SSPM002 Гражданското общество
Анотация:
Курсът запознава студентите с възникването на гражданското общество и на неговите принципи в епохата на европейската модерност, както и неговата основополагаща контролна роля в съвременните представителни демокрации. Обсъждат се основните му характеристики и институционални форми, както и съвременното му състояние в България и ЕС. Разглеждано бива също състоянието на гражданското образование в образователните институции, както и по-общо – като елемент на съвременната публичност.
Преподавател(и):
проф. Димитър Вацов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Основните характеристики на гражданското общество и институционалните форми в неправителствения сектор, както и техните надзорни функции спрямо държавата;
Общата институционална уредба на гражданските организации и на гражданското образование в България.
2) могат:
да анализират и обсъждат проблеми на съвременното гражданско общество и образование.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- В началото се въвеждат базисни теоретични инструменти, позволяващи анализ на възникването и функционирането на гражданското общество и на неговите основни принципи като специфика на епохата на европейската модерност. След това обаче курсът се ориентира към практически насочени занимания и според конкретните възможности през съответната година - НПО и социални предприятия, ангажирали се да сътрудничат на програмата - се ориентира мъм анализ на техния предмет на дейност.
Литература по темите:
Аристотел 1995, Политика, Издателство “Отворено общество” – София.
Бърлин, И. 2000. Четири есета за свободата, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.
Варджийска, Е. (2011) Сравнително изследване на учителски практики в обучението по литература и гражданско образование. Достъпна на http://seal-sofia.org/userfiles/file/Vardjiyska_EINM.pdf.
Вацов, Д. (2011) „Има ли гражданско образование в българското училище днес?“. Критика и хумавизъм, кн. 37, 2/2011. Достъпна на: http://hssfoundation.org
Вацов, Д. и др. 2017. Антидемократичната пропаганда в България. Информационни сайтове и печатни медии: 2013-2016.
Констан, Б. 2002. Курс по конституционна политика, т. 1, София.
Лок, Дж. 1996. Два трактата за управлението, Гал-Ико, София.
Мил, Дж. Ст. 1993. За свободата, София.
Платон. Държавата. София, 1981.
Хабермас, Ю. 1995. Структурни измемения на публичността, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.
Хранова, А. (2011) Изследванията на учебниците по история у нас (1989-2009). Достъпна на http://seal-sofia.org/userfiles/file/Albena_EIHM.pdf.
Grammes, T. (2011) Nationalism, Patriotism, Citizenship and beyond – Editorial. Journal of Social Science Education. Vol. 10, No. 1, pp. 2-11.
Hranova, A. (2011) History Education and Civic Education: The Bulgarian Case. Journal of Social Science Education. Vol. 10, No. 1, pp. 33-43.
Arendt, Hannah. On Violence. New York: Harvest Books, 1970.
Arendt, Hannah. The Human Condition. Chicago: University of Chicago Press, 1958.
Aristotle. The Politics. Translated by Barker, Sir Ernest. Oxford: Oxford University Press, 1995.
Berlin, Isaiah. Four Essays on Liberty, Oxford University Press, 1969.
Fraser, Nancy. “Parity: the Grammar of Contestation” (Interview with Nancy Fraser by Dimitar Vatsov). Critique & Humanism, vol. 46, No. 2/2016.
Hobbes, Thomas. Leviathan. Oxford: Oxford University Press, 2012.
Locke, John. The Works of John Locke, vol. 4. Oxford: Oxford University Press, 1824.
Mouffe, Chantal. The Democratic Paradox. London: Verso, 2009.
Sartori, Giovanni . The Theory of Democracy Revisited. Chatham, N.J: Chatham House, 1987.
Vatsov, Dimitar et al. The Anti-Democratic Propaganda in Bulgaria: News Websites and Print Media, 2013-2016. http://hssfoundation.org/en/anti-liberal-discourses-and-propaganda-messages-in-bulgarian-media/
Средства за оценяване:
анализ