Книгата, не просто съпътства, а е в сърцевината на човешката култура за последните хилядолетия. Нейната история от манускрипта до четеца, представя и различните цивилизационни епохи на човечеството. Естествено съществува един голям праг, отвъд който книгата става съществен фактор за създаване на нови публики, на обширни читателски аудитории – в сравнение с разпространението на знанието чрез ръкопис. Още в римската епоха са съществували форми на разпространение на „ръкописни книги“ в нещо като „книжарници“, но естествено изобретяването и производството на печатарската машина е голямата революция в областта на книгата. Както ръкописната книга, така и печатната книга обаче продължават да са скъп продукт, предназначен все пак за просветени елити. Едва в началото на 19. век. книгопечатането наистина се масовизира и книгите започват да излизат в големи тиражи, което предопределя и нови динамични форми на тяхното разпространение. Дава тласък и за съдаването на публични библиотеки, както и на големи лични библиотеки. Една нова революция в областта на книгата, е безспорно разгръщането на дигиталната ера. Днес голяма част от запазеното културно наследство, включително документални текстове, но и цели корпуси от книги и библиотеки, се дигитализират и се ползват по електронен път. Започва масовото производство всякакви други устройства, даващи пряк достъп до книги във различни пространства и времена. Всичко това безспорно променя цялостните нагласи на съвременните хора към книгата. Борят се две тенденции: за запазване на култа към печатната книга и за „освобождаването“ от нея.

Курсът „От манускрипта до ел.книга“ проследавя този сложен и продължителен процес, акцентира именно върху общите характеристики на отделните епохи, като и върху тези революции в областта на книгата.

Важен акцен в курса е ролята на средновековната книга за утвържаването на развитието на старобългарската култура. Големият специалист медиавист акад. Дмитрий Лихачов бе създал знаменитото определение за „държавата на духа“, и действително старобългарските ръкописи и книги, голямата част от които са унищожени, но все пак запазени в по-късни преписи, носят безценна информация за християнската култура в България, както и за културното битие на българската общност. Могъщ фактор за възраждането на българската национална общност през 18. и 19. век стават именно книгите.

Една от целите на курса е да представи как темата за книгата се проблематизира в самите художествени произведения. При автори като Томас Ман, Борхес, Булгаков, Вазов, Джойс… до Дан Браун и Теодора Димова. Като около съответните произведения и теми се разгръщат дискусии