SOCD007 Качествени методи в социологията

Анотация:

В курса се представят различни видове изследователски дизайни, извадки и процедури за анализ на генериран с качествени социологически методи емпиричен материал, както и основни теоретични направления за интерпретация на текстове. На основата на конкретни примери от реализирани научни проекти се дискутират практически въпроси, свързани с теренната работа, триангулацията на данни (при съчетаване на качествени и количествени методи) и възможностите за компютърната им обработка (програмите Atlas.ti и MAXQDA). Студентите провеждат самостоятелно експериментално изследване и представят анализа на получените резултати в рамките на курса.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.
гл. ас. Теодора Карамелска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• отделните фази и процедури в изследователския процес по генериране на вербален или визуален емпиричен материал

• основните теоретични направления в съвременните качествени изследвания

2) могат:

• да подготвят самостоятелно дизайн на изследователски проект, да проведат теренна работа, да обработят технически (сегментират, кодират) данните

• да интерпретират социологически получените резултати; да идентифицират полетата (и ограниченията) на практическото им приложение


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. 1. Теоретични предпоставки и социална релевантност на качествените социологически изследвания (2 часа)
  2. 2. Параметри на изследователския дизайн и изходни процедури: формулиране на изходен въпрос и хипотези. Видове извадки, стратегии на подход към терена (2 часа)
  3. 3. Включено и не-включено наблюдение, експеримент. Полуструктурирано наративно интервю (2 часа)
  4. 4. Технически параметри на теренната работа: записки, форми на протоколиране Транскрибиране и архивиране на данните (2 часа)
  5. 5. Интернет като изследователско поле и инструмент за провеждане на изследвания (2 часа)
  6. 6. Анализ и интерпретация на текстове І: обективна херменевтика, биографични изследвания (2 часа)
  7. 7. Анализ и интерпретация на текстове ІІ: символен интеракционизъм (2 часа)
  8. 8. Анализ и интерпретация на текстове ІІІ: дискурс-анализ, Grounded Theory (2 часа)
  9. 9. Реконструкция на случай. От конкретен случай към изграждане на типология (2 часа)
  10. 10. Триангулация. Изследователска етика. Репрезентативност и контрол на валидността на резултатите (2 часа)
  11. 11. Софтуерни програми за обработка на данни: Atlas.ti и MAXQDA (2 часа)
  12. 12. Текущ контрол: анализ на фотографии или видео-материали; представяне на резултатите в час (4 часа)
  13. 13. Текущ контрол: провеждане и анализ на биографични интервюта; представяне на резултатите в час (4 часа)

Литература по темите:

Препоръчителна литература

Берто, Д. 1991. „Различни функции на биографичните разкази в изследователския процес“. В: Социологически проблеми 1, 133–141.

Бъодекер. Х. Е. 2010. „Биографията: изследване на частен случай. В: Между макроисторията и микроисторията или историята в множествено число. София: Дом на науките за човека и обществото.

Даузиен, Б. 2004. „Биографичното изследване. Теоретични перспективи и методологически концепции за едно реконструктивно изследване на половете“. В: Българска етнология 4, 8–25.

Зьофнер, Х.-Г., Размисли върху социалнонаучната херменевтика върху примера на интерпретация на откъс от текст от едно “свободно” интервю (непубликуван превод).

Найденова, В., Джамджиева, М., Стаевска, В. Качествени методи в социалните науки. Въведение. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

Желева, Р. 2006. „Качествените методи в социологическите изследвания в Германия“. Социологически проблеми 3–4, 187–203.

Колева, Д. 1999. „Житейският разказ – начин на употреба“. В: Слънцето на залез пак срещу мен. Житейски разкази. София: ЛИК, 7–29.

Мароцки, В. 2007. „Силата на спомена – въвлеченост и рефлексия. Аспекти на едно структурно медийно образование върху примера на киното“. В: Социологически проблеми 1–2, 302–323.

Оверман, У., „Към анализа на структурата на социално-интерпретативните модели“. В: Социологически проблеми, 3-4, 131–155.

Попова, К. 1994. „Анализ на жизнеописателния разказ (Биографичният метод на Габриеле Розентал)“. В: Български фолклор 6, 82–86.

Специален брой на списание Социологически проблеми на тема „Съвременни методи за анализ на данни“, 3-4 / 2001.

Шютце, Ф. 2006 „Биографичен анализ на живота на един мелничар“. В: Социологически проблеми, 3-4, 156–186.

Bourdieu, P. 1999. „Understanding“. In: The Weight of the World. Cambridge: Polity Press. 607–625.

Bohnsack, R., W. Marotzki, M. Meuser. 2006. Hauptbegriffe Qualitativer Sozialforschung. Opladen & Farmington Hills: Barbara Budrich Verlag.

Flick, U. 2010. Qualitative Sozialforschung. Eine Einfuhrung. Hamburg: Rowohlt.

Handbook of Qualitative Research. Second edition, Norman Denzin, Yvonna S. Lincoln (ed.), Sage Publications.

Rosenthal, G. 2005. Interpretative Sozialforschung. Eine Einfuhrung (Grundlagentexte Soziologie). Weinheim und Munchen: Juventa.

Rosenthal, G. 2005. „Biographical Research“. In: Biographical Research Methods, Vol. III, SAGE Publications.

Strauss, A., J. Corbin. 2008. Basics of Qualitative Research. Techniques and Procedures for Developing Grounded Theory. 3e, SAGE Publications.

Средства за оценяване:

писмена работа

самостоятелен изследователски проект