Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р
 Велислава Господинова  

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще:

1. Знаят - основните драматургични компоненти и специфики на сценарното писане – в различните видове кино : игрално, анимационно, документално

2. Могат - да градят сюжет и да разгръщат пластически сценарен разказ – в кратки завършени форми

Предварителни изисквания:
Добра литературна грамотност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Визуалните изкуства в новото хилядолетие. Универсалният език на седмото изкуство. Анимацията – вид кино или различно „осмо” изкуство?
2. Сценарият като първообраз на бъдещия филм. Основни драматургични компоненти.
3. Синтетичната природа на кинообраза. Връзката на киното с литературата и другите изкуства. Епичното, лиричното и драматичното начало в кинодраматургията
4. Хронотопът в изкуството.Пространството и времето на игралния и анимационния филм като основен драматургичен проблем.
5. Материалът и авторът. Замисъл, тема, идея. Етапи в сценарната работа : сторилайн, синопсис, трийтмънт, литературен сценарий, работна книга.
6. Сценарното слово и звуко-зримият филмов образ. Сценарният запис. Интонацията. Монтажното мислене като сценарен проблем. Изисквания към сценарното слово. Ремарката. Различните практики и наложили се “формати” на запис.
7. Персонажът в игралното кино и типажът в анимацията. Особености на изграждането на характерите в игралното кино: действеното им разгръщане. Външна динамика и вътрешно развитие на героя.Типове характери. Главни и второстепенни герои. Мотивировки и цели. Изключителното значение на изходната ситуация .
8. Драматургичният потенциал на сценария. Конфликтът като “пружина на действието” в театралната пиеса и сценария. Видове конфликти. Колизията. Трагичното, комичното и драматичното като естетически категории.
9. Сюжет и фабула. История и разказ. Композиция.
10. Традиционните повествователни модели . Композицията на вълшебната приказка и „американската сценарна парадигма. Структурализмът на В. Я. Пропп. Постоянните функции като най-малките морфологични елементи и устойчивата система на действащите лица – седемте “деятели” в хода на приказката.
11. Специфика на драматургията на късите форми: кондензиран разказ, композиционни десиметрии, моментално разпознаване на героя , задължителен “новелистичен”обрат. Плодотворната литературна традиция на новелата, баснята, притчата, приказката. Кино, поезия, музика. Асоциативен принцип на организация на материала. Ритъмът на повтора - лайтмотивът. Символната многозначност.
12. Гледната точка в сценарния разказ. Сегашното време и третото лице като утвърдена форма на водене на разказа. Субективният разказ. Тайната на “съспенса” - разминаване между количеството информация на персонажите и зрителя. Микронаблюдението в кинодраматургията. “Неравнодушната” филмова природа.
13. Драматургия на звука. Принципът на контрапункта в звуковата картина. Вертикалният монтаж. Диалогът в киното. Пределна лаконичност и изразителност. Подтекстът .
14. Възможностите на задкадровия глас. Нива на дистанциране.Монологичност и полифония на цялото. Детайлът. Атмосферата.
15. В търсене на собствен стил и изказ – между полюсите на “фотографската достоверност” и условността. Обобщаване на драматургичните стратегии. Финално обсъжане на студентските работи.

Литература по темите:

1. Аристотел – За поетическото изкуство, Софи-Р, 1993.

2. Pat Cooper and Ken Dancyger – Writing the short film, Focal Press, Boston – London, 1993.

3.Торок, Жан-Пол – из “Теория на сценария”; Жьонет, Жерар – из “Размисли върху разказа”, сп. Кино, кн. 5,6, 1991.

4. Добин, Ефим С., - Герой, сюжет, деталь, М., Сов.писатель, 1962,

5.Swain Dwight V., Swain Joye R – Film Scriptwriting, A Practical Manual, Focal Press, Boston – London, 1988.

6. Айзенщайн, Сергей - Неравнодушната природа, избрани съчинения, т. 3, “Наука и изкуство”, 1973.

7. Базен, Андре – Что такое кино?, М., 1972.

8. Мартен, Марсел – Язык кино, М., 1972.

9. Кракауер, Зигфрид – Природа фильма – Реабилитация физической реальности, М., Искусство, 1974.

10. Пазолини, Пиер Паоло – Езикът и думите, сб. Из историята на филмовата мисъл, част ІІ, Наука и изкуство, С., 1988.

11.Крумов, Красимир – Поетика на киното, С., Agata, 2000.

12. Митри, Жан, - из “ Естетика и психология на киното”, сб. Из историята на филмовата мисъл, част ІІ, Наука и изкуство, С., 1988.

13. Христова, Светла – Да напишем киносценарий, НБУ, 2003.

14. Лоусон, Джон Х. – Теория и практика создания пьесы и киносценария, М., Искусство, 1960.

15. Милев, Неделчо – Драматичният екран, “Народна култура”, 1995.

16. Панова, Снежина – Теория на драмата, “Наука и изкуство”, 1973.

17. Вайсфельд, Илья В. – Мастерство кинодраматурга, М.,1961.

18.Маневич Йосиф М. – Сквозь магический кристалл, М. 1969.

19. Field, Syd – Screenplay, The Foundations of Screenwriting, Dell Publishing Co., 1982.

20.Bendazzi, Giannalberto – Cartoons, One hundred years of cinema animation,1994 John Libbey & Company Ltd., с.118.

21. Герчева, Красимира К. – Естетиката на анимационния филм, Наука и изкуство, С., 1979, с.13.

22. Маринчевска, Надежда М. – Българско анимационно кино 1915 – 1995, ИК “Колибри”, София, 2001, с.183.

23. Маринчевска, Надежда М.- Квадрати на въображението – Естетика на анимационните техники, С.”Титра”, 2005.

24. A Reader in Animation studies,edited by Jayne Pilling; London-Sydney, John Libbey Company,199

25. Эйзенштейн, С.М. – Дисни, в сб. “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985

Средства за оценяване:

-Текущата оценка се формира от участието и активността на студента по поставените драматургични задачи. За тези, които нямат текущи оценки, оценката на изпита се формира от устен изпит върху целия конспект (50%) и писмена сценарна разработка (50%).

- Дата на провеждане на текущия контрол - два пъти по време на семестъра

- Допълнителни обяснения за изпитните материали и критериите за оценяване: Критерият е качеството на сценарните текстове, активността на студента по време на семестъра и неговото развитие.