PHIM016 Биографични изследвания

Анотация:

Биографичните изследвания са сред най-динамично развиващите се съвременни подходи в качествените социологически изследвания. Те привилегироват субективната перспектива, от която отделните дейци си припомнят преживяното в миналото, разказват и представят себе си. На основата на биографични материали социологът има възможност да реконструира и интерпретира пресечните полета между индивидуалните житейски траектории и колективните процеси на социална промяна, да анализира близките до индивида пространства на опита, като същевременно отчита влиянието на съответния културен контекст.

Емпирична основа на биографичния анализ могат да бъдат (1) наративни автобиографични интервюта; (2) визуални данни като снимки и филми; (3) документални свидетелства като дневници, писма; (4) интернет блогове. В различните типове биографични данни се изследват както „системите на релевантност” на индивидите, кризисните ситуации, които ги изправят пред необходимостта от избор, стратегиите на усвояване/отхвърляне на „бащиното наследство”, така и латентните (оставащи скрити за социалните дейци) смислови основания на техните действия. На тази основа се изграждат семейни или поколенчески генеалогии, анализират се форми на социалния опит в рамките на локални традиции и др.

Курсът е разделен на две части: в първата студентите се запознават с теоретикопознавателните предпоставки на биографичните изследвания, с различните направления и школи, обучават се в техники за генериране на емпирични данни и секвенционален анализ. Специално внимание се отделя на специфичните асиметрии в интерсубективната ситуация на разговор. Във втората част на курса студентите изготвят, а след това представят резултатите от своите самостоятелни (или групови) изследователски проекти.

Студентите в курса провеждат самостоятелно (или групово) изследване на случаи, след което представят резултатите в час. Предварително са зададени 4 тематични области: семейни генеалогии; образи на 1989 г. – поколенчески различия в преживяването на края на комунизма; завръщане от миграция; индивидуални конструкции на социалния пол. За целта могат да бъдат използвани както вече съществуващи бази биографични данни, така и да се генерират самостоятелно такива.

прочети още
Език и публичност. Философски и социологически подходи

Преподавател(и):

гл. ас. Теодора Карамелска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят:

- каква е епистемологическата и методологическата рамка на биографичните изследвания и кои са техните основни направления;

- тематичните сфери на приложение на биографичните изследвания както в социологията, така и в други дисциплини и интердисцплинарни дискурси като социална психология, социална история, визуална етнография.

2) могат:

- да генерират самостоятелно емпирични корпуси от биографични данни;

- да интерпретират аргументирано наративни и визуални форми на (само)репрезентация в съответствие с основните аналитични модели, представени в курса


Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Биографичните данни: самопредставяне – социална конструкция – фикция? Епистемологични предпоставки на биографичните изследвания. Подходи, сфери на приложения, методологически ограничения
  2. Исторически екскурс и основни направления (І част): Чикагската школа, Ървинг Гофман, Барни Глейзър и Анселм Строс
  3. Исторически екскурс и основни направления (ІІ част): германската школа (Фритц Шютце, Улрих Оверман, Габриеле Розентал) и френската традиция на биографичен анализ на житейския път (Даниел Берто)
  4. Функции на устния разказ за себе си: „наративното самопредставяне“ като инструмент за социална „нормализация“ на жизнения път или за конструиране на различие (рефлексивната социология на П. Бурдийо)
  5. Функции, потенциал и полета на приложение на визуални биографични данни. Изграждане на идентичност и социално конструиране на реалността през образи (фотографии и филми)
  6. Дигитализирани биографии: типове самопредставяне в интернет (блогове, чатове)
  7. Технически параметри. Насоки за провеждане на интервю. Асиметрии в ситуацията на разговор. Транскрибиране и обработка на интервюта
  8. Секвенционален анализ. Реконструиране на преживяната, припомнената и разказаната история. От единичния случай към типологията

Литература по темите:

Основни източници

Берто, Д. 2008, „Анализ на разказ за живота“. В: Найденова, В., Джамджиева, М., Стаевска, В. Качествени методи в социалните науки. Въведение. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 53–67.

Бурдийо, П. 1998. „Биографичната илюзия“. В: Практическият разум. София: „Критика и хуманизъм“, 70–77.

Бурдийо, П. 2008. „Противоречията на наследството“. В: Социологически проблеми 1–2, 111–118.

Даскалова, К. и др. (съст.) 2003 Техните собствени гласове – интервюта по устна история. София: Полис.

Джамджиева, М. 2008. „Биографичният метод в социалните науки“. В: Найденова, В., Джамджиева, М., Стаевска, В. Качествени методи в социалните науки. Въведение. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 42–48.

Мароцки, В. 2007. „Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното“. В: Социологически проблеми 1–2, 302–323.

Попова, К. 1994. „Анализ на жизнеописателния разказ (Биографичният метод на Габриеле Розентал)“. В: Български фолклор 6, 82–86.

Шютце, Ф. 2006 „Биографичен анализ на живота на един мелничар“. В: Социологически проблеми, 3-4, 156–186.

Rosenthal, G. 2005. „Biographical Research“. In: Biographical Research Methods, Vol. III, SAGE Publications.

Допълнителни източници

Берто, Д. 1991. „Различни функции на биографичните разкази в изследователския процес“. В: Социологически проблеми 1, 133–141.

Даузиен, Б. 2004. „Биографичното изследване. Теоретични перспективи и методологически концепции за едно реконструктивно изследване на половете“. В: Българска етнология 4, 8–25.

Желева, Р. 2006. „Качествените методи в социологическите изследвания в Германия“. Социологически проблеми 3–4, 187–203.

Знеполски, Ив. (съст.). 2010. Това е моето минало. Спомени, дневници, свидетелства (1944 – 1989). Издание на Институт за изследване на близкото минало, Отворено общество и СИЕЛА.

Карамелска, Т. 2009. „Биографичният анализ на етническата идентичност между опита, спомена и разказа“. В: Социологически проблеми 3–4, 200–229.

Колева, Д. 1999. „Житейският разказ – начин на употреба“. В: Слънцето на залез пак срещу мен. Житейски разкази. София: ЛИК, 7–29.

Колева, Д. 2002. Биография и нормалност. София: ЛИК.

Колева, Д. 2007. „Социализмът като житейски път“. В: Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът – житейски съдби. София: Институт за изследване на близкото минало, 9–20.

Михайловска, Е. 1991. „Даниел: Берто: от биографичните подходи към идеята за ‘антропономията’“. В: Социологически проблеми 1, 126–132.

Хопф, К. 2008. Качествените интервюта – обзор. В: Найденова, В., Джамджиева, М., Стаевска, В. Качествени методи в социалните науки. Въведение. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 49–52.

Bohnsack, R., W. Marotzki, M. Meuser. 2006. Hauptbegriffe Qualitativer Sozialforschung. Opladen & Farmington Hills: Barbara Budrich Verlag.

Marotzki, W., Jörissen, B. 2009. Medienbildung – Eine Einführung. Theorie – Methoden – Analysen. Bad Heilbrunn.

Rosenthal, G. 2005. Interpretative Sozialforschung. Eine Einführung (Grundlagentexte Soziologie). Weinheim und München: Juventa.

„The Interview. From Structured Question to Negotiated Text and Analyzing Talk and Text“. 2000. In: Handbook of Qualitative Research. Second edition, Norman Denzin, Yvonna S. Lincoln (ed.), Sage Publications.

Ritchie, D. A. 1995. Doing Oral History. Twayne Publishers.