Преподавател(и):

доц. Боян Думанов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Познават основни принципи при идентифицирането на етносите и процесите на етноформирането, предпоставило в много голяма степен облика на съвременните нации и държави в Европа.

• Разликите между земеделската и номадската икономика в периода на преход от античност към средновековие; причините за миграциите и трансформацията на материалната култура.

2) могат:

• Могат да разпознават разнородните паметници на варварското присъствие южно от Долен Дунав при теренна и кабинетна работа, определят техния вид и предназначение при недобра запазеност в полеви условия, използват накитите и украшенията на костюма като хронологичен индикатор при датирането на комплекси от всякакъв вид и мащаб.

Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въведение в проблематиката. Териториално-хронологичен обхват и обосновка. Граници на Великото преселение на народите в Евразия. Администриране на Източноримската империя и в частност балканските провинции. История на проучванията. Хуманизъм и реакция. Формиране на националните държави и културно-историческо значение на Великото преселение на народите. Проучвания между І и ІІ Световна война. Съвременни изследвания и политически обстоятелства.
2. Култури в Средна и Източна Европа, предшестващи Великото преселение на народите. Келтската диаспора в Европа. Свободна Германия. Преселения на германите в Източна Европа. Велбарска култура. Хронология на първите набези на територията на Римската империя.
3. Сарматите в Евразия през 1 – 3 в. Селищни и погребални комплекси. Костюм и елементи на въоръжението. Културни връзки с Римската и Сасанидска Пресия.
4. Видове източници за историята и археологията на Великото преселение на народите. Писмени сведения – съвременни и късни автори. Хронисти, поети и църковни историци. Епиграфски паметници. Съкровища от монети и предмети на лукса.
5. Предпоставки за началото на Великото преселение на народите. Климатични особености на Великата степ. Начало на предвижването на номадите от хунската група на Запад. Ранни археологически комплекси на източните номади в Южна Русия, Украйна и Северен Кавказ
6. Черняховска култура. Общи проблеми на хронологията и територилните и граници. Селищни комплекси и некрополи. Проблеми на етногенезиса и етническата интерпретация. Постчерняховски материали.
7. Набези на източните германи южно от Долен Дунав през 3 и 4 в. Първи федератски селища. Предпоставки и социално положение спрямо останалото население на Римската империя. Проблемът за т.нар. gothi minores. Вулфила и значение на Codex Argenteus. Анклави на сарматите
8. Преселение на източните номади от хунската група на Запад в края на 4 в. и първата половина на 5 в. Характерни комплекси в северночерноморските степи, Северен Кавказ, Карпатската котловина, Средна Европа. Некрополи и изолирани гробове. Съкровища. Елементи на въоръжението и конската амуниция. Произведения на ювелирството.
9. Източните германи в рамките на хунския племенен съюз. Преселения на германите след последните 4фази на черняховската култура. Комплекси в Карпатската котловина, Средна Европа и Италия.
10. Средна Европа и Балканите след края на “държавата” на Атила. Обратно движение на източните номади на Изток и проблеми на хронологията. Установяване на гепидска доминация по течението на р. Тиса и Среден Дунав. Археология на гепидското кралство.
11. Остготите в Панония. Гробни комплекси и погребален обред. Източни елементи в гробните съоръжения и ритуала. Въоръжение и елементи на костюма. Формално и типологично развитие на фибулите. Значение и място в облика и вида на костюма. Иновации в мъжкия и консерватизъм на женския костюм. Причини за преселването на Балканите.
12. Източни германи на Балканите през 5 в. Характеристика на анклавите. Отношения с Римската империя. Германски кралства в нейните граници. Модели на етническата интерпретация и възможности на археологическото изследване.
13. Федератски селища през 6 в. Териториално разпределение и видове. Изолирани гробове в източнобалканските провинции и некрополи в Западните Балкани. Остготи, гепиди, лангобарди и алани. Проблемът за римската идентичност на варварите
14. Кастелите при Садовец – пример за източногерманско поселение в границите на Римската импреия. История на проучванията. Укрепителни съоръжения и архитектура. Икономика.
15. Характеристика на етническата картина в Югоизточна Европа през 4 – 6 в. Проблеми на интерпретацията на паметниците и бъдещи възможности.

Литература по темите:

Амброз, А.К.

1966 Фибулы юга европейской части СССР (ІІ в. до н.э. – ІV в. н.э.) – Археология СССР. Свод Археологических Источников, Д 1 – 30. Москва

Ангелова, Ст., В. Пенчев

1989 Сребърно съкровище от Силистра. – Археология 2, 38 – 43

Атанасов, Г., И. Йорданов

1994 Средновековният Ветрен на Дунав. Шумен

Бажан, И. А., М. Б. Щукин

1990 К вопросу о возникновении полихромного стиля клуазоне эпохи Великого переселения народов. – АС 30

Беляев, Н. М.

1926 Украшения поздне-античной и ранне-византийской одежды. – В: Recueil d’etudes dediees a la memoire de N. P. Kondakov. Prague, 201 - 228

1929 Фибула в Византии. – Seminarum Kondakovianum 3, 49 – 114

Ваклинова, М.

1989 Погребения от периода на Великото преселение при Плевен. – Проблеми на прабългарската история и култура. София, 129 – 142

Велков, И.

1938 Могилна гробна находка от Троян. – ИБАИ ХІІ, 419

1938 Погребение от времето на Великото преселение на народите. – ИБАИ ХІІ, 419 – 422

Джорджети, Д.

1988 Съкровище от златни накити и сребърни предмети от Рациария. – Археология 2, 30 - 38

Димитров, Д.И.

1961 Ранносредновековни фибули във Варненския музей. – ИВАД ХІІ, 57 – 60

1963 Ранновизантийско златно съкровище от Варна. – ИВАД ХІІ, 65 - 79

1963 Златно съкровище от Варна, - Изкуство ХІІІ 8, 18 – 21

1963 Ранновизантийско златно съкровище от Варна. – Археология V, 2, 35 – 40

Димова, В.

1973 Ранновизантийско златно съкровище. – МПК 4, 18 – 20Дончева-Петкова, Л.

Засецкая, И. П.

1968 Полихромные изделия гуннского времени и погребения нижнего Поволжья. – АС Х, 15 – 17

1975 Золотые украшения гуннской эпохи. Ленинград

1994 Культура кочеников южнорусских степи в гуннскую эпоху. Санкт Петербург

Кондаков, Н.П.

1929 Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры. Прага

Лазаров, М.

1967 Некропол от ІV в. на н.е. от Бургас. – Археология 4, 48 - 53

Любенова, В.

1981 Селището от римската и ранновизантийската епоха. – В: Перник. Поселищен живот на хълма Кракра от V хил..пр. н. е. до VІ в. на н. е. Т.1. София

Мавродинов, Н.

1959 Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София

Машов, С.

1976 Ранносредновековни фибули от с. Хърлец, Врачански окръг. – Археология ХІІІ, 1, 35 – 38

Микулчик, И.

1974 Доцноримски гробови од Скупи. – Годишен зборник философског факултета 26, 109 – 143

1999 Антички градови во Македониjа. – В: Макропроект: Историjата на културата на Македониjа 8, Скопие

Михайлов, Ст.

1961 Ранносредновековни фибули в България. – ИАИ ХХІV, 37 – 60

Овчаров, Д., М. Ваклинова

1978 Ранновизантийски паметници от територията на България ІV – VІІ век. София

Охонько, Н.В., И. В. Отюцкий

1982 Богатое зохоронение гуннского времени у г. Зеленокумска. – СА 4, 235 – 241

Поповиh, В.

1994 Украсни делови ношнье и накит од сребра у периоду сеобе народа. - В: И.Поповиh

(Пр.) Античко сребро Србиjи. Београд, 69 – 76

Поповиh, И.

1997 Златни аварски поjас из околине Сирмиjума. Београд

Табакова-Цанова, Г.

1981 Късноантичен некропол в местността “Стражата” край гр. Плевен. – ИНИМ ІІІ, 102 – 181

Хайрединова, Э. А.

2000 Женский костюм с южнокрымскими орлоглавые пряжки. – МАИЭТ VІІ, 98 – 132

Хараламбиева, А.

1984 Дъговидни фибули от епохата на Великото преселение на народите. – Археология 1, 45 – 51

1988 Две готски фибули от V в. от Марцианопол. – ИНМВ ХХІV (ХХХІХ), 74 – 78

1989 Два типа късноантични фибули от Варненския музей. – ИНМВ (ХХV) LX, 29 – 40

1990 Луковични фибули от Варненския музей. – ИНМВ ХХVІ (LXI), 79 – 98

1991 Фибули от V в. от Североизточна България. – Археология 1, 33 – 38

1991 Фибули от .V-VІ в. в Шуменския музей. – ИНМВ ХХVІІ (LXII), 42 – 63

1992 Две готски фибули от Западния некропол на Одесос. – ИНМВ ХХVІІІ (LXIII), 137 – 143

1992 Фибули от І-VІІ в. в Добричкия музей. – Добруджа ІХ, 127 – 140

1993 Коланни токи от 4 – 7в. от Добричкия музей. – Добруджа Х, 32 - 46

1994 Новопостъпили фибули от І – VІ в. в Добричкия музей. – Добруджа ХІ, 25 – 43

Хараламбиева, А., Г. Атанасов

1991 Фибули от V-VІ в. в Шуменския музей. – ИНМВ ХХVІІ (LXII), 42 – 56

1992 Фибули от Новопазарско от І –VІІ в. – ГМСБ ХVІІІ, 58 – 72

1992 Новопостъпили фибули от ІІІ – VІІ в. в Шуменския музей. – ИНМВ ХХVІІІ (LXIII), 87 – 102

1994 Фибули от епохата на Великото преселение на народите - ИНМВ, ХХХ (XLV), 103-121

Хараламбиева, А., Д. Иванов

1986 Късноантични фибули от музея в Русе. – ГМСБ ХІІ, 9 – 20

Хараламбиева, А., Т. Ковачева

1992 Фибули от епохата на Великото преселение на народите в Плевенския музей. – ИМСЗБ ХVІІІ, 45 –51

Хараламбиева, А., К. Койчева

1993 Колекцията от фибули от ІІІ-VІІ в. на Габровския музей. – ГМСБ ХІХ, 55 – 63

Чаллань, Д.

1956 Памятники византийского металлообрабатывающего искусства ІІ. – ААН ІV, 261 – 291

Anke, B.

1998 Studien zur reiternomadischen Kultur des 4. bis 5. Jahrhunders. Weissbach

Arrhenius, B.

1969 Zum symbolischen Sinn des Almandin im fruheren Mittelalter. – Fruhmittelalterliche Studien 3, 47 – 59

1971 Granatschmuck und Gemmen aus nordischen Funden des fruhen Mittelalters. Stockholm

1979 Die Goten am Schwarzen Meer. – In: H. Roth (Hrsg.) Kunst der Volkerwanderungszeit. Propylaen Kunstgeschichte. Supplementband IV. Oldenburg, 121 – 125

1984 Cloisonne-Technik. – In: Reallexicon der Germanischen Altertumskunde 5. Berlin, 30 – 34

1985 Merovingian garnet jewellery. Emergence and social implications. Stockholm

1998 Why the King needed his own Goldsmith? – Laborativ Arkeologi 10-11, 109 – 112

1998 Granat. – In: Reallexicon der Germanischen Altertumskunde 12. Berlin, 583 – 589

Aufleger, M.

1996 Metallarbeiten und Metallverarbeitung. - In: A. Wieczorek, P. Perin, K. von Welck, W. Menghin (Hrsg.) Die Franken. Wegbereiter Europas. Vor 1500 Jahren: Konig Chlodwig und seine Erben. Mannheim, 618 – 628

Bavant, B.

1990 Les petits objets. – In: B. Bavant, V. Kondic, J. M. Spieser Caricin grad II. Collection de l’ecole Francaise de Rome 75, 191 – 257

Brailsfort, J. W.

1947 The Mildenhall Treasure. London

Brentjes, B.

1956 Zur Typologie, Datierung und Ableitung der Zikadenfibeln. – Wissentschaftliche Zeitschfrift des Universitats Halle, Geschicht- und sprachwissentschaftliche Reihe 3, 901 – 914

Bullinger, H.

1969 Spatantike Gurtelbeschlage. Typen, Herstellung, Trageweise und Datierung. Bruge

Burda, St.

1979 Tezaure de aur din Romania. Bucuresti

Damm, I. G.

1988 Goldschmiedearbeiten der Volkrwanderungszeit aus dem Nordlichen Schwarzmeergebiet. Katalog der Sammlung Diergardt. - Kolner Jahrbuch fur Vor- und Fruhgeschichte XXI, 65 – 210

1988 Sudrussische und Donaulandische Funde aus der Sammlung Diergardt. - In: G. Bott (Hrsg.). Germanen, Hunnen und Awaren. Schatze der Volkerwanderungszeit. Nurnberg. 98-104.

1993 Reiternomadische Goldschmiedearbeiten der Sammlung Diergardt in Koln. – Outils et atelier d’orfevres des temps anciens. Antiquites nationales memoire 2

1996 Goldschmuck des 5.Jahrhunderts aus dem pontischen Raum im Romisch-Germanischen Museum Koln. - In: Daim, F. (Hg.). Reitervolker aus dem Osten. Hunnen und Awaren. Eisenstadt. 82-89

Daskalov, M.

1998 Ein Grab der Volkerwanderungszeit aus Sudwestbulgarien (2. Halfte des 5 Jhs. – An fang des 6. Jh.). – Archaeologia Bulgarica II, 3, 77 – 87

Dumanov, B.

1997 Das Diadem aus Varna – ein interessanter Vertater der spatantiken Juwelierkunst. – Archaeologia Bulgarica, II, 2, 51 – 56

2001 Einige Bemerkungen uber den hunnischen Schmuck aus Varna (Sammlung Diergardt). - Archaeologia Bulgarica, V, 1, 67 – 72

2003 Archaeology of the late antique treasures south of the Lower Danube (4-6 cc.). Common directions. – In: Thracia XV. In honorem Annorum LXX Alexandri Fol, 677 – 690

Gomolka-Fuchs, G.

1995 Die Kleinfune und ihre Aussagen zur Bevolkerung von Iatrus. - In: Iatrus – Krivina 5. Studien zur Geschichte des Kastells Iatrus. Schriften zur Geschichte und Kultur der Antike 17. Berlin, 81 - 105

Haralambieva, A.

2002 Production of dress ornaments in the fortresses and small settlements in North Bulgaria during the period from the 5th till the 7th century AD. – In: The Roman and Late Roman city. The international conference (Veliko Turnovo 26-30 July 2000). Sofia, 393 – 397

Harhoiu, R.

1977 The Fifth-Century A.D. Treasure from Pietroasa, Romania, in the light of recent research. – BAR Suplementary Series 24. Oxford

1978 Nakit u rimskoj Dardaniji. Beograd

Kazanski, M.

2001 Les epees “orientales” a garde closonnee du Ve-Vie siecle. – In: International Connections of the Barbarians of the Carpathian Basin in the 1st – 5th centuries A.D. Aszod-Nyiregyhaza, 389 – 417

Kazanski, M., P. Perin

2001 Der polychrome Stil im 5. Jahrhundert. – In: A. Wieczorek, P. Perin Das Gold der Barbarenfursten. Schatze aus Prunkgrabern des 5. Jahrhunderts n. Chr. Zwischen Kaukasus und Galien. Stuttgart, 80 – 84

Pekarskaja, L.V., D. Kidd

1994 Der Silberschatz von Martynovka. Innsbruck

Protel, P. M.

1988 Zur chronologie der Zwiebelknopffibeln. – JRGZM 35, 1, 347 – 372

Quast, D.

2001 Byzantinisch-gepidische Kontakte nach 454 im Spiegel der Kleinfunde. – In: E. Istvanovits, V. Kulcsar (Ed.) International Connections of the Barbarians of the Carpatin Basin in the 1st – 5th centuries A.D. Proceedings of the international conference held in 1999 in Aszod and Nyiregyhaza. Aszod – Nyiregyhaza, 431 – 453

Quast, D., U. Schussler

2000 Mineralogische Untersuchungen zur Hernkuft der Granate merowingerzeitlicher Cloisonnearbeiten. – Gremania 78, 1, 75 - 96

Radulescu, A., T. Cliante

1986 Tezaurul de la Sucidava-Izvoarele (jud. Consatanta). – Pontica XIX, 127 – 159

Ross, M.

1965 Jewelry, Enamels and Art of the Migration period. Catalogue of the Byzantine and Early

Medieval antiquities in the Dumbarton Oaks Collection II. Washington

Schmauder, M.

2001 Vielteilige Gurtelgarnituren des 6.-7. Jahrhunderts: Hernkuft, Aufkommen und Tragerkreis. – F. Daim (Hrsg.) Die Awaren am Rand der byzantinischen Welt. Studien zu Diplomatie, Handel und Technologietransfer im Fruhmittelalter. – Monographien aus Fruhgeschichte und Mittelalterarchaologie 7. Innsbruck, 15 – 44

Schulze-Dorrlamm, M.

1986 Romanisch oder Germanisch? Untersuchungen zu den Armbrust- und Bugelknopffibeln des 5. und 6. Jahrhunderts n. Chr. Aus den Gebieten westlich des Rheins und sudlich der Donau. – JRGZM 33, 593 – 720

Scukin, M., I. Bazan

1995 L’origine dy style cloisonne du l’epoque des grandes migrations. – In: M. Kazanski, F. Vallet La Noblesse Romaine et les Chefs Barbares du IIIe au VIIe siecle. T. XI des Memoires publiees par l’Association Francaise d’Archeologie Merovingienne. Paris, 63 - 75

Sommer, M.

1985 Die Gurtel und Gurtelbeschlage des 4. und 5. Jahrhunderts im romischen Reich. Bonn

Vagalinski, L., G. Atanasov, D. Dimitrov

2000 Eagle-head buckles from Bulgaria (6th – 7th centuries). – Archaeologia Bulgarica IV, 3, 78 – 91

Varsik, V.

1992 Byzantinische Gurtelschnallen im mittleren und unteren Donauraum im 6. und 7. Jahrhundert. – Slovenska Archeologia XL,1, 77 – 106

Werner, J.

1974 Nomadische Gurtel bei Persern, Byzantinern und Langobarden. – In: La civilta dei Longobardi in Europa. Tagung Rom-Cividale 1971, 109 – 156

Wieczorek, A., P. Perin (Hrsg.)

2001 Das Gold der Barbarenfursten. Schatze aus Prunkgrabern des 5. Jahrhunderts n. Chr. zwischen Kaukasus und Gallien. Mannheim