Преподавател(и):

доц. Боян Думанов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Познават развитието на материалната култура през времето на Първото и Второ българско царство и свързаните с нея изкуства, строителните техники и материали за градеж, както и центровете на техния добив, производство и внос; основните елементи, формиращи облика на архитектурните паметници и традициите, добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие; проблемите свързани с проучванията и интерпретацията на материалите от столичните центрове Плиска и Преслав и дворцовите, църковните, манастирски и укрепителни комплекси в тях.

2) могат:

Могат да разчитат особеностите на археологическите паметници от времето на Първото и Второто Българско царство; различават тенденциите и школите, определящи облика светската и църковна архитектура и да ги вписват в общата картина на изкуството от времето на 7-14в., както на територията на Средновековна България, така и в Източносредиземноморската културна зона.

Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. История на проучванията на българската средновековна култура. Първите пътешественици и техните непосредствени наблюдения върху българското население, етнография и фолклор. Проучвания преди и непосредствено след Освобождението. Значение на научното дело на братя Шкорпил, Вацлав Добруски, Фьодор Успенский, руските белоимигранти, Геза Фехер и др. Изграждане на българска школа в медиавистиката. Характер на проучванията до Втората световна война. Обрати и промени в проучванията на средновековната култура в годините на комунистическото управление. Археология и политика. Съвременни проблеми на средновековните проучвания.
2. Географска характеристика на Балканския полуостров. Значение на релефа и климатичните особености в културното и историческото развитие на балканските народи. Зонално разпределение.
3. Археология на славянските анклави. Писмени сведения и етапи на колонизацията на Балканския полуостров. Типове паметници – некрополи, селища и дребни находки. Съвременни проблеми на славянската археология.
4. Ранните българи на Север от Черно море и Кавказ. Характеристика на писмените сведения и проблеми в тяхната интерпретация. Хронология на навлизането на раннобългарските анклави в Източна Европа и фактори на етногенеза. Групи археологически паметници. Представителни комплекси – Малая Перешчепина, Вознесенка, Група “Сивашовка”.
5. Основаване на българската държава на Долен Дунав. Зони и етапи на навлизане – Отвъддунавска България, Добруджа, Лудогорие. Отношения със славяните и славянски анклави в “българските” зони. Данни за етногенизиса на база българските езически некрополи.
6. Раннобългарска езическа култура. Особености на погребалните практики в некрополите и религиозни представи въз основа на данните от тях. Раннобългарското езичество. Култ към огъня и Тангра. Храмове и светилища. Мадарският конник. Религиозни вярвания според данните от други артефакти.
7. Градска култура на Първото Българско царство. Проблемът за града. Държавни центрове и регионализъм. Градоустройствени и архитектурни принципи в Плиска, Преслав и Дръстър. Традиции и иновации във формирането на българската архитектурна школа. Роля на архаизиращите антични тенденции. Влияние на Византия и източни елементи
8. Християнска култура на Първото Българско царство. Разпространение на християнството в езическия период. Характер на промените след християнизацията. Видове християнски храмове в българските земи – архитектурен облик, връзки със съвременната архитектура на Византия и архаизиращи тенденции. Части на храма и характер на ритуала.
9. Изкуство на Първото българско царство през християнския период. Архитектурна декорация – скулптура и декоративна керамика. Керамична икона. Първи църковни стенописи. Паметници на металопластиката..
10. Култура на българските земи през епохата на византийската реставрация. Административно и регионално деление, граници на българската диаспора. Трансформация на укрепените центрове към градове от средновековен тип. Изкуство на периода 11-12 в.
11. Градска култура на Второто българско царство. Характер на духовната и материалната култура след въстанието на Асен и Петър през 1285 г. Столицата Търново и градски центрове от територията на средновековна България. Българският “замък”.
12. Църковна архитектура от 13-14 в. Тенденции на развитие – трансформация от архаизиращи традиции към съвременни тенденции. Българска школа във византийски стил. Представителни паметници.
13. Български манастири от периода на 12-14 в. Промяна в характера на манастирите и тяхното стопанство.
14. Живопис от периода на Второто царство. Владетелски и религиозни изображения.
15. Обща характеристика на българската средновековна култура.

Литература по темите:

Аладжов, Ж.

1987 За появата и развитието на градоустройствената схема на старобългарските градски центрове. – Труды V конгреса МУСА

1992 Предстоличен Преслав. – Приноси към Българска археология І

Ангелов, Д.

1960 Към въпроса за средновековния български град. – Археология 3

1971 Образуване на българската народност. София

Ангелов, Н.

1964 Средновековният град Търново според изворите от ХІІ-ХІV в. и досегашните археологически разкопки. – ИНМВТ ІІ

Ангелова, Ст.

1973 Крепостните стени на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – Археология 3

1988 Археологическото проучване на средновековния Дръстър (Резултати и перспективи). – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра

1993 Към топографията на средновековния Дръстър през ХІІ в. – Приноси към българската археология ІІ

2002 Археологически проучвания в Дръстър (14 години по-късно). – Добруджа 20

Ангелова, Ст. Л. Дончева-Петкова

1982 За приемствеността в ранносредновековната култура на Южна Добруджа. – В: България 1300. Институции и държавна традиция 2. София

Антонова, В.

1965 За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – ИПр ХХІ,5

1981 Старобългарското крепостно строителство в светлината на археологическите проучвания на аула на хан Омуртаг при гара Хан Крум (Чаталар). – Плиска-Преслав 2

Антонова, В., Цв. Дремсизова

1960 Аулът на хан Омуртаг край с. Хан Крум. Проучвания през 1958 г. – Археология 4

Антонова, В., Д. Владимирова, П. Петрова

1982 Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. – ИМСБ 7

Артамонов, М.

1935 Саркел – Белая Вежа. – МИА 62

1962 История хазар. Ленинград

1969 Етническата принадлежност и историческото на пастирската кулутра. – Археология 3

Бешевлиев, В.

1976 Етническа принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар. – Векове V,4

1979 Първобългарски надписи. София

1981 Първобългарите. Бит и култура. София

1988 Свидетелства за присъствието на прабългарите в Дръстър. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра

Биджиев, Х.

1984 Хумаринское городище (VІІІ-Х в.в.). – В: Сб. В памет на проф. Ст. Ваклинов. София

Билярски, И.

1998 Институциите на средновековна България. Второ Българско царство (ХІІ-ХІV в.). София

Божилов, И.

1988 Бележки върху византийската администрация в Североизточна България (971-1000). – В: Сборник в чест на академик Христо Христов. Изследвания по случай 70 години от рождението му. София

1995 Българите във Византийската империя. София

Бонев, Ст.

1981 За преславската костена пластика. – В: Международен симпозиум “Преславска книжовна школа”. Шумен

1983 Художествената резба върху кост – връзки и влияния с другите приложни техники през Х в.- Преслав 3

1989 За архитектурния облик на прабългарските езически храмове. – Проблеми на прабългарската история и култура. София

1993 Южната стена на преславския аул и въпросът за хронологията на преславското строителство. – Плиска-Преслав 6

Бояджиев, Ст.

1975 По въпроса за приемствеността в архитектурата на Първата българска държава. - В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София

1981 Портите на прабългарските крепостни стени. – Плиска-Преслав 2

Венедиков, И.

1968 Преслав преди на да стане столица на България. – Преслав І

Ваклинов, Ст.

1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в Североизточна България. – Археология 1

1977 Формиране на старобългарската култура. София

Ваклинов, Ст., Ст. Станилов

1981 Кладенци, ранносредновековно българско селище. Варна

Василев, Д.

1937 Строителната традиция в прабългарските дворци от Плиска. София

Василев, Р.

1993 За планировката на някои ранносредновековни селища във Външния град на Плиска. – Приноси към българската археология ІІ

Василева, Д.

1992 Маяцкото градище – конструкция и техника на градеж. - Приноси към Българска археология І

Венедиков, И.

1979 Военното и административно устройство на България през ІХ и Х в. София

Витлянов, Ст.

1984 За стопанския облик на манастира при Голямата базилика в Плиска. – МПК 4

1985 Южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав. – Плиска-Преслав 4

1995 Стопанският облик на столичните манастири. – Плиска-Преслав 7

2000 Археологически данни за икономическия облик на Плиска. – Плиска-Преслав 8

Въжарова, Ж.

1976 Славяни и прабългари по данни на некрополите от VІ - ХІ в. от територията на България. София

1986 Средновековното селище при с. Гарван, Силистренски окръг VІ-ХІ в. София

Вълов, В.

1977 Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости (VІІ-ХІV в.). – Археология 1

1992 Принос към изследването на фасадната декорация на замъка “Баба Вида” във Видин. - Приноси към Българска археология І

Гадло, А.

1979 Этническая история Северного Кавказа ІV-Х вв. Ленинград

1971 Этнографическая характеристика перехода кочевников к оседлости (по материалам Восточно-Крымской степи и предгорий VІІІ-Х вв.). – Этнография народов СССР. Ленинград

Георгиев, П.

1999 ΙΣ ΤΗΣ ΠΛΣΚΑΣ ΤΩΝ ΚΑΜΠΟΝ. Градът Плисков (произход и значение на името). - В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 3

2000 Землените укрепления на Абоба-Плиска. – Плиска-Преслав 8

2000 Селищната структура на Абоба-Плиска. – Археология 3-4

2001 Столицата на хан Кубрат. – В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 4

2002 За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дуросторум – Доростол. – Добруджа 20

2002 Столицата на Аспарухова България – писмени сведения и топонимични данни. – Исторически преглед

Георгиева, С.

1960 К вопросу о материальной культуре славян и праболгар на Нижнем Дунае. - В: Сб. Изследвания в чест на М. Дринов. София

1961 Средновековното селище над развалините на античния град Абритус. – ИАИ ХХІV

Гюзелев, В.

1973 Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV в. – ИНМВ ХІ (ХХІV)

1979 Икономическо развитие, социална структура и форми на социална и политическа организация на прабългарите до образуването на българската държава. – Археология 4

1994 Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадски стан към царски двор). – ИНИМ 10

1997 Очерк върху историята на град Анхиало през Средновековието. – Родина ІІІ-ІV

Джингов, Г., А. Балканска, М. Йосифова

1990 Калиакра. Крепостно строителство. Т. 1. София

Димитров, Ил. Д.

1974 Погребалният обряд при раннобългарските некрополи във Варненско. - (VІІІ-Х в.). - ИАИ ХХХІV

1975 Някои въпроси във връзка с изучаването на старобългарското масово жилище от VІ-ХІ в. – В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София

1977 Някои черти на старобългарската материална кулутура. – ИИД ХХХІ,

1984 За числеността на дунавските прабългари. – В: Сб. В памет на проф. Станчо Ваклинов. София

Димова, В.

1983 Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен през ХІІІ-ХІV в. т.І

1992 Ранносредновековна крепост при с. Цар Асен. - Приноси към Българска археология І

Дончева-Петкова, Л.

1980 Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VІІ-Х в. София

Дуйчев, И.

1968 Проблеми из средновековната история на Преслав. – Преслав І

1972 Мелник през Средновековието. – В: И. Дуйчев Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София

1989 Очерк върху средновековната история на Мелник. – Мелник т. І

Златарски, В.

1970 История на Българската държава през редните векове. І,1. София

Иванов, Й.

1910 Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. – Известия на Българското археологическо дружество 1

Йорданов, И.

1993 Печатите на преславските владетели 893-971 г. София

Йосифова, М.

1993 Градоустройство и архитектура на Външния град в средновековна Калиакра. - – Приноси към българската археология ІІ

Квинто, Л.

1992 Църквите при Трапезица – състояние и наблюдения. - Приноси към Българска археология І

Кузев, Ал.

1969 Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав ІV. Силистра и Хърсово. – ИНМВ V (ХХ)

Коледаров, П.

Средновековните карти като източник за средновековния български град. – Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София

Литаврин, Г.

1991 Византийская система власти и болгарская государственость. (VІІ-ХІ в.). – StudiaBalcanica 20

Манчева, О.

1988 Към топографията на средновековния Дръстър. – Terra antiqua Balkanika, Acta III

Микулчик, И.

1996 Средновековни градове и тврдини во Македония. Скопие

Мутафчиев, П.

1947 Съдбините на средновековния Дръстър. – Добруджа 4

Нешева, В.

1987 Феодалният замък и отбранителната система на Мелник през ХІІ-ХІV в. т. І. Сопот

Николова, Б.

1997 Устройство и управление на Българската Православна църква (ІХ-ХІV в.). София

Овчаров, Д.

1977 Византийски и български крепости V-Х в. София

1992 Към въпроса за укрепителната система на Велики Преслав. - Приноси към Българска археология І

Писарев, А.

1992 Градоустройството при Главния вход на хълма Царевец. - Приноси към Българска археология І

Плетнëва, С.

1967 От кочевий к городам. Москва

Поливянни, Д.И.

1984 Мястото на Девинград и ролята му. – ИПр 2,2

1989 Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София

Рашев, Р.

1982 Стробългарски укрепления. Варна

1994 Аул и град през VІІ-ІХ в. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София

Рашев, Р., Ст.Станилов

1987 Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. – РП ХVІІ

Сердика 1-2. Археологически проучвания и материали. Т. 1. София, 1964; Т. 2, София, 1989

Снегаров, И.

1928 Град Охрид. Исторически очерк. – Македонски преглед ІV, 1

1995 История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците. София (1924)

Станчева, М.

1967 По някои проблеми на средновековния Средец. – ИБИД ХХV

Станчев, Ст.

1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в североизточна България. Археология 1

Томоски, Т.

1999 Македония низ вековете. Градови, тврдини, комуникации. Скопие

Тотев, Т.

1963 За обработката на кост в средновековна България. – Археология 1963

1980 Преславските манастири – средища на художествен живот през ІХ-Х в. – Векове 5

1982 Манастирът в “Тузлалъка” – център на рисувана керамика в Преслав през ІХ-Х в. София

1988 Преславската керамична икона. София

1993 Към въпроса за творчеството на Преславските майстори на рязана кост. – Плиска-Преслав 6

Харбова, М.

1981 Отбранителни съоръжения в българското средновековие. София

Цветков, Б.

1981 Средновековни български крепости по долината на Средна Струма и Места. София

Чангова, Й.

1957 Търговските помещения в Преслав. – ИАИ ХХІ

Щерева, И.

1992 Средновековният Сливен. - Приноси към Българска археология І

Щерева, И., М. Радева

1993 Нова средновековна църква с некропол в Сливен. – Приноси към българската археология ІІ

Antonowa, W.

1970 Beitrag zur Frage der Eigenart der bulgarischen Aule im Licht der archaeologischen Untersuchungen im Aul von Chan Omurtag bei Station Zar Krum. – Actes du premier Congres international des ètudes Balkaniques et sud-est Europèenes II.

Henning, J.

2000 Von Herrschaftszentrum zur städtischen Grosssiedlung mit agrarischen Komponente. Archäologische Nachweise der Landwirtschaft aus dem frühmittealterlichen Pliska. – Плиска-Преслав 8