PSYM197 Психодинамична диагностика
Анотация:
Курсът има за цел да предложи на студентите визия за значимата роля на диагнозата като стабилна и устойчива почва за по-нататъшната прогностична и терапевтична работа с клиенти.
Глобалният, по-вглъбен и ясен поглед върху психодинамичните перспективи, би подкрепил базисната компетентност на студентите по отношение на необходимите инструменти да разпознават и обсъждат психичните страдания.
Преподавател(и):
доц. Милена Мутафчиева д-р
ас. Веселин Веселинов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1/ са усвоили разнообразието на езика, обуславящ психоаналитичната традиция и психодинамичните формулировки на личността и психопатологията;
2/ синтезират обширната история на аналитичната теория;
3/ структурират диагностично интервю и използват свободно диагностични термини;
4/ разбират комплексни личностни проблеми чрез работа по отделни случаи.
Предварителни изисквания:
1/ Студентите да имат базови знания в областта на психоаналитичните теории на развитието и психиатричната наука – основни доминанти и терминологичен регистър;
2/ Студентите да имат интереси в сферата на ортодоксалната анализа и нейните разклонения;
3/ Студентите да имат готовност за посещения в кабинета на психолога в ПГТЕ „Хенри Форд” (гр. София, ж.к. Илинден, ул. „Хайдут Сидер” 8), където ще получат различни диагностични задачи и ще имат възможност за работа с ученици.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Диагностичен процес – диагностична задача, диагностична хипотеза, диагностична ценност, диагностична сесия. Предимства на диагностицирането.
- Психодинамична диагноза срещу Психиатрична описателна диагноза.
- Връзка между диагноза и терапия – планиране на лечение, прогностични последствия, припознаване на клиента като..., формулировка на случаи.
- Деонтологични аспекти на диагностичната работа – етично общуване, нива на емпатия, страх от погрешна диагноза, внимателна диагностична оценка във време на криза/застой.
- Психодинамичен диагностичен наръчник (PDM)
- Психоаналитична диагностика на характера. Диагностициране на нивото на характерова патология. Ситуационни фактори.
- Приноси към оценката на личността. Развитийни нива на личностна организация. Психологическа инфраструктура на личността.
- Преглед на спектъра невротичен-граничен-психотичен. Разграничение между невротичен и психотичен – отправна точка за дедуктивна диагноза – клинични последствия.
- Изготвяне на диагностична хипотеза по казус – практическо занятие.
- Личностови разстройства – диференциална диагноза. Видове личностови разстройства.
- Тест
- Модели на защита – първични защитни процеси.
- Модели на защита – вторични защитни процеси.
- Модели, основаващи се на симптоми. Ниво на субективни преживявания. Симптомни неврози.
- Психични и психосоматични разстройства.
- Диагностично интервю – демографска информация, настоящи проблеми и тяхното начало, лична история, психичен статус и изводи.
- Диагностична сесия – работа по конкретен случай и дискусия.
Литература по темите:
1. Адлер, А. (1999). Индивидуална психология. Практика и теория – част I. София: Здраве и щастие.
2. Атанасов, Н. (2017). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.
3. Бренър, Ч. (1999). Увод в психоанализата. София: Планета3.
4. Деларош, П. (2018). От любовта към другия до любовта към себе си: нарцисизма в психоанализата. София: Асоциация българско психоаналитично пространство.
5. Димитров, Х. (1973). Психоанализа и философия. София: Наука и изкуство.
6. Еленбергер, А. (2016). Откриване на несъзнаваното: история и еволюция на динамичната психиатрия. Плевен: Леге Артис.
7. Иванов, В. и съавт. (1985). Диференциална диагноза на психичните заболявания. София: Медицина и физкултура.
8. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа I. Русе: Ахат.
9. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа II. Русе: Ахат.
10. Иванов, П. (2012). Приложна психоанализа III. Русе: Ахат.
11. Лакан, Ж. (2011). За Имената-на-Бащата. София: Сиела.
12. Лакан, Ж. (2008). Семейните комплекси. София: Сиела.
13. Лапланш, Ж., Понталис, Ж.-Б. (2014). Речник на психоанализата. София: Колибри.
14. Макуилямс, Н., (2020). Психоаналитична диагностика. Разбиране на структурата ма личността в клиничния процес. Плевен: Леге Артис.
15. Менцос, С. (2002). Психодинамични модели в психиатрията. Варна: Стено.
16. Писева, Д. и съавт. (2005). Психиатрия. София: Арсо – Асен Петров.
17. Райх, В. (2011). Анализ на характера. Плевен: Леге Артис.
18. Ратнер, Й. (2010). Психоанализа. Класиците. София: Кибеа.
19. Тодоров, О. (2017). Разбиране и интерпретация в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.
20. Томе, Х., Кехеле, Х. (2009). Учебник по психоаналитична терапия. София: Нов български университет.
21. Тьогел, К.(2016). Фройд набързо. София: Колибри.
22. Франкъл, В. (2018). Теория и терапия на психичните разстройства. Плевен: Леге Артис.
23. Фройд, А., (2017). Егото и защитните механизми. София: Изток-Запад.
24. Юнг, К. Г. (2011). Практическа психотерапия. Плевен: Леге Артис.
25. PDM Task Force. (2006). Psychodynamic Diagnostic Manual. Silver Spring, MD: Alliance of Psychoanalytic Organizations.
26. Freud, S. (1991). The Essentials of Psycho-Analysis. Penguin books.
Електронни източници
27. Шерстюк, И. (2001, Юли 13). Параноидно-шизоидная и депрессивная позиции в теории Мелани Кляйн. https://www.b17.ru/article/12772/
28. Bereswill, M., Morgenroth, C., Redman, P. (15, 221-250, 2010). Alfred Lorenzer and the depth-hermeneutic method. https://link.springer.com/article/10.1057/pcs.2010.12