TEAM105 Театърът на ХХ век- модерност и модернизъм І част

Анотация:

Курсът е едносеместриален и има за цел да зададе на студентите не само познания от теорията на театралното изкуство и спецификата на неговото развитие през ХХ в., но най-вече умения да мислят уникалността на театъра/театралния жест в системата на изкуствата и неговото значение за човека в модерния свят.

Курсът “Театърът през ХХ в.” въвежда ключови фигури в драматургията, основни драматургични форми, театрални теории и практики, типове театрално образование от ХХ в.

ще се работи върху представянето на автори и пиеси и върху по-подробното им обсъждане и дискутиране в съпътстващата лекциите семинарна работа.

Лекциите са систематизирани около група проблемни зони, които фокусират процесите в автономното поле (Бурдийо) на театралното изкуство от една страна и отношенията му с останалите изкуства, както и начините му на присъствие в обществото - от друга. Ще бъдат представени различните драматургични и сценични форми, в които се мисли индивида и неговото място в модерния свят, идеологическите трансформации в конституирането на театъра като институция, пространство и функции в модерната държава и общество, промените в социалната конвенция “театър”, паметта и съхраняването на перформативното знание, начините на производство на класически фигури в театралната история, както и мястото на театралното изкуство като вид медия в медийния свят през ХХв.

Запознаване на студентите с актуалната проблематика на съвременното писане за театър.

Акцент върху интер-дисциплинарността на съвременната театрална практика (театър – кино, театър – визуални изкуства, театър - медии и пр.)

Ефективно обговаряне в динамична дискусионна среда на акцентираната проблематика. Интерактивен и дискусионен принцип на организация на семинара.

прочети още
Театралнo изкуство и общество

Преподавател(и):

проф. Виолета Дечева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

основни методи в развитието на театъра на ХХ век, произтичащи от основни за неговото съществуване теории

основни понятия и фигури в тях

основни парадигми за театър и причините за тяхната смяна през ХХ в.

значението им за съвременния театър като цяло и за развитието на театъра в България през 21в

.2) могат:

Да ги съотнасят към практическия си опит като работа в различни сценични практики

Да осъществяват модерната връзка между теория и практика, в рамките на която да формулират функциите и правилата на изкуството и в своята работа


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

върху основни понятия в театралната теория и практика на ХХ в.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Театралните реформи в началото на ХХ в.
  2. Реформа на живота. Антинатуралистични теории. Художествени колонии: Дармщат. Монте Верита. Концепции за театрално изкуство като “празник на живота”: П.Беренс. Г.Фукс. Фр.Ницше и значението на “За произхода на трагедията от духа на музиката” за театралните концепции през ХХ в.
  3. Драмата на модернизма. Структура на драматургичното действие, драматургичен образ, типове конфликт, сюжети. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта, “външен” и “вътрешен” индивид/ “външно” и “вътрешно” действие etc. Х.Ибсен и А.Стриндберг. А.П.Чехов. Символистична драма: М.Метерлинк. Л.Андреев. Ал.Блок. Сонди, Теория ва модерната драма.
  4. Театърът като институция и мястото й в модерната държава Шилер: “Театърът като морален институт”. Театралната институция като част от обществото. Театърът и пазарът. Разделението “високо” и “ниско” (булевардна драма и театър, мелодрама, кабаре, вариате и др.) в началото на века
  5. Представлението: Теоретизации Поява и оформяне на режисьора като основна авторска фигура в театъра на ХХ в. Отношението драма-сцена. М.Райнхард. К.С.Станиславски. Вс.Мейрхолд. Ал.Таиров. Е.Вахтангов. С.Айзенщайн “Монтаж на атракциони”.
  6. Театрален Авангард - Естетическо и политическо Експресионизъм. Дадаизъм. Футуризъм. Конструктивизъм. Л. Йеснер, В.Кандински, В.Гропиус, К.Швитерс. Х.Бал, Р.Хаусман, Й.Баадер. Маринети, Прамполини. Вс.Мейрхолд. Театрална архитектура на Авангарда. Баухаус. Театърът и киното.
  7. Ал.Жари. Еспресионистична драма. Другият театър: А.Арто и “Театърът на жестокостта”
  8. Б.Брехт и Е.Пискатор. Народен и политически театър. Борис Арватов. Аугусто Боал. Политически и документален театър: Р.Хохут, П.Вайс. Ангажиран театър: Алтернативни театри през 60-те и 70-те. Хепънинг.
  9. Театърът в тоталитарната държава.
  10. Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството. Театър и медии.

Литература по темите:

Зимел, Георг, ”Големият град и духовният живот” в: Социологически проблеми 2001/ 1-2 с.130- 140

Baier, L., Artaud lesen. Notizen bei einere verständnislösen Lektüre, in: Akzente, H.5, 23.Jg., Oktober 1977, S.388-404

Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967

Blanchoth, Artaud, in: ders., Le livre a venir, Paris: Gallimard/folio 1986, S.50-58

Bürger, P., Mimetische Kunst und Kulturrevolution: Antonin Artaud, in: ders., Prosa der Moderne, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1992, S.236-252

Burger, P.:Theorie der Avantgarde, Fr. am Main, 1981

Douglas, M.: Ritual, Tabu und Körpersymbolik. Sotioalanthropolologische Studien in Industriellgesellschaft und Stammeskultur, Frankfurt/M.: Suhrkamp 1981.

Fiebach, J.: Von Craig bis Brecht, Studien zu Kunstlertheorien des 20. Jahrhundert, Henschel Verlag Berlin, 1975

Finter,H.: Der subektive Raum. Bd.2: ” ...der Ort wo das Denkenseinen Körper finden soll”: Antonin Artaud und die Utopie des Theaters, Tübingen:Narr 1990

Fischer-Lichte, Kurze Geschiche des deutschen Theaters, Tubingen, Basel, 1993

Hoßner, U., Erschaffen und Sichtbarmachen. Das Theaterästhetische Wissen der historischen Avantgarde von Jarry bis Artaud, Bern u.a.:Lang 1983

Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige University Press 1981

Sonntag, S.:Annährung an Artaud, in: dies.: Im Zeichen des Saturn. Essays, München/Wien: Hanser 1981, S. 41- 93

Turner, V.: Das Ritual. Struktur und Anti-Struktur, Frankfurt/M./New York: Campus 1989

Арто, А., Театърът и неговият двойник, С.1985

Барба, Еуженио, Антропология на театъра, Първи хипотези в: Театрален бюлетин, 1981/2

Барба, Еуженио, Плуващите острови, в: Театрален бюлетин, 1984/1

Барба, Еуженио, Фикцията на двойнствеността в: Театър, 1991/1, с.35

Баро, Жан-Луи, Езикът на тялото, в: Театрален бюлетин, 1982/ 4

Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242

Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -

Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990

Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978

Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4

Гротовски, Йежи, Странстване към театъра на изворите, в: Театрален бюлетин, 1981/2

Дада-похододът, Проблеми на изкуството, 1998

Дерида, Ж., Театърът на жестокостта и затвореността на представлението, в: Гестус, 1998, с. 213-251

Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003

Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003

Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006

Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556

Драматургията на Чехов – динамика на неизменността, в: Руска литература, С. 2002, с.225-254

Леман, Ханс-Тийс Постдраматичният театър. Превод Гергана Димитрова. Нов български университет. С. 2015. 608 с.

Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989

Мартин Еслин, Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6

Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..

Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –

Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990

Сп.Театър 1999/ 3-4 Гротовски

Сп.Театър 2000/ 3-4 Кантор

Станиславски, К.С., Работа на актьора над себе си в 2 т., и ”Работа на актьора над ролята”, С. 1984

Таиров, А., Избрано, С. 19..

Театралният експресионистичен спектакъл в проектите на Баухаус - Лотар Шраер, Освалд Шлемер, Василий Кандински, Валтер Гропиус. Теоретичен сборник, НАТФИЗ, 1998

Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997

Тодоров, Цв., Изкуството според Арто, в: Театрален бюлетин, 1984/1, с. 161-172

Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101