HISB001 Исторически извори

Анотация:

• Студентите се запознават чрез практически занятия с изданията на исторически извори в библиотеката на НБУ; колекцията османски извори в Ориенталския отдел на НБКМ „Св. Св. Кирил и Методий”; с колекцията от извори за Българското Възраждане в Български Исторически Архив на НБКМ „Св. Св. Кирил и Методий”; семинарите формират умения за дискусия и презентация на писмени работи.

• Изворите като историческо градиво. Значение и роля на историческите извори за изграждане на вярна картина на историческата действителност. Погледът отвътре и отвън – (ние за себе си и другите за нас).

• Историческата памет и нейното съхранение през вековете – библиотеки, ръкописни сбирки, архиви.

• Историческите извори през вековете – Античност, Средновековие, Модерният и Съвременният свят - специфика и особености.

прочети още
История и археология

Преподавател(и):

проф. Цветанка Чолова  д-р
доц. Светла Янева  д-р
проф. Момчил Методиев  д.ф.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Получават задълбочени познания и умения за работа с исторически извори, като основа на историческия анализ. Основни видове извори. Значение на писмените извори – документи, истории, наративни съчинения и пр. Съхранение на писмените извори – ръкописните сбирки и архиви.

2) могат:

• Формират умения да анализират критично писмени извори. Текстологичен анализ на отделни видове извори. Извличане на историческа информация. Тълкуване и исторически синтез.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Основна литература:

Георгиев, К. Историята и нейните извори. С., 1981

Матеева, М. Архивите в древността. ИДА, 1980, № 40, 83-110.

Матеева, М. Архивите и античния свят. ИДА, 1982, № 44, 51-90.

Нейкова, А. Архиви и общество. С., 2007

Допълнителна литература

Анчова, К. и колектив. Речник на българската архивна терминология. ВСУ "Черноризец Храбър". Варна, 2002

Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1976 /2/

Гръцки извори за българската история. С., Изд. на БАН, Т. VII и сл.

Динеков, П., Д.Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1987

Дуйчев, Ив. Лекции по история на архивистиката. С., 1949/ 2001(2)

Евлия Челеби. Пътепис. (Превод, съставителство и редакция. С. Димитров). С., 1972.

Кондика на Пловдивския абаджийски еснаф. Книга I (1685–1772); Книга II (1772–1817) (Превод В. Апостолидис, А. Пеев). – Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив, 1930, III, Научна част, С., 1932, с. 3-170.

Латински извори за българската история. С. Изд. на БАН, Т. III-V

Люблинская, А.Д. Источниковедение истории Средних веков. Л., 1955

Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съставителство и превод М. Калицин.

Нейкова, А. Архивите като индикатор за държавността. – В: Държавността в историята. Алманах полемика. Ч.1, С. 2000, 54-76.

Нейкова, А. Българските архиви и научната комуникация в информационното общество. – В: Известия на националния литературен музей, 2004, т. ІІ, 42-50

Нейкова, А. Българската национална архивна система като централизиран модел – постижения, проблеми, тенденции. – Архивен Преглед, 1995, № 1-2. с. 7-14.

Румелийски делници и празници от ХVІІІ в. Под редакцията на В. Мутафчиева. С., 1978.

Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи XV–XIX век. С., 1977.

Турски извори за българската история. Т. 1. (Извори за българската история Т. 10), С. 1964; Т. 2 (Извори за българската история Т. 13), С. 1966; Т. 3. (Извори за българската история Т. 16), С., 1972; Т. 5. (Извори за българската история Т. 20), С., 1974.

Тъпкова-Заимова, Р.Пенджекова. Византия през погледа на съвременниците й. Пловдив, 2002

Христоматия по история на България. Състав. П.Петров, В.Гюзелев. Т. I, II, III. С., 1978 и сл

Христоматия по история на Средните векове. Под ред.на И.Шапкарев и Б. Примов. С., 1975

Христоматия по история на Стария свят. Под ред на Хр..Данов.С., 1976

Средства за оценяване:

тест - 20%;

писмени задачи - 60%;

практическа задача - 20%.

Крайната оценка от текущо оценяване се оформя при задължително полагане на тест, участие в поне едно практическо занятие и представяне на два реферата.