Професионална автобиография:

Образование:

05.2013 - Защита на хабилитационен труд: "История на преводаческото движение в Абасидския халифат (VІІІ-Хв.)"

1999 - научна степен "доктор"

1994-1998 - редовен докторант на фондация "Сасакава" и Софийски университет;

Тема на дисертацията: "Тълкувател на страстите" на Ибн Араби (поч. 1240 г.). Херменевтика на символите в мюсюлманската мистика.

1987-93 - Завършено висше образование, Софийски университет "Св. Кл. Охридски", Факултет "Класически и нови филологии", специалност "Арабистика";

Специализации:

2006 - специализация в ориенталската секция на Висшия съвет за научни изследвания (CSIC)в Мадрид, Испания в рамките на програма на фондация Mellon за Източна Европа.

2002 - стипендия на DAAD, специализация в Ориенталския семинар на университета в Тюбинген, Германия.

1998 - специализация в Университета Кайро.

1996-97 - специализация в рамките на докторантска програма на DAAD в Ориенталския семинар на Университета в Тюбинген.

1991-92 - Ориенталски семинар на Виенския университет, Австрия.

От 2000 - член на UEAI - Union Europeenne des Arabisants et Islamisants;

Главен редактор на списание "Ориенталия", издание на програма "Ориенталистика" на Нов български университет;

Професионална дейност:

от 2014 - Ръководител на Департамент "Средиземноморски и източни изследвания";

от 2013 - доцент към програма "Ориенталистика - арабски език", Нов български университет;

2016-2018 - лектор, консултант към Регионална програма за Северна Африка на Българско училище за политика;

от 2005 - главен асистент към програма "Ориенталистика - арабски език", Нов български университет;

от 1998 - хоноруван преподавател в катедра "Арабистика и семитология", ФКНФ, СУ;

1996-1998 – хоноруван преподавател към Бургаски свободен университет, специалност „Международни отношения с арабски език”;

1992-1995 – преводач-говорител към арабската секция на Радио „България”.

Публикации:

І. Книги

1. "Тълкувател на страстите" на Ибн ал-Араби: символ и значение, ИК "Гутенберг", София 2022, ISBN 978-619-176-215-6

2. История на преводаческото движение в Абасидския халифат, ИК „Гутенберг“, София 2012, ISBN 978-954-617-132-0.

IІ. Статии:

„Възможна ли е ислямска модерност? Концепцията за „разкриващ превод“ на Абдуррахман Таха“, в: Арабската книжовност и Коранът. Изследвания в чест на проф. дфн Цветан Теофанов. София: „Изток-Запад“ 2024.

The Philosopher-Prophet as the Ideal Ruler. Al-Farabi's justification of the right to govern. in: "Farabi and His Thoughts. Proceedings on the First World Congress on Farabi and Islamic Culture and Civilization. Iran. Tehran 1-3 March 2023". ed. Reza Mahoozi. Tehran 2024.

Translation and Modernity: ῾Abd ar-Raḥmān Ṭaha’s Project of Renewing Islamic Thought, in: M.Springberg and T. Bauer (eds), Conflict and Coexistence, Peeters 2022. p. 163-175; ISBN 978-90-429-4722-1

Al-Fārābī and His Concept of Epistemological Hierarchy; in: ed. Sebastian Guenther, Knowledge and Education in Classical Islam: Religious Learning between Continuity and Change Series: Islamic History and Civilization, Volume: 172; Brill, 2020; ISBN: 978-90-04-41320-7

„Ислям и демокрация?“ В: Мюсюлманите в България: динамика на нагласите / Състав. Евгения Иванова; Ред. Антоний Гълъбов, изд. НБУ, 2018, с. 163-177.

Превод и промяна в „Извличане на златото от кратки записки за Париж“ на Рифāʿа Рā фиʿ ат-Тахтāуи (1801-1873). . В: In principio erat verbum, Нов български университет 2016. p. 398-415.

Арабска граматика срещу гръцка логика: спорът между Абу Са?uд ас-Сuрaфu (поч. 979) и Маттa ибн Юнус (поч. 940).Сборник от по случай юбилейна научна конференция, посветена на проф. Пенка Самсарева, Катедра „Арабистика и семитология” към СУ. Университетско издателство "Св. Кл.Охридски".

The Dynamics in the Image of Muhammad in the writings of Jalal Al-Din Rumi: From the Prophecy to the station of seeing. Публикувана в International Mevlana Symposium Papers, Volume 3, p. 1325-1335. Motto Project Publication. Istanbul, June 2010.

Основни принципи в политическата теология на класическия и Cредновековен ислям; в: Разум, Списание за политика и култура, 2/2002, София, с. 124-140;