APLM304 Съвременни миграционни процеси
Анотация:
Курсът въвежда студентите в интердисциплинарната специфика на изследванията върху миграционните процеси. Запознава ги с основни трудове върху миграцията, с характера и промените в миграционните потоци през ХХ и ХХІ век, с терминологията и подходите на изследване на миграцията. Теорията и методологията на миграционните изследвания се илюстрират с разглеждане на специфични случаи, главно от европейския и българския контекст.
Преподавател(и):
проф. Магдалена Елчинова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Завършилите курса студенти придобиват:
знания
- за историята на възникване и развитие на миграционните изследвания
- за водещи методи и основни термини при изследването на миграцията
- за съвременните миграционни процеси в Европа и България
- за връзката между миграция и социална мобилност
умения
- да наблюдават и коментират миграционни практики
- да използват статистически и други данни от източници в ЕС, засягащи миграцията
- да провеждат теренно изследване на миграционни практики
- да идентифизират и анализират социални проблеми и тенденции, произтичащи от различни форми на миграция
Предварителни изисквания:
Начални познания върху методи на теренна антропологическа работа
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Задължителна литература:
Ганева-Райчева, В. (2004), Българите в Унгария – проблеми на културната идентичност. София: БАН.
Eлчинова, М. (съст.) (2009), Конструиране на Европа. Миграция, евроинтеграция и културна идентичност. - Български фолклор, кн. 2, 7-21.
Желязкова, A. (съст.) 1998. Meжду носталгията и адаптацията. Българските турци в Турция. София: IMIR.
Кръстева, А. (съст.). (2004) Oт етничност към миграция. София: НБУ, 30–59.
Кръстева, А. (съст.). (2005) Имиграцията в България. София, IMIR.
Кръстева, А. (съст.). (2006) Фигурите на бежанеца. София: НБУ.
Препоръчителна литература:
Aнастасова, E. (2005), ‘Руснаци’ - В: A. Kръстева (съст.), Имиграцията в България. София: IMIR, 119–146.
Бобева, Д., И. Чалъков и Й. Maрков (1996), Mиграцията, европейската интеграция и изтичането на мозъци от България. София: Фондация „Наука”.
Бочков, П. (2004), ‘Българските турци, изселници в Измир – идентичност, адаптация и мрежи на солидарност’ - Aнтропологични изследвания, т. 5: 175–190.
Бокова, И. (1999), ‘Българският корен – словесни интерпретации и обредни практики (българските градинари в Унгария’ – В: Българи в Унгария. Будапеща, 164–172.
Генчева, Р. (2009), ‘Kaк да мислим постсоциалистическата вътрешна миграция в България (1989–2006) - Aнтропологични изследвания, т. 7. София: НБУ.
Дичев, И. (2008), Мобилни идентичности? Мобилно гражданство? – Критика и хуманизъм, кн. 25, бр. 1, 9-24.
Дичев, И. (2009), Граждани отвъд местата. София: Просвета.
Eлчинова, М. (2009), Миграция и трансформиране на локалната общност (сравнение между две рурални общности в България) – В: М. Елчинова (съст.), Конструиране на Европа. Миграция, евроинтеграция и културна идентичност. Български фолклор, кн. 2, 7-21.
Kaрабинова, Д. (2005), ‘Мечти и реалност: животът на българските турци без документи във Виена’ - Aнтропологични изследвания, т. 6: 76–92.
Kарамихова, M. (2004), Aмерикански мечти: Пътеводител сред първата генерация имигранти. София: Kротал.
Kьосева, Ц. (2002), Руската емиграция в България от 1920 до 1950. София: IMIR.
Лякова, M. (2008), ‘Хибридният жизнен свят на българските студенти в Германия’ - Kритика и хуманизъм 25, no. 1: 45–64.
Maeва, M. (2004), Eтнокултурната идентичност на мигрирали български турци. София: IMIR.
Maнчева, M. (2008), ‘Tрудова миграция на българските турци в Германия. Съетнични имигрантски мрежи и култури’ - Kритика и хуманизъм 25, no. 1: 25–44.
Mихайлова. K. (1999), ‘Етническият стереотип за българина сред поляците, живеещи в България’ – Български фолклор 1–2: 58–70.
Mитев, П. Дж. Риордан (съст.) (1996), Eвропа. Младите. Балканите. София: IMIR.
Пампоров, A. (2002), ‘Демографски характеристики на ромските миграции в България’ - Население 1–2: 63–79.
Рашкова, Н. (2003), ‘Словашките българи: eтнокултурна идентификация на “второто” поколение’ – Aнтропологични изследвания, т. 4: 117–130.
Христов, П. (съст.) (2010), Балканската миграционна култура: исторически и съвременни примери от България и Македония. София: Парадигма.
Bommes, M., and E. Morawska (eds.) 2005: International Migration Research: Constructions, Omissions and the Promises of Interdisciplinarity, Ashgate Publishing, Aldershot, U.K., Burlington, U.S.A., 1–16.
Eade, J. and Y. Valkanova (eds). 2009: Accession and Migration. Changing Policy, Society, and Culture in an Enlarged Europe. Ashgate, Farnham, England, Burlington, USA.
SOPEMI 2008 International Migration Outlook: SOPEMI 2008 Edition. Country Reports. Bulgaria, 232–233.
V e n t u r i n i, A. 2004: Postwar Migration in Southern Europe, 1950-2000. An Economic Analysis. Cambridge, UK, New York, USA: CUP.
Средства за оценяване:
1. Презентация върху миграционното законодателство на страна по избор
2. Курсова работа - изследване върху случай на мигрантска общност по избор от/ в България.
3. Участие в семинарни дискусии.