PSYM197 Психодинамична диагностика

Анотация:

Клинична психология - психоаналитична перспектива

Преподавател(и):

доц. Милена Мутафчиева  д-р
 Веселин Веселинов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1/ са усвоили разнообразието на езика, обуславящ психоаналитичната традиция и психодинамичните формулировки на личността и психопатологията;

2/ синтезират обширната история на аналитичната теория;

3/ структурират диагностично интервю и използват свободно диагностични термини;

4/ разбират комплексни личностни проблеми чрез работа по отделни случаи.


Предварителни изисквания:
1/ Студентите да имат базови знания в областта на психоаналитичните теории на развитието и психиатричната наука – основни доминанти и терминологичен регистър;

2/ Студентите да имат интереси в сферата на ортодоксалната анализа и нейните разклонения;

3/ Студентите да имат готовност за посещения в кабинета на психолога в ПГТЕ „Хенри Форд” (гр. София, ж.к. Илинден, ул. „Хайдут Сидер” 8), където ще получат различни диагностични задачи и ще имат възможност за работа с ученици.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Диагностичен процес – диагностична задача, диагностична хипотеза, диагностична ценност, диагностична сесия. Предимства на диагностицирането.
  2. Психодинамична диагноза срещу Психиатрична описателна диагноза.
  3. Връзка между диагноза и терапия – планиране на лечение, прогностични последствия, припознаване на клиента като..., формулировка на случаи.
  4. Деонтологични аспекти на диагностичната работа – етично общуване, нива на емпатия, страх от погрешна диагноза, внимателна диагностична оценка във време на криза/застой.
  5. Психодинамичен диагностичен наръчник (PDM)
  6. Психоаналитична диагностика на характера. Диагностициране на нивото на характерова патология. Ситуационни фактори.
  7. Приноси към оценката на личността. Развитийни нива на личностна организация. Психологическа инфраструктура на личността.
  8. Преглед на спектъра невротичен-граничен-психотичен. Разграничение между невротичен и психотичен – отправна точка за дедуктивна диагноза – клинични последствия.
  9. Изготвяне на диагностична хипотеза по казус – практическо занятие.
  10. Личностови разстройства – диференциална диагноза. Видове личностови разстройства.
  11. Тест
  12. Модели на защита – първични защитни процеси.
  13. Модели на защита – вторични защитни процеси.
  14. Модели, основаващи се на симптоми. Ниво на субективни преживявания. Симптомни неврози.
  15. Психични и психосоматични разстройства.
  16. Диагностично интервю – демографска информация, настоящи проблеми и тяхното начало, лична история, психичен статус и изводи.
  17. Диагностична сесия – работа по конкретен случай и дискусия.

Литература по темите:

1. Адлер, А. (1999). Индивидуална психология. Практика и теория – част I. София: Здраве и щастие.

2. Атанасов, Н. (2017). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.

3. Бренър, Ч. (1999). Увод в психоанализата. София: Планета3.

4. Деларош, П. (2018). От любовта към другия до любовта към себе си: нарцисизма в психоанализата. София: Асоциация българско психоаналитично пространство.

5. Димитров, Х. (1973). Психоанализа и философия. София: Наука и изкуство.

6. Еленбергер, А. (2016). Откриване на несъзнаваното: история и еволюция на динамичната психиатрия. Плевен: Леге Артис.

7. Иванов, В. и съавт. (1985). Диференциална диагноза на психичните заболявания. София: Медицина и физкултура.

8. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа I. Русе: Ахат.

9. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа II. Русе: Ахат.

10. Иванов, П. (2012). Приложна психоанализа III. Русе: Ахат.

11. Лакан, Ж. (2011). За Имената-на-Бащата. София: Сиела.

12. Лакан, Ж. (2008). Семейните комплекси. София: Сиела.

13. Лапланш, Ж., Понталис, Ж.-Б. (2014). Речник на психоанализата. София: Колибри.

14. Макуилямс, Н., (2020). Психоаналитична диагностика. Разбиране на структурата ма личността в клиничния процес. Плевен: Леге Артис.

15. Менцос, С. (2002). Психодинамични модели в психиатрията. Варна: Стено.

16. Писева, Д. и съавт. (2005). Психиатрия. София: Арсо – Асен Петров.

17. Райх, В. (2011). Анализ на характера. Плевен: Леге Артис.

18. Ратнер, Й. (2010). Психоанализа. Класиците. София: Кибеа.

19. Тодоров, О. (2017). Разбиране и интерпретация в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.

20. Томе, Х., Кехеле, Х. (2009). Учебник по психоаналитична терапия. София: Нов български университет.

21. Тьогел, К.(2016). Фройд набързо. София: Колибри.

22. Франкъл, В. (2018). Теория и терапия на психичните разстройства. Плевен: Леге Артис.

23. Фройд, А., (2017). Егото и защитните механизми. София: Изток-Запад.

24. Юнг, К. Г. (2011). Практическа психотерапия. Плевен: Леге Артис.

25. PDM Task Force. (2006). Psychodynamic Diagnostic Manual. Silver Spring, MD: Alliance of Psychoanalytic Organizations.

26. Freud, S. (1991). The Essentials of Psycho-Analysis. Penguin books.

Електронни източници

27. Шерстюк, И. (2001, Юли 13). Параноидно-шизоидная и депрессивная позиции в теории Мелани Кляйн. https://www.b17.ru/article/12772/

Bereswill, M., Morgenroth, C., Redman, P. (15, 221-250, 2010). Alfred Lorenzer and the depth-hermeneutic method. https://link.springer.com/article/10.1057/pcs.2010.12