TEAM104 Изкуство и философия

Анотация:

• Настоящият курс има за цел да осъществи трансдисциплинарна връзка между изкуство и философия.

• Неговата структура се основава на пресичането на две оси – едната от тях е историческа, другата – концептуална. По първата ос ще бъдат въведени няколко ключови исторически момента за установяването на отношението (на обособяване или заличаване на границите) между философия и изкуство. Същевременно, в концептуална перспектива, с оглед на въпросните историчеки моменти ще бъдат изследвани трансформациите на идеята за репрезентация (миметичната теория, Кантовият схематизъм, теорията на фикцията и пр.) и съответно, за понятие и за образ.

• Работата в курса ще привилегирова заниманията с конкретни философски и литературни текстове.

• В контекста на магистърската програма курсът си поставя за основна цел изследването на отвореността на философията към широкото поле на изкустврото и присъщите му дискурсивни, реторически, комуникативни, повествователни и фикционални модели.

• Специфична цел на настоящия курс е задълбочаването на интерпретативните способности за работа с философски и изкуствоведски текстове, развиването на чувствителност към детайла, отделната дума/понятие, както и към граничните случаи.

прочети още
Театралнo изкуство и общество

Преподавател(и):

проф. Боян Манчев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Отношението между философия и изкуство е конститутивно за двете области.

• Съществуват множество и различни подходи към изследването на текстовете, в частност на литературните текстове.

2) могат:

• Да изследват културните феномени в техните езикови измерения;

• Да съпоставят различни текстови модели;

• Осъзнават съществуването на алтернативни интерпретативни подходи, следователно притежават критическа дистанция спрямо собствените си знания.


Предварителни изисквания:
Общи познания по история и теория на театъра.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Мимезис и репрезентация. Модели на света и модели на означаване във философията и литературата.
  2. От Платоновия фантазъм до средновековния vestigium. Средновековието и поезията на невидимото.
  3. Съдбата на миметичната концепция до Кант. Проблемът за границите на репрезентацията и непредставимото. Категорията възвишено у Кант и Хегел.
  4. Философията на немския романтизъм и отношението философия-изкуство. Категорията романтизъм и отношението й към новото схващане за литературата. Отношението литература – философия – естетика.
  5. Идеята за сакралното в немския романтизъм. Философия и поетика на езика. Понятията за образ и идея.
  6. Хегеловата теория на символизма. Движението от образ към идея като проекция на ставането на Духа.
  7. Херменевтиката за/във философията и литературата. Идеите на Хайдегер върху езика и поезията.
  8. Понятията за свещено, образ, понятие и истина у Хайдегер. Хайдегеровите изследвания върху Хьолдерлин.
  9. Материалната херменевтика на Петер Сонди и Жан Болак.
  10. Постромантическото заличаване на границите между философия и литература у Жорж Батай. Теорията на ексцеса на Батай. Безформеното срещу образа и концепта.
  11. Творчеството на Морис Бланшо между философия и литература. Скритият дебат на Бланшо с Хайдегер.
  12. Статутът на езика у Бланшо. Теория на езика в “Литературното пространство”. Понятието за образ (включително “образ на езика”).
  13. Проблемът за невъзможната комуникация у Бланшо.
  14. Понятието писменост [ecriture] във френската философия след Бланшо (Барт, Дерида, Нанси) и връзката му с отношението философия – литература.
  15. Жил Дельоз за разграничението между философия, наука и изкуство. Делението план на иманентност / план на референция / план композиране, концепт / функция / перцепт, афект.

Литература по темите:

[1]. Жан-Пиер Вернан

– Всемирът, боговете, хората;

– Мит и мислене при древните гърци;

– Индивидът, смъртта, любовта

[2]. Марсел Мос – “Техниките на тялото”

[3]. Платон – “Федър”, “Пир”

[4]. Аристотел – За душата

[5]. Томас Хобс – Левиатан

[6]. Барух Спиноза – Етика

[7]. Анри Фосийон – Животът на формите

[8]. Морис Мерло-Понти – Видимото и невидимото

[9]. Жорж Кангилем – Нормално и патологично

[10]. Мишел Фуко – История на сексуалността, Анормалните

[11]. Жан-Люк Нанси – Corpus, София: ЛИК, 2003.

[12]. Б. Манчев – Невъобразимото. Опити по философия на образа, София: НБУ, 2003.

[13]. Б. Манчев – Тялото-Метаморфоза, София: Алтера, 2007.

[14]. Ани Васева – Театър и истина, София: Метеор, 2020., J. Callahan, “I Have the Feeling We’re Not in Kansas any More”.

[15]. Аристотел, „За поетическото изкуство“, прев. Александър Ничев, Наука и изкуство, София, 1975

[16]. Арто, Антонен, „Театърът и неговият двойник“, прев. Христо Буцев, Наука и изкуство, София, 1985.

[17]. Арто, Антонен, „Тараумара. Революционни послания”, прев. Красимир Петров, Анна Ватева, Агата, София, 2019.

[18]. Батай, Жорж, „Еротизмът“, Критика и хуманизъм, прев. Антоанета Колева, София, 1998.

[19]. Бъроуз, Джонатан, „Наръчник на хореографа“, прев. Ани Васева, Метеор, София, 2017.

[20]. Васева, Ани, „Що е то съвременен танц“, Метеор, София, 2016.

[21]. Дидро, Дьони „Парадокс за актьора”, в „Естетика и теория на изкуството”, съст. Кръстьо Горанов, прев. Катерина Киселова, Наука и изкуство, София, 1981.

[22]. Крейг, Гордън, „Избрани произведения”, съст. Елисавета Сотирова, прев. Цветелина Николова, Наука и изкуство, София, 1987.

[23]. Лесинг, Готхолд Ефраим, „Хамбургска драматургия”, прев. Любомир Огнянов, Наука и изкуство, София, 1958.

[24]. Нанси, Жан-Люк, Corpus, прев. Боян Манчев, ЛИК, София, 2003.

[25]. Хегел, Георг Вилхелм Фридрих, „Естетика“, прев. Генчо Дончев, БКП, София, 1967.

[26]. Butler, Judith, Excitible Speech. A Politics of the Performative, Routledge, 1997.

[27]. Caillois, Roger, Man, Play and Games, transl. Meyer Barash, University of Illinois Press, 2001.

[28]. Goldberg, Roselee, Performance Art. From Futurism to the Present, Harry N. Abrams, Incorporated, New York, 1988.

[29]. Schechner, Richard, Performance Theory, Routledge, 1988.