GENB010A Обща социология
Анотация:
Курсът по Обща социология има за фундаментална цел да концептуализира историческите условия за възможност и познавателните граници на валидност на социологическата перспектива към човека в променящия се социален свят. В него акцентът е поставен върху системното въвеждане и проясняване на изследователските реалии, теоретичните понятия и емпиричните методи, чрез които се конституира социологическата наука. По време на лекциите и практическите занимания ще бъдат тематизирани основните социологически парадигми и методологически подходи към обществото, а също и ключовите социални проблеми, пред които в нашата съвременност е изправена социологията. Особено внимание ще бъде отделено на логиката на съществуване на различните регулативни системи, властови модалности и знаниеви механизми, изграждащи нормативния корпус на съвременните общества. Ще бъде представен както социалния генезис и историческото развитие на късно-модерните институции, така и техните политически метаморфози в (пост)социалистическото общество. В заключение курсът по Обща социология, чрез взаимното оглеждане на проблем, предмет и метод на социологията, при контролираните преходи между теория и емпирия, ще генерализира принципите върху които се изгражда едно критическо социално изследване.
Преподавател(и):
проф. Мартин Канушев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
ще знаят: основните понятия, социалните реалии и проблемните полета в историята и актуалността на социологическата наука. Те ще придобият системно знание за социологическата проблематика, теории и методи, както и ще изградят личностна чувствителност към социалната емпирия. Ще притежават критически поглед към ценностните, нормативните и институционалните структури на съвременните общества; изследователски поглед, който ще разшири техните мисловни хоризонти и ще формира адекватна гражданска позиция.
ще могат: да диагностицират значимите проблеми, пред които са изправени съвременните общества в контекстта на процесите на глобализация. Те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните въпроси, възникващи пред българското общество. Ще усвоят редица емпирични методи и качествени техники за провеждане на социологическо изследване, което да установи реалното състояние на социалните феномени.
Предварителни изисквания:
По принцип предварителни изисквания за включване и участие в курса по Обща социология няма, но той е насочен преди всичко към онези вдъхновени студенти, които притежават творческо въображение и развито любопитство относно социалния живот на хората.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. София: Критика и хуманизъм.
Арент, Х. 1991. Тоталитаризмът. София: Панорама.
Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. София: Критика и хуманизъм.
Арент, Х. 2007. Насилие и политика. София: Критика и хуманизъм.
Бауман З. 1999. Глобализацията. София: Наука и изкуство.
Бауман, З. 2000. Живот във фрагменти. София: Прозорец.
Бауман, З. 2003. Общността. Търсене на безопасност в несигурния свят. София: Просвета.
Бек, У. 2001. Световното рисково общество. София: Обсидиан.
Бек, У. 2002. Що е глобализация? София: Критика и хуманизъм.
Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. София: Критика и хуманизъм.
Богданов, Б. 2006. Университет и свобода. София: Нов български университет.
Бояджиева, П. 1998. Университет и общество: два социологически случая. София: ЛИК.
Бурдийо, П. 1993. Казани неща. София: УИ „Св. Кл. Охридски”.
Бурдийо, П. 1997. Практическият разум. София: Критика и хуманизъм.
Бурдийо, П. 2005. Практическият усет. София: Фигура.
Бъргър, П., Т. Лукман 1996. Социалното конструиране на реалността. София: Критика и хуманизъм.
Бъргър, П. 1998. Капиталистическата революция. София: Прозорец.
Бъргър, П. 1999. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. София: ЛИК.
Ватимо, Д. 2004. Краят на модерността. София: Критика и хуманизъм.
Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: УИ ”Св. Климент Охридски”.
Вебер, М. 1993. Ученият и политикът. София: MicroРrint.
Вебер, М. 1998. Смисъл и ценност. София: Критика и хуманизъм.
Вебер, М. 2001. Генезис на западния рационализъм. София: Критика и хуманизъм.
Вебер, М. 2004. Протестантската етика и духът на капитализма. София: Просвета.
Гарфинкъл, Х. 2005. Изследвания по етнометодология. София: Критика и хуманизъм.
Гидънс, А. 2003. Социология. София: Прозорец.
Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1992. Социология. Учебник за ученици. София: Просвета.
Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1997. Незавършваща социология. София: Фондация “Минерва”.
Грекова, М. 2001. Малцинство: социално конструиране и преживяване. София: УИ ”Св. Климент Охридски”.
Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”.
Деянова, Л. 1996. Социология на символните форми. София: Критика и хуманизъм.
Деянова, Л. (съст.) 2004. Социологията като шанс. София: Изток-Запад.
Долапчиев, Н. 1994. Наказателно право. София: Българска академия на науките.
Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно. София: Критика и хуманизъм.
Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. София: Фама.
Дюркейм, Е. 1994. Избрано. София: Критика и хуманизъм.
Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. София: Женифер-Хикс.
Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. София: СОНМ.
Дюркем, Е. 2006. Да мислим възпитанието. София: СОНМ.
Елиас, Н. 1999. Що е социология? София: Наука и изкуство.
Зимел, Г. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми 1984, кн. 5.
Зимел, Г. 2002. Социология. Велико Търново: Пик.
Иновативна социология. 2007. София: УИ „Кл. Охридски”.
Калхун, К. 2003. Критическа социална теория. София: Критика и хуманизъм.
Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Канушев, М. 2005. Модерният затвор – условия за възможност и принципи на съществуване. В: Социология на отклоняващото се поведение. София: Просвета.
Канушев, М. 2006. Социално междувремие и политическа рационалност: към социология на управляемостта. В: Светове в социологията, София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. София: Критика и хуманизъм.
Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. София: Наука и изкуство.
Коев, К. 1996. Видимостта. Феноменологични контексти. София: Критика и хуманизъм.
Коев, К. 2003. Елементарни форми на всекидневен живот. София: Просвета.
Критика и хуманизъм. 2004. Норма и патологии, кн. 1.
Латур, Б. 1994. Никога не сме били модерни. София: Критика и хуманизъм.
Латур, Б. 2007. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. София: Изток-Запад.
Лепенес, В. (съст.) 2004. История на социологията. Антология. Том І, ІІ. София: Калиопа.
Лиотар, Ж.-Ф. 1996. Постмодерната ситуация. София: Критика и хуманизъм.
Мендрас, А. 2002. Елементи на социологията. София: Прозорец.
Маркс, К., Енгелс, Ф. 1968. Немската идеология. Съчинения. Том 3. София: БКП.
Николов, Л., Л. Деянова (съст.) 1990. Социология на личността. София: Наука и изкуство.
Низбет, Р. 1992. Стремежът към общност. София: Прозорец.
Норт, Д. 2000. Институции, институционална промяна и икономически отношения. София: ЛИК.
Социологически проблеми. 2006. Биополитика и биотика, кн. 1/2.
Торбов, Ц. 1992. История и теория на правото. София: Балгарска академия на науките.
Тофлър, А. 1992. Третата вълна. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Фотев Г. 1993. История на социологията. Том І, ІІ. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Фотев, Г. 1996. Социална реалност и въображение. София: Наука и изкуство.
Фотев, Г. (съст.) 1998. Извори на социологията. Стара Загора: Абагар.
Фотев, Г. 1999. Криза на легитимността. София: УИ “Св. Климент Охридски”, АИ “Проф. Марин Дринов”.
Фотев, Г. 2001. Граници на политиката. София: Изток-Запад.
Фотев, Г. 2004. Диалогична социология. София: Изток-Запад.
Фотев, Г. (съст.) 2005. Социология на отклоняващото се поведение. София: Просвета.
Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията. София: Изток-Запад.
Фотев, Г. 2009. Ценности срещу безпорядък. София: Изток-Запад.
Фройд, З. 1990. Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство.
Фройд, З. 1991. Тотем и табу. София: Критика и хуманизъм.
Фром, Е. 1992. Бягство от свободата. София: Христо Ботев.
Фром, Е. 1996. Да имаш или да бъдеш. София: Кибеа.
Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Фуко, М. 1997а. Власт. София: Критика и хуманизъм.
Фуко, М. 1997б. Просвещение и критика. София: Критика и хуманизъм.
Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: УИ “Св. Климент Охридски”.
Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. София: ЛИК.
Хабермас, Ю. Модерността – един незавършен проект. В: Критика и хуманизъм, 1991/3.
Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. София: Наука и изкуство.
Халбвакс, М. 1996. Колективната памет. София: Критика и хуманизъм.
Хаджийски, И. 1974. Бит и душевност на българския народ. София: Български писател.
Шютц, А. 1999. Чужденецът. София: ЛИК.
Средства за оценяване:
ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ
По време на двата семестъра (една академична година), през които се провежда курса по Обща социология са предвидени шест практически задачи за текущо оценяване. Петата от тях - самостоятелно разработване на курсова работа - е задължителна за всички студенти, записали тази дисциплина. Всеки студент, получил пет оценки от текущо оценяване, получава окончателна оценка от него, без да се явява на изпит по време на сесията.
ФИНАЛЕН ИЗПИТ
Състои се от две части - писмено изложение и устно изложение - по предварително раздаден, дискутиран и разяснен на студентите въпросник с основни теми, ключови проблеми и препоръчителна литература по Обща социология. На финалния изпит по време на лятната сесия на съответната академична година се явяват само студентите, които не са получили окончателна оценка от текущо оценяване.