TEAM105 Театърът на ХХ век- модерност и модернизъм І част
Анотация:
Курсът е едносеместриален и има за цел да зададе на студентите не само познания от теорията на театралното изкуство и спецификата на неговото развитие през ХХ в., но най-вече умения да мислят уникалността на театъра/театралния жест в системата на изкуствата и неговото значение за човека в модерния свят.
Курсът “Театърът през ХХ в.” въвежда ключови фигури в драматургията, основни драматургични форми, театрални теории и практики, типове театрално образование от ХХ в.
ще се работи върху представянето на автори и пиеси и върху по-подробното им обсъждане и дискутиране в съпътстващата лекциите семинарна работа.
Лекциите са систематизирани около група проблемни зони, които фокусират процесите в автономното поле (Бурдийо) на театралното изкуство от една страна и отношенията му с останалите изкуства, както и начините му на присъствие в обществото - от друга. Ще бъдат представени различните драматургични и сценични форми, в които се мисли индивида и неговото място в модерния свят, идеологическите трансформации в конституирането на театъра като институция, пространство и функции в модерната държава и общество, промените в социалната конвенция “театър”, паметта и съхраняването на перформативното знание, начините на производство на класически фигури в театралната история, както и мястото на театралното изкуство като вид медия в медийния свят през ХХв.
Запознаване на студентите с актуалната проблематика на съвременното писане за театър.
Акцент върху интер-дисциплинарността на съвременната театрална практика (театър – кино, театър – визуални изкуства, театър - медии и пр.)
Ефективно обговаряне в динамична дискусионна среда на акцентираната проблематика. Интерактивен и дискусионен принцип на организация на семинара.

Преподавател(и):
проф. Виолета Дечева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
основни методи в развитието на театъра на ХХ век, произтичащи от основни за неговото съществуване теории
основни понятия и фигури в тях
основни парадигми за театър и причините за тяхната смяна през ХХ в.
значението им за съвременния театър като цяло и за развитието на театъра в България през 21в
.2) могат:
Да ги съотнасят към практическия си опит като работа в различни сценични практики
Да осъществяват модерната връзка между теория и практика, в рамките на която да формулират функциите и правилата на изкуството и в своята работа
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:
върху основни понятия в театралната теория и практика на ХХ в.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Театралните реформи в началото на ХХ в.
- Реформа на живота. Антинатуралистични теории. Художествени колонии: Дармщат. Монте Верита. Концепции за театрално изкуство като “празник на живота”: П.Беренс. Г.Фукс. Фр.Ницше и значението на “За произхода на трагедията от духа на музиката” за театралните концепции през ХХ в.
- Драмата на модернизма. Структура на драматургичното действие, драматургичен образ, типове конфликт, сюжети. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта, “външен” и “вътрешен” индивид/ “външно” и “вътрешно” действие etc. Х.Ибсен и А.Стриндберг. А.П.Чехов. Символистична драма: М.Метерлинк. Л.Андреев. Ал.Блок. Сонди, Теория ва модерната драма.
- Театърът като институция и мястото й в модерната държава Шилер: “Театърът като морален институт”. Театралната институция като част от обществото. Театърът и пазарът. Разделението “високо” и “ниско” (булевардна драма и театър, мелодрама, кабаре, вариате и др.) в началото на века
- Представлението: Теоретизации Поява и оформяне на режисьора като основна авторска фигура в театъра на ХХ в. Отношението драма-сцена. М.Райнхард. К.С.Станиславски. Вс.Мейрхолд. Ал.Таиров. Е.Вахтангов. С.Айзенщайн “Монтаж на атракциони”.
- Театрален Авангард - Естетическо и политическо Експресионизъм. Дадаизъм. Футуризъм. Конструктивизъм. Л. Йеснер, В.Кандински, В.Гропиус, К.Швитерс. Х.Бал, Р.Хаусман, Й.Баадер. Маринети, Прамполини. Вс.Мейрхолд. Театрална архитектура на Авангарда. Баухаус. Театърът и киното.
- Ал.Жари. Еспресионистична драма. Другият театър: А.Арто и “Театърът на жестокостта”
- Б.Брехт и Е.Пискатор. Народен и политически театър. Борис Арватов. Аугусто Боал. Политически и документален театър: Р.Хохут, П.Вайс. Ангажиран театър: Алтернативни театри през 60-те и 70-те. Хепънинг.
- Театърът в тоталитарната държава.
- Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството. Театър и медии.
Литература по темите:
Зимел, Георг, ”Големият град и духовният живот” в: Социологически проблеми 2001/ 1-2 с.130- 140
Baier, L., Artaud lesen. Notizen bei einere verständnislösen Lektüre, in: Akzente, H.5, 23.Jg., Oktober 1977, S.388-404
Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967
Blanchoth, Artaud, in: ders., Le livre a venir, Paris: Gallimard/folio 1986, S.50-58
Bürger, P., Mimetische Kunst und Kulturrevolution: Antonin Artaud, in: ders., Prosa der Moderne, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1992, S.236-252
Burger, P.:Theorie der Avantgarde, Fr. am Main, 1981
Douglas, M.: Ritual, Tabu und Körpersymbolik. Sotioalanthropolologische Studien in Industriellgesellschaft und Stammeskultur, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1981.
Fiebach, J.: Von Craig bis Brecht, Studien zu Kunstlertheorien des 20. Jahrhundert, Henschel Verlag Berlin, 1975
Finter,H.: Der subektive Raum. Bd.2: ” ...der Ort wo das Denkenseinen Körper finden soll”: Antonin Artaud und die Utopie des Theaters, Tübingen:Narr 1990
Fischer-Lichte, Kurze Geschiche des deutschen Theaters, Tubingen, Basel, 1993
Hoßner, U., Erschaffen und Sichtbarmachen. Das Theaterästhetische Wissen der historischen Avantgarde von Jarry bis Artaud, Bern u.a.:Lang 1983
Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige University Press 1981
Sonntag, S.:Annährung an Artaud, in: dies.: Im Zeichen des Saturn. Essays, München/Wien: Hanser 1981, S. 41- 93
Turner, V.: Das Ritual. Struktur und Anti-Struktur, Frankfurt/M./New York: Campus 1989
Арто, А., Театърът и неговият двойник, С.1985
Барба, Еуженио, Антропология на театъра, Първи хипотези в: Театрален бюлетин, 1981/2
Барба, Еуженио, Плуващите острови, в: Театрален бюлетин, 1984/1
Барба, Еуженио, Фикцията на двойнствеността в: Театър, 1991/1, с.35
Баро, Жан-Луи, Езикът на тялото, в: Театрален бюлетин, 1982/ 4
Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242
Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -
Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990
Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978
Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4
Гротовски, Йежи, Странстване към театъра на изворите, в: Театрален бюлетин, 1981/2
Дада-похододът, Проблеми на изкуството, 1998
Дерида, Ж., Театърът на жестокостта и затвореността на представлението, в: Гестус, 1998, с. 213-251
Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003
Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003
Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006
Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556
Драматургията на Чехов – динамика на неизменността, в: Руска литература, С. 2002, с.225-254
Леман, Ханс-Тийс Постдраматичният театър. Превод Гергана Димитрова. Нов български университет. С. 2015. 608 с.
Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989
Мартин Еслин, Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6
Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..
Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –
Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990
Сп.Театър 1999/ 3-4 Гротовски
Сп.Театър 2000/ 3-4 Кантор
Станиславски, К.С., Работа на актьора над себе си в 2 т., и ”Работа на актьора над ролята”, С. 1984
Таиров, А., Избрано, С. 19..
Театралният експресионистичен спектакъл в проектите на Баухаус - Лотар Шраер, Освалд Шлемер, Василий Кандински, Валтер Гропиус. Теоретичен сборник, НАТФИЗ, 1998
Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997
Тодоров, Цв., Изкуството според Арто, в: Театрален бюлетин, 1984/1, с. 161-172
Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101