BULB620 История на печатната журналистика в България - XIX - XX век
Анотация:
Курсът „История на печатната журналистика в България – XIX – XX век“ е построен като системен разказ за историята на печатната журналистика в България в контекста на развитието на политическата система, но и на печатането и разпространението, както и на грамотността. Българските вестници и списания от Възраждането са разгледани не само през шедьоврите на публицистиката на П. Р. Славейков, Любен Каравелов и Христо Ботев, но и през моделите на финансиране и търсене на публика. Следосвобожденската преса е прочетена не само през шупването на една все по-разгърната политическа палитра, но и през промените в законодателството за печата. Пресата от началото на 20. век е видяна като свързана както с процесите на европеизиране и модернизиране на българското общество, така и с повишаването на количеството грамотни и необходимостта от жълти издания. Междувоенната преса е разгледана и като плацдарм на различните авангардни доктрини. Журналистиката между 1944 и 1989 г. е видяна като подчинена на добре балансирана йерархия и спецификация. Прави се аналитичен преглед и на печатните медии след 1989 г., като се разглежда бумът на политически органи в началото на 90-те, смяната им от „независимите вестници“ в средата на 90-те, появата и бумът на лайфстайл изданията в края на 90-те. Всекидневните издания на всяка епоха са разгледани паралелно с културните и литературните флагмани.
Курсът предлага на вниманието на студентите рефлексия върху изследователско поле, чиито граници се оказват достатъчно условие за едно по-пълноценно разбиране на собствената ни обществена, културна и литературна ситуация днес.
Курсът дава ясна представа как един културен феномен е неизбежно вързан с феномени от политиката, но и от общите характеристики на социалната среда.
Преподавател(и):
доц. Йордан Ефтимов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно участвалите в курса студенти:
1) знаят кои са основните характеристики на българската преса в различни етапи от близо двувековното й развитие;
2) могат да интерпретират отделния журналистически феномен в сложната среда на политически и общокултурни процеси.
Предварителни изисквания:
Студентите трябва да притежават общи познания за журналистическото поле и работата на журналиста. Трябва да имат съзнание за различните журналистически позиции и роли. Необходимо е също да познават основния корпус от документалните произведения на българските автори, изучавани в средния курс на българското училище.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
1. Георги Боршуков. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1883. София: Наука и изкуство, 1976 (2 изд., София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003).
2. Ивайло Знеполски. Новата преса и прехода. Трудното конструиране на „четвъртата власт“. София: Дружество Гражданин, 1997.
3. Здравка Константинова. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010.
4. Десислава Лилова. Възрожденските значения на националното име. София: Просвета, 2003.
5. Филип Панайотов. Вестници и вестникари. София: ЛИК, 2002.
6. Орлин Спасов. Преходът и медиите: политики на репрезентация. България 1989-2000. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.
7. „Медии и преход“. (съст. Орлин Спасов и Георги Лозанов). София: Център за развитие на медиите, 2000
8. „24 часа: Вестникът“. (съст. Орлин Спасов, Георги Лозанов и Росен Янков). София: Труд, 2001.
9. „Дневен Труд: Лидерът“. (съст. Орлин Спасов и Георги Лозанов). София: Труд, 2002.
Средства за оценяване:
1. Дискусия.
2. Тест.
3. Курсова работа.