THED009 Работа с термини и понятия. Исторически развой на терминологичния апарат.

Анотация:

Курсът запознава студентите с: основни практики, понятия, термини, реалии и факти в развитието на театъра, музиката и изпълнителските изкуства от края на ХХ и началото на ХХI век; с интердисциплинарни взаимодействия в различните изкуства и отношението и мястото им в постмодерните практики.

Курсът има за цел да развие и задълбочи теоретичните знания и практическите умения и познанията в областта на съвременните изпълнителски изкуства, да обогати тяхната творческа активност, да ги стимулира да разширяват познанията си в областта на различни съвременни теории и практики.

прочети още
Театрознание и театрално изкуство

Преподавател(и):

доц. Възкресия Вихърова  
проф. Петя Александрова  д.н.
проф. Георги Арнаудов  д-р
проф. Кристиан Банков  д-р
проф. Виолета Дечева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят: основни понятия, термини, реалии, идеи и теоретични постановки в областта на съвременните изпълнителски изкуства и възможните интердисциплинарни взаимодействия между танц, театър, музика, пластични и визуални изкуства.

2) могат: да работят и прилагат в практиката основни форми на изпълнителските изкуства, да съотнасят своите познания при анализ на различни видове образци при тяхното поставяне в реален обществен и културен контекст.
Предварителни изисквания:
Да са завършили курс на обучение по различни теоретични дисциплини в областта на театралното, филмовото, сценичните и музикалните изкуства

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

1. Борхес, Хорхе-Луис. История на вечността. С.: Парадокс, 1994,

315 с.

2. Бродски, Йосиф. За скръбта и разума. С.: Факел експрес, 2003, 463 с.

3. Бродски, Йосиф. Възхвала на скуката. – Във: За скръбта и разума. С.: Факел експрес, 2003, с. 92-100.

4. Брох, Херман. Мит и стил на зрялата възраст. – Във: Песента на Нерон. С.: Народна Култура, 1984, с. 191 – 210

5. Вельш, Вольфганг. „Постмодерн”. Генеалогия и значение одного спорного понятия. // Путь. – №. 1. – Москва, 1992. – С. 109-136.

6. Вентури, Роберт. Банальный символизм в архитектуре... [Електронен документ] http://cih.ru/k3/ventury.html – Проверен на 26.08.2011

7. Гугуланова, Иванка. Дискурсът - нови лингвистични и нелингвистични аспекти. [Електронен документ] http://libsu.uni-sofia.bg/Statii/Diskurs.html – Проверен на 1.10.2011 г.

8. Дженкс, Чарльз А. Язык архитектуры постмодернизма. Москва: Стройиздат, 1985. 138 с. [Електронен документ] http://fege.narod.ru/librarium/jenks00.htm – Проверен на 26.08.2011 г.

9. Дженкс, Чарльз А. Взлeт. [Електронен документ] http://cih.ru/k3/jenx.html – Проверен на 26.08.2011 г.

10. Коларов, Радосвет. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. С.: Просвета, 2009, 351 с.

11. Лиотар, Жан Франсоа. Постмодерната ситуация. Изложение за състоянието на съвременното знание. [Електронен документ] http://www.litclub.bg/library/kritika/lyotard/postmoderne/index.htm – Проверен на 1.08.2011 г.

12. Рорти, Ричард, Ватимо, Джани. Бъдещето на религията. Съставител Сантяго Забала. С.: Критика и хуманизъм, 119 с.

13. Уайт, Энтони, Робертсон, Брюс. Архитектура. Формы, конструкции, детали. Иллюстрированный справочник, Москва: АСТ Астрель, 2005, 112 с.

14. Фуко, Мишел. Генеалогия на модерността. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1992, 271 с.

15. Хабермас, Юрген. Модерността – един незавършен проект. // Критика и хуманизъм, 1991, № 3, 1991, с. 23-37.

Средства за оценяване:

1. Тест

2. Презентация

3. Анализ