VIPB513 Композиция в цвят - І част

Анотация:

• Композицията, това е граматиката на пластичната форма – нейната организация в условното пространство на картинното поле.

• Композицията в цвят се обуславя от това, че цветът е базисна определеност, даденост в образа на формата.

• Основна задача на композицията е да организира пространството, да определи идейния център и неговия контакт с периферията.

• Цветът е носител на емоционален заряд. От него зависи образната характеристика определяща съдържанието на пластичната цветна композиция.

прочети още
Живопис и стенопис

Преподавател(и):

доц. Ралица Мирчева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Чрез композиционните цветни задачи студентът придобива знание, усет към цвета. Възможността да борави с него е да го организира в различни тонални съчетания.

2) могат:

• Изгражда умения да твори пластични цветни форми чрез съпоставянето на студени и топли тонове.


Предварителни изисквания:
Чрез прости натурни постановки от битови предмети, студентът се научава да наблюдава, да усеща характера на цветната задача, да определя гамата на цветната композиция и нейната тонална чувствителност.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Самостоятелна работа

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Основна литература:

• АВРАМОВ, Д., Естетика на модерното изкуство. - София: Наука и изкуство.,1969.

• БОЖКОВ, Атанас. Българско изобразително изкуство. – София: Септември, 1988.

• БАМЕС, Годфрид. Човешкото тяло. София: Труд , 2000

• РАЙЧЕВ, Румен. Цветовете в изкуството. – София: ЛИК

• ЦОНЕВ, Кирил. Технически наръчник на художника. - София: Наука и изкуство, 1957.- 210 с. : с ил.

• Kandinsky, V., Point & Line to Plane. - London: Dover Publication, 1980

Допълнителна литература:

• Кенет, К., Голото тяло. – София: Бълг. худож., 1983

• Киплик, Д. И Техника на живописта. София: Наука и изкуство, 1956.

• Перюшо, А., Животът на Ван Гог. – София: Бълг. худож.,1981

• Фрай, Р., Въображение и рисунка. – София: Наука и изкуство, 1988

• Цонев, Кирил. Технически наръчник на художника. – София: Наука и изкуство, 1957. – 210 с.

• Чоканов, К. Пластична анатомия. -2. осн. прераб. и доп.изд. – София:Наука и изкуство,1974.

• Gage, J., Masters of Colour: Derain to Kandinsky. – London:Thame & Hudson Ltd., 2002

• Gombrich, E., The Story of Art. – London: Phaidon Press , 1972

• Gottfried, F., Gustav Klim. - Cologne: Taschen, 1991

• Greenberg, C., Art and Culture: Critical Essays - Boston : Beacon Press, 1961

• Honnef, K., Contemporary Art. – Cologne: Taschen, 1988

• Itten, J., The Elements of Color.- New York: Van Nostrand Reinhold , 1970

• Itten, J., Hagen, E., The Art of Color. - London: John Wiley & Sons, 1974

• Janson, H., History of Art. - New York: Harry N. Abrams, 1986

• Mayer, R. The artist’s handbook of materials and techniques.

• Moszynska, A., Abstract Art. - London: Thames and Hudson Ltd, 1990

• Overy, P., Kandinsky: The Language of the Eye, New York : Praeger , 1969

• Padgham, C., Saunders, J., The Perception of Light and Color, - G. Bell & Sons Ltd., 1975

• Stephenson, J. The materials and techniques of painting.

• Ulrich, B., Max Ernst, Cologne: Taschen, 1988

Средства за оценяване:

ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА, КОНФЕРАНС

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА:

Оценяването на студента, изучаващ изкуство е трудно.

Оценката на резултата не трябва да носи стерилна академичност. Подходът на оценяване е строго индивидуален към всеки обучаван.

Оценката е мярка не на краен резултат, а е оценка на процеса на развитието. Това е процес, който се следи през целия семестър.

Личният контакт до голяма степен определя успешния резултат. Важен е словесният процес на контрол, където се изгражда взаимното доверие и взаимното израстване като качество един към друг.

Оценката не е бележка, макар тя да е важен институционален белег, печат към документ.

Много е съществена психичната оценка. Студентът я разбира чрез конферансите. Той трябва да се познае като артист, за да може да освободи творческата си енергия – трамплин към неговото развитие и професионално израстване.