PHIB564 Проект „Гражданско образование“ – 1 част
Анотация:
Записалите програмата студенти изучават гражданското общество като като специфична междинна сфера, стояща помежду стопанството и държавата, т.е. като един от трите стълба на съвременната либерална демокрация. По-конкретно те изучават: 1. Принципите – правни и етически, - върху които стъпва гражданското общество в съвременния либерално-демократичен свят; 2. Основните човешки и граждански права и формите на тяхната защита от българските и международните институции; 3. Основните форми и практики на свободна асоциация на гражданите и функциите на неправителствения сектор в България и Европейския съюз; 4. Проблемите на обществената сигурност и регулациите на индивидуалната свобода и на свободата на сдружаване, които сигурността налага.
Курсът "Гражданска етика и права на човека" е замислен като по-висока степен на гражданско образование. Курсът е базиран върху резултатите от работата по изследователския проект Гражданско образование за гражданско общество.
Преподавател(и):
проф. Лидия Денкова д-р
проф. Димитър Вацов д-р
проф. Димитър Йончев д.н.
доц. Христо Гьошев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Студентите придобиват знания за основните права на човека и гражданина, за институционалната и правна регулация на гражданското общество в България и в либерално демократичния свят, за механизмите на функциониране на неправителствения сектор и за системата на гражданска и национална сигурност. Знаят да планират, подготвят и реализират национални и международни проекти в сферата на гражданското общество във връзката му с държавните институции и със стопанството.
Придобиват умения за организиране на граждански инициативи и за реализация на проекти за усъвършенстване на връзката между държавни и общински институции и неправителствени организации. Умеят да архивират данни и да работят с бази данни като прилагат съвременни информационни технологии. Отличават се с деловитост и с умения за позитивно и конструктивно общуване с представители на публични институции, стопански субекти и граждански организации. Развиват лидерски умения в защита на интересите на гражданите и на обществените интереси.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Проект
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- 1.Индивид и общност. Характеристики на човешката индивидуалност. Общност и общество. Определения и модели на обществото. 2. Модерният индивидуализъм. Автономия, саморелизация, отчуждение. Социална интеграция. Какво свързва индивидите в общество? Ехо от миналото: "За доброволното робство" на Етиен дьо ла Боеси. 3. Обществен договор. Либерална концепция за обществото. 4. Държава. Цел, смисъл, функции и институции на държавата. 5. Легитимност на държавата. Легитимност и легалност. Народен суверенитет.
- 6. Разделение на властите. Конституция и либерално-демократична правова държава. Разделение на властите в държавата. 7. Семинар върху Хана Арент „Човешката ситуация”, гл. 2. 8. Гражданство и идентичност. Политически, икономически и културни измерения на идентичността. Политики при третирането на гражданския статут: равноправие, преразпределение, признаване. 9. Гражданство и толерантност. Толерирането и подвижната граница между частно и публично. Форми на индивидуално и групово толериране. 10. Семинар върху „За толерирането” на Майкъл Уолзър.
- 11. Гражданинът, държавата и универсалните човешки права. Универсални права на човека и свобода. 12. Семинар върху Всеобщата декларация за правата на човека. 13. „Народът” и „гражданското общество” като ресурси на демокрацията. Леви и десни употреби на „народа” и „гражданското общество”. 14. Гражданството и процесът на глобализация. Идеята за световно гражданство. 15. Семинар върху Майкъл Уолзър „Защитата на гражданското общество”.
Литература по темите:
Агамбен, Дж. 2004. Homo Sacer, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Арент, Х., 1992. “Истина и политика” в: Теории за истината (съст. Л. Сивилов). Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.
Арент, Х. 1997. Човешката ситуация, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Аристотел 1995, Политика, Издателство “Отворено общество” – София.
Дьо ла Боеси, Етиен, 2017. Разсъждение за доброволното робство, изд. Изток-Запад, София.
Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на Аза, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Бенхабиб, Ш. 2003. “От преразпределение към признаване? Парадигмалната промяна в съвременната политика” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Бърлин, А. 2000. Четири есета за свободата, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.
Вацов, Д.Опити върху властта и истината. С., НБУ, 2009.
Денкова, Л. (състав.). Що е политическа философия? Студии и фрагменти. С., НБУ, 2013.
Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Йотов, Ст. 2001. Справедливост и респект, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Йотов, Ст. 2003а. “Мултикултурализмът – дилеми на равенството” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Йотов, Ст. 2003б. Етика и мултикултурализъм, Агата-А, София.
Йотов, Ст. 2004. Равенство и егалитаризъм, Агата-А, София.
“Какъв ни е мултикултурализмът?” (дебат с участието на Ал. Кьосев, Д. Вацов, Е. Григоров, Ив. Кръстев, М. Минева, Ст. Йотов, Кр. Кънев, Х. Александров и Я. Генова) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003. сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Кант, Им. 1993в. Към вечния мир, БАН, София.
Кекеш, Дж. 2001. Против либерализма, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Кийн, Джон. Гражданското общество. С., Лик, 2002.
Констан, Бенжамен. Право на истина и свобода във всичко. С., НБУ, 2019.
Киш, Я. (съст.) 1998. Алтернативи на несвободата, Пигмалион, София.
Ланглоа, Л. 2002. “Хабермас, хуманизмът и критическата теория” в: сп. Критика и хуманизъм, кн14, 2/2002.
Лок, Дж. 1996. Два трактата за управлението, Гал-Ико, София.
Макинтайър, А. 1999. След добродетелта, ИК “Критика и хеманизъм”, София.
Раз, Дж. 2003. “Мултикултурализъм” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Рорти, Р. 1998а. Случайност, ирония, солидарност, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Симова, О. 2002. “Рефлексивната модерност и преоткриването на политическото” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 14, 2/2002.
Симова, О. 2003. “Мултикултурализъм и либерална демокрация” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Стоянов, Кр. 2001. “Признанието е основен механизъм на социалното съществуване” (интервю с А. Хонет) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 11, 2/2001.
Стоянов, Кр. 2003. “Расизмът като социализационен дефект” (интервю с А. Хонет) в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Тейлър, Ч. 1998. “Недуразуменията: либерално-комунитарният дебат” в: Алтернативи на несвободата (съст. Janos Kis), Пигмалион, София.
Тейлър, Ч. 1999а (съст. А. Гутман). Мултикултурализъм. Изследване върху политиката на признаване, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Тейлър, Ч. 1999б. Безспокойството на модерността, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Тейлър, Ч. 2003. Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност. Сонм, София (за позоваванията на английски: Taylor, C. 2000. Sources of the Self: The Making of the Modern Identity. Cambridge).
Тейлър, Ч. 2003б. “Демократичното изключване (и неговото преодоляване)” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Тодоров, Хр. 2001. “Грижа за традициите” в: сп. Социологически проблеми, 1-2/2001.
Тодоров, Хр. 2005. “Реферат върху “Справедливост и комуникативна свобода” на Аксел Хонет” в: сп. Критика и хуманизъм, vol. 21/2005 (под печат).
Фрейзър, Н. 2003. “От преразпределение към признание? Дилеми на спреведливостта в “пост-социалистическата” епоха” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Хабермас, Ю. 1999б. Философският дискурс на модерността, ЕА Плевен.
Хабермас, Ю. 1995. Структурни измемения на публичността, Ун. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.
Хабермас, Ю. 2003. “Равностойното културно третиране и границите на постмодерния либерализъм” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Хабермас, Ю. 2004. Бъдещето на човешката природа, изд. “Идея”, София.
Хонет, А. 2001. “Социалната динамика на пренебрежението” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 11, 2/2001.
Хонет, А. 2003. “Расизмът като деформация на възприятията” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 16, 2/2003.
Хоркхаймер, М., и Т. Адорно, 1999. Диалектика на Просвещението. Гал-ико, София.