Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Ще познават различни алтернативи на работа върху всекидневни практики;

Ще познават развитието на етнометодологията и на анализа на разговори в отношението им към социологическата класика и към най-новите социологически визии за социалния свят;

Ще имат реалистична представа за ситуацията на съвременното социологическо знание в отношението му с различни светове на практиката

2) могат:

Да анализират всекидневни казуси (всекидневни разговори);

Да формулират и провеждат етнометодологически експерименти;

Да проблематизират практиките на традиционната социология

Предварителни изисквания:
Бакалавърска степен по хуманитарна специалност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Семинар

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Каква ситуация в социологията прави възможна появата на етнометодологията?
2. Проблемът за социалния ред в социологията през призмата на диалога Гарфинкъл-Парсънс.
3. Езиковите игри на Л. Витгенщайн и проблемът за следването на правила във всекидневния живот от гледна точка на етнометодологията.
4. За понятието “етнометодология”. Етнонаука и етнометодология. Научен метод и етнометоди.
5. Проблемът за т.нар member’s method: отвъд дихотомията „холизъм-индивидуализъм”. Политиката на етнометодологическо безразличие.
6. Всекидневен език и компетентност на владеенето му. Взаимно признаване на компетентността. Въпросът за доверието.
7. Ключови теми в етнометодологията: описуемост, рефлексивност, индексичност.
8. Практическото социологическо мислене. Взаимно разбиране и неговата практическа обяснимост. Документален метод на интерпретация.
9. Етнометодология и социология. В какъв смисъл етнометодологията е социология и какво провокира тя в рутинната социология?
10. Праксеологическият обрат и етнометодологията като постаналитична стилистика на изследване. Общите корени на етнометодологията и на Анализа на разговори: интерес към практиките на естествения език.
11. Формални структури на практическите действия. Индексични изрази и корективните усилия на логиката на науката. Говорене и разговор: разговорът като предмет за изследване на собствени основания.
12. Научно и всекидневно описание: проблемът за възпроизводимостта. Описанията на членовете като социологически описания.
13. Категоризирането като призма на социалното гледане: относно размяната на погледи. Какво знаем, когато твърдим, че „не знаем какво виждаме”?
14. Всекидневният разговор и неговата молекулярна сглобка. Правила на секвенцията. Молекулярната социология на Х. Сакс.
15. Двойките по съседство или реципрочно организираните дискурсивни структури: поздрав и отвръщане на поздрава, въпроси и отговори, молба и отклик, покана и приемане/отхвърляне на поканата.

Литература по темите:

Бъргър П. и Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Избрани съчинения. Наука и изкуство, София, 1989.

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2005.

Гарфинкъл, Х., Харви Сакс. „За формалните структури на практическите действия”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Гарфинкъл, Х., Ерик Ливингстън, Майкъл Линч. „Времевият ред в лабораторната работа”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Джулс-Розет, Бенита. „Приносът на етнометодологията към социологическите изследвания” (Интервю с Х. Гарфинкъл). ”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Коев, К. Видимостта: феноменологични контексти, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Коев, К. „Интерпретирайки “Parsons’ Plenum”: етнометодология на ‘безсмъртното обичайно общество”’. В: Културата: граници и съседства (съст. М. Грекова и Д. Колева). Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2005.

Коев, К. „Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”. Социологически проблеми, кн. 3, 1985.

Псатас, Дж. „Етнометодологията като феноменологичен подход в социалните науки”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).

Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.

Шютц, А. 2000.Чужденецът (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София.

Garfinkel, H. Ethnomethodology’s Program. Working Out Durkheim’s Aphorism. Rowman & Littlefield Publishers, Lanham. Boulder. New York. Oxford, 2002.

Garfinkel, H. ‘On the Origins of the Term ‘Ethnomethodology’. In R. Turner (ed.) Ethnomethodology, Institute Monograph Series. Harmondsworth. Penguin, London,1974

Garfinkel, H., Lynch M. and Livingston, E. The Work of a Discovering Science Construed with Materials from the Optically Discovered Pulsar. Philosophy of the Social Sciences 11, 1981.

Heritage, John. 1984. Garfinkel and Ethnomethodology. Polity Press, Cambridge.

Hilbert, R. 1992. The Classical Roots of Ethnomethodology. Durkheim, Weber and Garfinkel. Chapel Hill, London.

Sacks, Harvey. Lectures 1964-1965. Ed. by Gail Jefferson. Kluwer Academic Publishers. Dodrecht/Boston/London, 1989.