SOCD009 Феноменологическа херменевтика и етнометодологически изследвания
Анотация:
Задачата на курса е запознае студентите с ключови идеи в етнометодологията, но не сами по себе си, а в контексти на отношенията между етнометодологията и различни философски и социологически направления с повече или по-малко „праксиологическа” ориентация, като феноменологията на Хусерл, феноменологията на всекидневния живот на Алфред Шютц, практическата логика на Витгенщайн и т.н. Във фокуса на интерес е и експлозивната сила, с която етнометодологията разкрива ключови очевидности на т.нар. „формален анализ”. Основен акцент пада върху функциите на всекидневния език за изграждането на "членови методи" и едновременно с това за описание на тяхната работа. Специално място е отделено на анализа на разговори на Х. Сакс и на развитието му в отделна дисциплина.
Преподавател(и):
проф. Кольо Коев д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
1) Ще познават основните линии на развитие на феноменологията след Втората световна война и нейните социологико-праксеологически въплъщения;
2) Ще могат да си служат с техниките на анализ, практикувани в етнометодологията и анализа на разговори.
Предварителни изисквания:
Да са слушали курсовете: Социологически дискурси за всекидневието и Всекидневие и жизнен свят
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:
Вацов, Димитър. Опити върху властта и истината. Издателство на НБУ. София, 2009Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Избрани съчинения. Наука и изкуство, София, 1989.
Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология. ИК „Критика и хуманизъм”, София, 2005.
Гарфинкъл, Х., Харви Сакс. „За формалните структури на практическите действия”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.
Коев, К. „Описание и несигурност: социологическата релевантност на Хайдегеровото формално указване”. Социологически проблеми, кн. 1-2, 2008.
Коев, К. „Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”. Социологически проблеми, кн. 3, 1985.
Коев, К. 1996. Видимостта. Феноменологични контексти. ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.
Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 2001
Мерло-Понти, М. Философът и неговата сянка. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 1996.
Псатас, Дж. „Етнометодологията като феноменологичен подход в социалните науки”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Сакс, Х. „Социологическото описание”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Сакс, Х. и Е. Шчеглов. „Отваряне на завършеците”. Социологически проблеми, кн. 2, 1993 (Специален брой, посветен на етнометодологията).
Хайдегер, М. Битие и време. Академично издателство „Марин Дринов, София, 2005.
Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Деянов, Д. “Кризата на европейското човечество и кризата на модерността”. Критика и хуманизъм, кн. 5, 1998.
Деянов, Д. Хуманитаристиката след смъртта на човека. Университетско издателство. Пловдив, 2001.
Остин, Дж. Как с думи се вършат неща. ИК „Критика и хуманизъм”. София, 1996.
Петков, Т. „От Остин и Бурдийо към логиката на молекулярните перформативи”. Критика и хуманизъм, кн. 7, 2001.
Събева, С. “Европа като духовна форма и философският свръхрационализъм”. Критика и хуманизъм, 5/1998.
Хайдегер, Мартин. Логика, време и социална аналитика. Социологически проблеми 3-4, 2008.
Щрьокер, Е. Приноси към философията на Хусерл, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.
Sacks, H. Lectures 1964-1965. Edited by Gail Jefferson. Kluwer Academic Publishers. Dodrecht/Boston/London, 1982.
Sacks, H. Notes on Methodology. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis. Edited by J. Maxwell Atkinson and John Heritage. Cambridge University Press. Cambridge, 1984.
Sacks, H. On doing “Being Ordinary”. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis.
Sacks, H. On the Analyzibility of Stories by Children. In: Directions in Sociolinguistics. The Ethnography of Communication. Edited by John J. Gumperz and Dell Hymes. Holt, Reinhart and Winston, Inc. New York, 1972.
Scheggloff, E. On Some Questions and Ambiguities in Conversation. In: Structures of Social Action. Studies in Conversational Analysis.
Sudnow, D. Temporal Parameters of Interpersonal Observation. In: Studies in Social Interaction. Edited by David Sudnow. The Free Press. New York, 1972.
Средства за оценяване:
ПИСМЕНА РАБОТА И РЕФЕРАТ