HACM266 Религия и политика

Анотация:

Зараждането на западния рационализъм и идеалите на Просвещението сложиха край на вековния монопол на религиите върху моделите за познавателно овладяване на света. Освободените „пространства” на знанието се заеха от светската наука и връзката между напредъка на научното познание и свиването на влиянието на религиите изглеждаше безспорна. Това е и ядрото на теориите за десекуларизацията, които бяха изключително влиятелни през ХХ век. Европоцентричният характер на тези теории не беше обект на критика твърде дълго, още повече че агресивният атеизъм на източноевропейските социалистически режими подсилваше убеждението в тяхната валидност. Глобализацията, както и политическите промени след 1989 г., направиха света много по-отворен и по-достъпен за потоците от разнопосочна информация. Това даде тласък за възникването на нов теоретичен модел, който може накратко да се обясни като хипотеза за „десекуларизацията на света”. Ислямската революция в Иран в края на 1970-те години беше първото силно предупреждение в тази посока, както и напомняне за сложните връзки между религия и политика. Религията е мощен фактор за формиране на колективните идентичности и социалните промени, настъпили след „нежните революции” от 1989 г., показаха това по убедителен начин. Резкият и често болезнен характер на постсоциалистическите политически промени донесоха със себе си и културен вакуум и криза на идентичностите; и двете отвориха ниши, заемащи се от религиозните доктрини, на свой ред предлагащи силни и положителни идентичности. Световното настъпление на харизматичното християнство и политическата употреба на ислямските доктрини от ислямските терористи изявиха сложните връзки между глобализация, религия и политика.

Настоящият курс цели: а) да развие теоретичната компетентност на студентите в областта на новите социални и културологични теории в областта на проучване на религията; б) да култивира аналитичните им умения в областта на емпиричното изучаване на съвременните религиозни явления.

прочети още
Сравнително изкуствознание

Преподавател(и):

доц. Боян Манчев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• ………Актуалните теории в областта на изучаването на религията в контекста на гробализацията и политиката.…………………………………………………………………………..

• …………………………………………………………………………………..

2) могат:

• Да прилагат наученото в професионалната си реализация като изследователи, музейни уредници, галеристи, журналисти, културни дейци, представители на гражданския сектор и др.
Предварителни изисквания:
• Завършена бакалавърска степен, владеене на английски език……

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Баева, В. 2005: Чудеса – разкази – харизма. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 10. Фолклор, идентичност и съвременност. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 135-139.

Беновска-Събкова, М. 2001: Политически преход и всекидневна култура. София, Академично издателство „Марин Дринов”.

Беновска-Събкова, М. 2008: Мъченици и герои: политика на паметта в контекста на руското „религиозно възраждане”. Ръкопис.

Беновска-Събкова, М., Велислав Алтънов 2008: Между капсулирането и глобализацията: евангелизирането на българските роми. Ръкопис.

Баркър, Айлийн 1997: Новите религиозни движения. Практическо въведение. Литавра.

Благоева, Евгения, Г. Благоев 2005: Традиционна кръвна жертва и тероризъм: аспекти на хуманното убийство в исляма. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 10. Фолклор, идентичност и съвременност. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 71-82.

Браун, Питър 2000: Авторитетът и свещеното. София, Агата – А.

Бъргър, Питър 1999: Покана за социология. С., ЛИК.

Бъргър, Питър (съст.) 2004: Десекуларизацията на света. София, Критика и хуманизъм.

Вебер, Макс 1992: Социология на религията. В: М. Вебер. Социология на господството. Социология на религията. С., Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Вебер, Макс 2003: Протестантската етика и духът на капитализма. София, Просвета.

Вушева, Маринела 2005: Чудотворната икона на св. Богородица Гликофилуса от Бачковския манастир в България. – В: Божилов, Ив. (съст.) Студентски изследвания II: Изкуствознание и културология. София, Нов български университет.

Вълчинова, Галина 2006: Балкански ясновидки и пророчици. София, Български бестселър.

Гоше, Марсел. 2001: Разомагьосването на света. София.

Григориев, Владимир 1995: Религиите по света. София, Хемус.

Дагрон, Жилбер 2006: Императорът и свещеникът. София, Агата – А.

Дюркем, Емил. 1998: Елементарни форми на религиозния живот. София, С.-А.

Славкова, М. 2007: Циганите евангелисти в България. София, Парадигма.

Casanova, J. 1994: Public Religions if the Modern World. Cambridge: Cambridge University Press.

Coleman, S. 2000: The Globalisation of Charismatic Christianity. Spreading the Gospel of Prosperity. Cambridge: Cambridge University Press.

Czegledy, A. P. 2007: Distinctly African Christians: Situating His People Christian Church within Social Transformation. – Max Planck Institute for Social Anthropology. Working Papers, N 97.

Hann, C. 2006: Introduction: Faith, Power, and Civility after Socialism. – In: Hann, C. & the “Civil Religion” Group. The Postsocialist Religious Question. Faith and Power in Central Asia and East-Central Europe. Berlin: LIT Verlag, 1-26.

Средства за оценяване:

реферат, резюме, тест