PHIM024 Език и общностни идентичности

Анотация:

Курсът представя основни парадигми и парадигмални обрати в мисленето за социалните общности и групи. ‘Общност’ се превръща в едно от ключовите понятия на социологическия дискурс още в началото на ХХ в. – в съчиненията на Вебер, Тьониес и Зимел тя се мисли като резултат от произвеждащи принадлежност социални взаимодействия, изложени на многопосочния натиск на модерността. Освен през призмата на класически текстове, проблематиката за социалните общности и тяхното социално (текстуално, наративно, ритуално, символно) конструиране се дискутира в контекста на социалния конструктивизъм и фигурационната социология. Специално внимание се обръща на последствията от процесите на глобализацията и на езиковите общностни стратегии за преодоляване на несигурността, както и на дискурсите за колективната памет и идентичност.

прочети още
Език и публичност. Философски и социологически подходи

Преподавател(и):

гл. ас. Теодора Карамелска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят:

- класически социологически подходи и съвременни изследователски ракурси към видовете социални групи и общности

- контекстуалната употреба на понятия като ‘социално взаимодействие’, ‘социално изключване’, ‘общностна стигматизация’, ‘стереотипизиране’, ‘социална роля’, ‘социална дистанция’ и др.

2) могат:

- да проведат включено наблюдение в общност (включително виртуална), да анализират вътреобщностни закономерности и динамики

- да формулират хипотези относно причините за междуобщностни конфликти


Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Понятието „общност“ в парадигмата на разбиращата социология (М. Вебер, Ф. Тьониес)
  2. Взаимодействие и обобщностяване: социологическата програма на Г. Зимел
  3. Социални роли и ролеви дистанции в общността. Стигматизация и социално изключване (Ъ. Гофман, П. Бъргър)
  4. Общността като конфигурация между „утвърдени“ (еstablished) и „аутсайдери“ (outsiders) (Н. Елиас)
  5. Индивидуална и общностна идентичност. Колективната памет като социален ресурс
  6. Въобразени общности и ситуативни групи
  7. Виртуални и субкултурни младежки общности
  8. Етнически общности: механизми на солидарност и конфликтогенен потенциал
  9. Типове религиозна общност: църква – секта (ново религиозно движение)
  10. Общности и неотрадиционализъм
  11. Тоталитарни общности и идеологии
  12. Текущо оценяване

Литература по темите:

Андерсън, Б., 1998. Въобразените общности. София.

Андерсън, Б., 2004. „Печатното слово и нацията като въобразена общност“. В: Социологията като шанс. Текстове. Съставител Л. Деянова. София.

Ападурай, А. 2006. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. София: „Лик“.

Арент, Х. 1993. Произходът на тоталитаризма. София: „Панорама“.

Бауман, З. 2003. Общността - търсене на безопасност в несигурния свят. София: „ЛиК“.

Улрих Бек, 2001, Що е глобализация? Заблудите на глобализма – отговори на глобализацията.

Брубейкър, Р. 2004. Национализмът в нови рамки, Националната общностност и националния въпрос в Нова Европа, София: Критика и хуманизъм.

Бъргър, П. 1999. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. София: „ЛиК“.

Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. София: „Критика и хуманизъм“.

Вебер, М. 2006. „Протестантските секти и духът на капитализма“. В: Е. Трьолч, М. Вебер. Протестанска култура и модерна епоха. София: „Просвета“.

Вебер, М. 1998. Смисъл и ценност. София: „Критика и хуманизъм“.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

Гофман, Ъ. 1999. Представянето на Аз-а във всекидневието. София: „Петър Берон“.

Дичев, И. 2002. От принадлежност към идентичност. ЛиК.

Дичев, И. 2009. Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване. София: „Просвета“.

Зимел, Г. 2002. Социология. Изследвания върху формите на обобществяване. Велико Търново: ПИК.

Кастелс, М. 2004. Възходът на мрежовото общество (Том 1). София: „ЛиК“.

Кастелс, М. 2006. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Силата на идентичността (Том 2). София: София: „ЛиК“.

Кьосев, А. 2003. „Виртуални общности срещу въображаеми общности. Празници. Четене. Бъбрене“. В: Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет, съст. Огнян Ковачев и Алескандър Кьосев, София: „Фигура“.

Нора, П. 1997. „Колективната памет“. В: Духът на Анали. София: „Критика и хуманизъм“.

Нора, П. 2004. Между паметта и историята. Проблематика на местата. В: Места на памет: От републиката до нацията, Том I. Дом на науките за човека и обществото: София, стр. 35 – 71.

Нора, П. 2004. Световният възход на паметта. В: Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето. Дом на науките за човека и обществото: София, стр. 19 – 35.

Оруел, Дж. 2004. „Тоталитарното мислене“. В: Социологията като шанс. Текстове. Съставител Л. Деянова, София.

Тьониес, Ф. 1998. „Общност и общество“. В: Извори на социологията. Стара Загора: Идея.

Фотев, Г. 2004. Диалогична социология. София: „Изток-Запад“.

Халбвакс, М. 1996. Колективната памет. София: „Критика и хуманизъм“.

Elias, N. and J. L. Scotson. 1994. The Established and the Outsiders – A Sociological Enquiry into Community Problems. 2е, London: SAGE.

Goffman, E. 1963. Stigma: Notes on the Management of spoiled identity. Englewood Cliffs, New Jersy: Prentice-Hall.

Weber, M. 1978. Economics and Society. An Outline of Interpretive Sociology. Vol. 1, Part II. University of California Press.

Списание Панорама, 1993, кн. 1-2 (Ернест Ренан, Какво е нация?; Айзая Бърлин, Национализмът, Две схващания за национализма; Ърнест Гелнер, Възникването на национализма и неговата интерпретация).