Майнър програми - Каталог 2022/2023 | Визуална естетика | PHIB638

PHIB638 Философска естетика

Анотация:

Курсът разглежда философската естетика, нейните исторически проблематизации, включително като теория на изкуството, съвременните дебати за сферата на естетическото и съдбата на съвременното изкуство. Задача на курса е да проследи също логиката на естетическото образование. Особеност на историческото представяне е извеждането на Красивото като централно естетическо понятие и разглеждането на аксиологичното съдържание на естетиката. Специално внимание се отделя на връзката между философия и литература, както и на философското съдържание на класическите образци в изкуствата.

Курсът си поставя следните цели:

• да запознае студентите с основите на естетическите учения от античността до XX век, като проследи актуалността на естетическите теми в платонизма и аристотелизма;

• да развие разбирането за естетика като философия на ценностите; да създаде у студентите умения за практическо прилагане на усвоените знания, както и предпоставки за по-широко осмисляне на връзките с други сродни дисциплини, по-специално с етиката;

• да формира у студентите ясно разбиране за спецификата на естетическото съзнание и изкуството като основна творческа дейност на човека.

• практически да демонстрира връзките на философската естетика със съвременните изкуства, главно визуалните изкуства.

Курсът е подходящ за minor програма Философия, доколкото представя обобщено най-важните теории във философската естетика на достъпен език и за студенти от други програми на хуманитарните и социалните науки.

прочети още
Към курсовете на програмата График Виртуално обучение
Визуална естетика

Преподавател(и):

проф. Лидия Денкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Основни факти от историята на естетическите учения от античността до края на XX век; най-важните философски теории и автори с изтъкнатите от тях базисни естетически понятия; устойчиви философско-естетически кодове, възпроизвеждани във всички изкуства, основно в класически литературни произведения; съвременното състояние на направленията и дебатите по темата за естетическото и «края на изкуството».

2) могат:

да мотивират връзките между отделните научни области през естетика; да виждат връзките между онтологическата, гносеологическата, етическата и естетическата проблематика във философските теории; да различават критериите за творчество и новаторство и да дискутират аргументирано; да отчитат спецификите на отделните изкуства; да разбират естетическото образование като дългосрочна задача.


Предварителни изисквания:
Общи познания по основните хуманитарни дисциплини, особено по предметите от средния курс: история и цивилизации, психология, етика, философия, история, литература; Умение за критичен анализ на текст; Начални умения за писане на есе и работа с библиографски източници; академична мотивация.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. ЩО Е ЕСТЕТИКА? Въвеждане в дисциплинната област. Исторически характер на естетическото. Културите в оценностяването на сетивността - йерархии на възприятията. Теории и естетики.
  2. ЩО Е ЕСТЕТИЧЕСКИ КОД? Античният идеал за красиво-и-добро”. Дискусия върху Илиада и Одисея. Литературни и филмови интерпретации на Омировия епос
  3. “КАЗУСЪТ ЕЛЕНА”. Понятие “абсолютно красиво”. Текст: “Изгнанието на Елена” от Албер Камю. Антична естетика и естетика на екзистенциализма.
  4. ПЛАТОНИЧЕСКИЯТ ЕРОС. Философските митове у Платон и раждането на “първата естетика” ("Държавата", "Филеб", "Тимей", “Пирът” и др.). Платоновото разбиране за изкуство и отгласите в модерните теории (анализ на “Големият Хипий”, “Ион”, III и X книга на Държавата, Закони).
  5. ИЗКУСТВОТО КАТО ДЕЙНОСТ. Естетиката на Аристотел в "За душата", "За поетическото изкуство", "Реторика" и "Метафизика". Творчеството като проблем на Аристотеловата философия.
  6. АБСТРАКЦИЯ И ВЧУСТВАНЕ.СИМВОЛИТЕ В ЕСТЕТИКАТА.Средновековната естетика и символното тълкуване на “грозните образи”. Екзегетика и херменевтика. Философия на архитектурата. Текст: “Абстракция и вчучвстване” на Ворингер. Готическо изкуство.
  7. КРАСИВО И ВЪЗВИШЕНО. Разделяне на понятията съобразно вижданията за природата и изкуството. Псевдо-Лонгин, Кант, Бърк. Големите теми в трансценденталната естетика на Кант: “Критика на способността за съждение”.
  8. ЩО Е КЛАСИЧЕСКИ ОБРАЗЕЦ? Реалност, модел, идеал. Новост, оригиналност и мода в изкуството. Виртуозността. “Естетическият човек”.
  9. ЕСТЕТИКА НА РЕНЕСАНСА. Идеалната перспектива и “Златното сечение”. Ренесансовият платонизъм и хедонизъм. Леонардо да Винчи “Трактат за живопистта” и понятието “сфумато”. Чувствителност и удоволствие в естетиката на Марсилио Фичино и Лоренцо Вала.
  10. ЕСТЕТИКА НА ОТНОШЕНИЯТА: видове изкуства и раждането на понятията ВКУС и СТИЛ в естетиката на XVIII век. “ПЛОДОТВОРНИЯТ МОМЕНТ” (Дидро, Лесинг, Хюм, Шафстбъри, Монтескьо и др.)
  11. АКТУАЛНОСТТА НА КРАСИВОТО СРЕЩУ “КРАЯ НА ИЗКУСТВОТО”. Дискусия върху два текста от Гадамер и Артър Данто.
  12. ЕСТЕТИКА НА РОМАНТИЗМА И ГОЛЕМИТЕ ФИЛОСОФСКИ СИСТЕМИ: Новалис, Шелинг, Хегел.
  13. АПОЛОНОВО И ДИОНИСИЕВО НАЧАЛО. Влияние на естетиката на Ницше върху естетическите теории през XX век. “Любовният дискурс” на Ролан Барт.
  14. ЕСТЕТИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ и “жизненият разум”: От Шилер до Хосе Ортега-и-Гасет. “За духовното в изкуството” - текст на Кандински. “Реч за естетиката” на Пол Валери.
  15. ПОСТМОДЕРНАТА ЕСТЕТИКА: анализ на обучителните поредици на BBC върху история на изкуството, съвременно изкуство, изкуство и политика, изкуство и невронауки и др. Примерът на фотографията като модерно изкуство. Текст: “Естетика на фотографията”. Философската естетика и другите дисциплини.

Литература по темите:

Фридо Рикен.Основен курс по философия.Философия на античността. С., 2001.

Платон. Диалози. Т.1-4. С., 1979-1990.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов (състав. Л.Денкова), С., 1999.

Аристотел. За поетическото изкуство. С., 1975.

Аристотел. Реторика. С., 1986.

Аристотел. За душата. С., 1979.

Диоген Лаерций. Животът на философите. С., 1985.

Плотин. Енеади. Книга първа, втора. С., 1996; Книга пета. С., 1997.

Лонгин. За възвишеното. 1985.

Псевдо-Дионисий Ареопагит. За божествените имена. С., 1999.

За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма XV – XIX век. Встъпителна студия, подбор и обяснителни бележки Исак Паси. Второ издание. С., 1975.

Леонардо. Трактат за живопистта. С., 1997.

Едмънд Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С.2001.

Европейска философия XVII - XVIII век. С., 1994.

Г. Лайбниц. Нови опити върху човешкия разум. С., 1974.

Имануел Кант, Критика на способността за съждение. С., 1980.

Имануел Кант. Избрани произведения 1755-1770. С., 1998.

Йохан Хьойзинха, Homo ludens, Изследване на игровия елемент на културата. С., 1982.

Г. Башлар. Поетика на мечтанието. С., 1994.

Европейски екзистенциалисти. Антология /"Философия за всички"/. С., 1993.

Исак Паси. Естетика на немския романтизъм. С., 1984.

Хегел. Естетика. С., 1967.

Homo culturalis. Идеи в културологията. С., 1998.

Бенедето Кроче. Естетика. С., 1996.

Албер Камю. Изгнанието на Елена и др. – В: Език и литература, 2001, 1-2.

Вилхелм Ворингер. Абстракция и вчувстване. С., 1993.

Кандински. За духовното в изкуството. С., 1999.

М. Бахтин. Въпроси на литературата и естетиката. С., 1983.

Шарл Бодлер. Естетически и критически съчинения. С., 1978.

Готхолд Лесинг. Лаокоон, или за границите между живописта и поезията. С., 1978.

Мартин Хайдегер. Същности. С., 1993.

Ханс-Георг Гадамер. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен, 1997.

Ханс-Георг Гадамер. Актуалността на красивото. Изкуството като игра, символ и празник. С., 2000.

Дьорд Лукач. Хаос и форми. С., 1989.

Валтер Бенямин. Озарения. С., 2000.

Бодлер. Естетически и критически съчинения. Състав. Димитър Аврамов. С., 1976.

Теодор Адорно. Естетическа теория. С., 2002.

Ханслик. За музикално красивото. С., 1998.

Ханс Роберт Яус. Естетически опит и литературна херменевтика. С., 2000.

Luc Ferry. Homo aestheticus. Paris, Grasset, 1990.

Цветан Тодоров. Поетика на прозата. С., 1985.

Шилер.Естетика. Състав. и предговор Исак Паси. С., 1981.

Хосе Ортега-и-Гасет. Естетически есета. С., 1984.

Пол Валери. Реч за естетиката и други есета. НБУ, 2011.

Франсоа Сулаж. Естетика на фотографията. С., НБУ, 2012.

Речник по естетика и философия на изкуството. Под редакцията на Жак Моризо и Роже Пуиве. С., Рива, 2012.

Philosophies of Art and Beauty. Selected Readings in Aesthetics from Plato to Heidegger. The University of Chicago Press, 1976.

The Oxford handbook of Aesthetics. Edited by Jerrold Levinson. Oxford University Press, 2005.

Статии под рубрика Aesthetics – Stanford Encyclopedia of Philosophy (http://plato.stanford.edu).

Aesthetic Science. Connecting Minds, Brains, and Experience. Oxford University Press, 2012.

Roger Scruton. Beauty. Oxford University Press, 2009.

Etienne Souriau. Vocabulaire d'esthetique. P., PUF, 2004.

Jacques Ranciere. The future of the Image. Verso; Reprint edition,2009.

Л. Денкова. Философска естетика. Въпроси и отговори за красивото в 14 теми. С., НБУ, 2019.

Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов. Състав. Лидия Денкова. С., 2007.