емиграция в България от 1920 до 1950. София: IMIR.

Лякова, M. (2008), ‘Хибридният жизнен свят на българските студенти в Германия’ - Kритика и хуманизъм 25, no. 1: 45–64.

Maeва, M. (2004), Eтнокултурната идентичност на мигрирали български турци. София: IMIR.

Maнчева, M. (2008), ‘Tрудова миграция на българските турци в Германия. Съетнични имигрантски мрежи и култури’ - Kритика и хуманизъм 25, no. 1: 25–44.

Mихайлова. K. (1999), ‘Етническият стереотип за българина сред поляците, живеещи в България’ – Български фолклор 1–2: 58–70.

Mитев, П. Дж. Риордан (съст.) (1996), Eвропа. Младите. Балканите. София: IMIR.

Пампоров, A. (2002), ‘Демографски характеристики на ромските миграции в България’ - Население 1–2: 63–79.

Рашкова, Н. (2003), ‘Словашките българи: eтнокултурна идентификация на “второто” поколение’ – Aнтропологични изследвания, т. 4: 117–130.

Христов, П. (съст.) (2010), Балканската миграционна култура: исторически и съвременни примери от България и Македония. София: Парадигма.

Bommes, M., and E. Morawska (eds.) 2005: International Migration Research: Constructions, Omissions and the Promises of Interdisciplinarity, Ashgate Publishing, Aldershot, U.K., Burlington, U.S.A., 1–16.

Eade, J. and Y. Valkanova (eds). 2009: Accession and Migration. Changing Policy, Society, and Culture in an Enlarged Europe. Ashgate, Farnham, England, Burlington, USA.

SOPEMI 2008 International Migration Outlook: SOPEMI 2008 Edition. Country Reports. Bulgaria, 232–233.

V e n t u r i n i, A. 2004: Postwar Migration in Southern Europe, 1950-2000. An Economic Analysis. Cambridge, UK, New York, USA: CUP.

Средства за оценяване:

1. Презентация върху миграционното законодателство на страна по избор

2. Курсова работа - изследване върху случай на мигрантска общност по избор от/ в България.

3. Участие в семинарни дискусии.