Електронен каталог

гл. ас. д-р Теодора Карамелска

гл. ас. д-р Теодора Карамелска
Академична длъжност:
главен асистент
Департамент:
Философия и социология
Телефон:
Приемно време:
Вторник 11:30-13:30 210 II Корпус
Петък 11:00-13:00 210 II Корпус

Професионална автобиография:


Гл. ас. д-р Теодора Карамелска

Академична длъжност: Главен асистент

Научна степен: Доктор

Образование: СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Културология, втора специалност История

Основни изследователски интереси в областта на: социология на религията, биографични изследвания

Допълнителни изследователски интереси в областта на: социология на културата, история на социологическите идеи

Обществена дейност (членство в научни и обществени организации, редакционни колегии и др.):

• Заместник главен редактор на списание „Социологически проблеми“

• Член на Българската социологическа асоциация

• Координатор на департамента по програма „Еразъм“

УЧАСТИЕ В БЪЛГАРСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ

2018-2021: „Поколенчески модели на справяне с житейски кризи: биографични, социални и институционални дискурси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, ръководител: доц. д-р Галина Гончарова.

2016-2018: Участник в изследователския екип по Петата вълна на European Values Study, ръководител: проф. Георги Фотев, дн.

2014-2015: Индивидуален научен проект по програма Advanced Academia на Центъра за академични изследвания (София).

2010-2012: „Устна история на комунизма в България“ (1944–1989)“, Институт за изследване на близкото минало, финансиран от Фондация „Америка за България“, ръководител: проф. Ивайло Знеполски, дн.

2011-2012: „Модели на тревожност: житейски разкази и наративни модели в постсоциалистическите общества“, Академична лига за Югоизточна Европа, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, ръководител: проф. д-р Александър Кьосев.

2009-2011: „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения“, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“ към МОН (Институт за литература, Институт по социология, Институт по балканистика), ръководители: проф. Н. Аретов, дн, проф. П. Бояджиева, дн.

2010-2013: „Какво значат думите в България? В търсене на интегрален философски и социологически подход към езика“, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“ към МОН (НБУ), ръководител: проф. д-р Христо Тодоров.

2010-2011: „Marking Transitions and Meaning across the Life Course: Memories of Religious and Secular Ceremonies in Eastern and Western Europe“, AHRC/ESRC Religion & Society – Third Phase (University of Southampton, Sofia University), ръководители: проф. д-р Питър Коулман, проф. д-р Даниела Колева.

2007-2010: MICROCON („A Micro Level Analysis of Violent Conflict“), a five-year research programme funded by the European Commission, ръководители: д-р Патриша Джустино, проф. д-р Даниела Колева.

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ

2014-2015: Център за академични изследвания – София

Септември-декември 2010: Методически център по социални науки, Гьотингенски университет „Георг Аугуст“, Германия

Януари-февруари 2009: Institute of Development Studies, Университет на Съсекс, Брайтън, Великобритания

2002-2003: Институт по европейска история, Майнц (IEG Mainz), Германия

2001-2002: Факултет по протестантска теология към Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“, Германия


Публикации:


“The Care for People with Dementia in Bulgaria: Between Over-responsibility to the Family and Distrust in Public Health Services and Policiesˮ, (with Galina Goncharova), in: Comparative Southeast European Studies (COMPSEES), 72(1), 2024, p. 58-82.

Вярващ, но не религиозен. Български контексти на холистичната спиритуалност (монография), София: Нов български университет, 2023, 235 с.

„Трансформации на религиозното: социологически концептуализации“, в: Християнство и култура, бр. 3 (180), 2023, с. 87–102.

„Охраняване на границите: православни наративи за йога“, в: Семинар_BG, брой 24/ 2022; http://www.seminar-bg.eu/

„Алтернативни религиозни практики в градска среда“, в: Политики и иновации за градовете, сборник, съст. Е. Стайкова, Ю. Хаджичонева, НБУ, 2022, с. 48–61.

„Деменцията като болест на близките на болния“, 2021, в: Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм, съст. С. Ставру и Т. Карамелска, Фондация „Медийна демокрация“ и Семинар_BG, с. 368–392.

„Все още живи, но вече напуснати: биографични образи на грижата за възрастни хора и болни от деменция“, В: Социологически проблеми, 1/2019, с. 211–225.

„Смъртта и отвъдният живот в генерационна перспектива: от социалистическото погребение до личния рай“. Във: Възрастта при социализма – поколения в семейството и обществото. Съст. Д. Колева. София: Рива и Център за академични изследвания – София, 2019 (съвместно с Галина Гончарова), с. 227–264.

„Социологически щрихи към религиозността в България“, в: Християнство и култура, бр. 139, 2019, с. 24–30.

„Религиозно мотивирани нагласи в българското общество“. В: Европейските ценности. Новата констелация. Съст. Г. Фотев. София: НБУ, 2019, с. 451–460.

„Употреби на свещени текстове в холистичната спиритуалност“. В: Пирон – Академично електронно списание за изкуства и култура, бр. 17: Скритото и откритото, 2018; http://piron.culturecenter-su.org/teodora-karamelska-uses-of-sacred-texts/

„Закъсняло действие или последействие: към историята на едно психоаналитично понятие“. В: Социологически проблеми, 1/2018, с. 99–115.

„ʻВярващ, но не религиозенʼ. Холистичната спиритуалност като идеално-типично понятие“, в: Неравенства и социална (дез)интеграция: В търсене на заедност. Юбилеен сборник в чест на проф. Румяна Стоилова. Съст. П. Бояджиева, М. Канушев, М. Иванов, Изток-Запад, 2018, с. 475–490.

„Траектории на страданието: възродителният процес в биографичните разкази на българските турци“. В: Трудният разказ. Модели на автобиографично разказване за социализма между устното и писменото. Съст. А. Кьосев, Д. Колева, София: Институт за изследване на близкото минало / Ciela, 2017, с. 117–136.

„ʻЗабравете за ковчезитеʼ: холистичната спиритуалност и новите погребални практики“. В: Сборник доклади от IV национална конференция „Биоетика и биоправо – модерни практики и политики на бъдещето“, 21–22 Октомври 2016 г. София: НБУ, с. 81–89.

„ʻMind, Body, and Spiritʼ: Women and Holistic Spirituality“. In: CAS Working Paper Series, Issue 8, 2016. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=479403

Историзмът в Германия като научна парадигма и светоглед (монография). Издателство на НБУ, 2016, 264 с.

„Jugend in Bulgarien: wirtschaftliche Sackgassen und religiöse Wahlmöglichkeiten“. In: OST-WEST. Europäische Perspektiven, Heft 2, 2016, S. 123–128. (zusammen mit Galina Goncharova).

„Георг Зимел за социологическото значение на конфликта“. В: Знанието като ценност, познанието като призвание. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Пепка Бояджиева. Съст. Р. Стоилова, К. Петкова, С. Колева. София: „Изток-Запад“, 2015, с. 81–92.

„Социализмът в биографичен контекст: религиозната перспектива към близкото минало в България и Румъния“. В: Социологически проблеми. 1–2, 2014. с. 196–220 (съвместно с Галина Гончарова)

„От старозаветно пророчество към овсекидневяване на харизмата. Античният юдаизъм в изследванията на Макс Вебер“. В: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев. Съст. Д. Деянов, Т. Карамелска, С. Събева, Х. Тодоров. София: НБУ, 2013, с. 99–111.

„Георг Зимел: социологически поглед към антиномиите на модерността“. Послеслов към Георг Зимел, Фрагментарният характер на живота. Есета (сборник). София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2013, с. 257–263.

„Изобретяване на православните традиции: религиозността в постсоциалистически контекст“. В: брой 9 „Православието: нови динамики и ресурси“ на онлайн списание Seminar_BG; 2013, http://www.seminar-bg.eu/ (съвместно с Галина Гончарова).

„Биографичното интервю като събитие: прелиминарната фаза“. В: Социологически проблеми. 3–4, 2013, с. 76–95.

„Religiosity and Women’s Ageing: Biographical Perspectives“. In: Ageing, Ritual and Social Change, 2012. (еds). Peter Coleman, Joanna Bornat, Daniela Koleva, Ashgate Religion & Society series, p. 201-225.

„Религия и национална идентичност – една изчезваща връзка?“ в: Места на паметта: емоции и страсти, съст.: Николай Аретов, София: Кралица Маб, 2012, с. 192-204.

„Принудите на езика в една биографична реконструкция на случай“, в: Социологически проблеми, 2011, тематичен брой „Свидетелство и архив: между микроистория и микросоциология“, с. 189-205.

„Bioethische Fragen in Bulgarien aus orthodoxer Sicht“, in: Religion in bioethischen Diskursen. Interdisziplinäre, internationale und interreligiöse Perspektiven, Berlin/New York: Walter de Gruyter 2010, S. 103–131.

„Биографичният анализ на етническата идентичност между опита, спомена и разказа“, в: Социологически проблеми, 3-4/2009, с. 200-229.

„Субкултура и етничност. Биографичният разказ на един разградски актьор“, в: брой 3 за 2010 г. на онлайн списание Семинар_BG. http://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=268&Itemid=75

„Православни ценности и социално участие“, в: Европейските ценности в днешното българско общество, 2009, съст. проф. Г. Фотев, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, с. 172-196.

„Нагласите към религията в България“, в: Християнство и култура, бр. 39, 2009, с. 28-35.

„Zum Verhältnis von Religionsphilosophie und Religionssoziologie bei Ernst Troeltsch“, in: Gehirne und Personen. Beiträge zum 8. Internationalen Kongress der Österreichischen Gesellschaft für Philosophie in Graz, Bd. 1, Ontos Verlag, Graz 2008, S. 257-265.

„Ернст Трьолч и Макс Вебер: гледни точки към ролята на протестантството за конституиране на модерната социалност“ (в съавт. с К. Коев), в: Е. Трьолч, М.Вебер, Протестантска култура и модерна епоха, изд. „Просвета“, София, 2006, с. 7-38.

„Значението на протестантството за възникването на модерния свят: приятелство и съвместена научна работа между Ернст Трьолч и Макс Вебер в Хайделбергския университет“, в: сп. Социологически проблеми, бр. 1-2/2004, с. 334-353.

„Zum geschichtsphilosophischen Programm des späten Ernst Troeltsch in seinem Buch ‘Der Historismus und seine Probleme’ (1922)“, във: Philotheos, International Journal for Philosophie and Theology Bd. 3, Beograd-Nikšić-Trebinje 2003, с. 264-273.

СЪСТАВИТЕЛСТВА

2022: с Г. Гончарова: тематичен брой 24 „Разтваряне на религиозното поле: холистичната спиритуалност“ на онлайн списание за културологични изследвания Семинар_BG; http://www.seminar-bg.eu/

2021: със С. Ставру: сборник „Грижата като понятие, опит и политики“, издание на Фондация „Медийна демокрация“ и Семинар_BG, https://www.seminar-bg.eu/kontrasensus.html

2019: с Г. Гончарова: тематичен брой „Грижата: биографичен опит и социални политики“ на сп. Социологически проблеми (1/2019)

2014: с Г. Гончарова: тематичен брой „Религия и публичност“ на сп. Социологически проблеми (1-2/2014)

2013: с Д. Колева и Г. Гончарова: тематичен брой „Православието: нови динамики и ресурси“ на online списание за културологични изследвания Seminar_BG; http://www.seminar-bg.eu/.

2013: с Д. Деянов, С. Събева, Х. Тодоров: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев. Съст. София: Издателство на НБУ.

2006: с К. Коев: Е. Трьолч, М. Вебер, Протестантска култура и модерна епоха, изд. „Просвета“, София.

ИНТЕРВЮТА

„Червената нишка при Макс Вебер обикновено не се вижда от пръв поглед, тя се намира от вътрешната страна на ревера“, интервю на Теодора Карамелска с д-р Едит Ханке, извънреден брой на Социологически проблеми на тема „Формална рационалност и разомагьосване“, 1/2021, с. 362–369.

„Първостепенно важно е общуването на болния с близките му с топлота“, интервю на Теодора Карамелска с доцент д-р Игнат Петров, специалист по психиатрия, геронтология и гериатрия, в: Измерения на грижата: между личното преживяване, социалните регулации и здравния активизъм, издание на Фондация „Медийна демокрация“, 2021, с. 393–406.

ПРЕВОДИ ОТ НЕМСКИ

Книги

Томас Бернхард, УмираШТият Гьоте, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2022.

Феликс де Менделсон, Мъжът, който дължеше живота си на един сън, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2019.

Алис Милер, Драмата на надареното дете и търсенето на истинския аз, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2018.

Георг Зимел, Фрагментарният характер на живота. Есета. Съставителство и превод, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2014.

Хуго фон Хофманстал, Жената без сянка, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2012.

Фройд, З., Малкият Ханс. Анализа на фобията на едно петгодишно момче, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2011.

Хонет, А., Контексти на признаване, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2010.

Фройд, З., Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2010.

Гадамер, Х.-Г., Наследството на Европа, редакция: Кольо Коев, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2009.

Ренесанс на утопията. Фигури на бъдещето през ХХІ век (сборник), заедно с Н. Николова и Т. Петков, София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2006.

Трьолч, Е., М. Вебер, Протестантска култура и модерна епоха (сборник), заедно с К. Коев, София: Просвета, 2006.

В списание "Социологически проблеми":

„Работа върху чувствата: културната психология и чуждостта като психосоциален регион“, интервю на Светлана Събева с Юрген Щрауб, 1/2018, с. 334-360.

„Отчасти случайно, отчасти защото все пак ми доставя удоволствие“, разговор на М. Волраб-Заар с Томас Лукман, 3-4/2016, с. 394-412.

Манхайм, К., „Проблемът за поколенията“, 1–2/2016, с. 166-212.

Шлухтер, В., „Дуализмът между структура и действие. Скица на една веберианска изследователска програма“, 3–4/2015, с. 41-64.

Трайбер, Х., „Не ʻхудожествени образиʼ или ʻтактʼ, а ʻобективиращо познаниеʼ“, 3–4/2015, с. 65-96.

Фукс, М., „Образ на света и отношение към света – понятията карма и бхакти във Веберовата студия „Хиндуизъм и будизъм“, 3–4/2015, с. 147-162

Ханке, Е., „Макс Вебер по света. Рецепцията и значението на един класик във времена на прелом“, 3–4/2015, с. 163-184

Гросен, Ж.-П., „Една непреведена творба е само наполовина публикувана“, 3–4/2015, с. 185-197.

Да Мата, С. „Модерността като съдба или като утопия: рецепцията на Макс Вебер в Бразилия“, 3–4/2015, с. 198-216.

Ван, Р., „Центрирането около пуританството в Стопанската етика на световните религии на Макс Вебер върху примера на Китай“, 1–2/2014, с. 217-227.

Вайс, Й., „Аналитика на Dasein и християнска екзистенция“, 1–2/2014, с. 35-49.

Вебер, М., „Фарисеите“, 1–2/2014, с. 50-62.

Фойгт, Фр., „Религията в публичните дебати. Примерът на биоетиката“, 1–2/2014, с. 97-115.

Розентал, Г. „Биографичните изследвания като историческа социология: методологически разсъждения“, 1–2/2013, с. 149-170.

Бухолц, С., Хофекер, Д., Блосфелд, Х.-П., Колб, К., „Жизнени траектории в процеса на глобализация. Относно промяната на социалните неравенства в модерните общества“, 1–2/2010, с. 7-31.

„Представяме ви: Йоханес Вайс (Университет в Касел)“, 1–2/2010, с. 257-264.

Зимел, Г. „Писмото. Из една социология на тайната“, 1–2/2010, с. 265-267.

Фойгт, Ф., Образци и контраобразци. Относно концептуализирането на културното значение на религията при Еберхарт Готхайн, Вернер Зомбарт, Георг Зимел, Георг Йелинек, Макс Вебер и Ернст Трьолч“, 3–4/2009, с. 70-96.

Пецолд, Т., „Профили на насилието в международните телевизионни новини“, 1–2/2009, с. 90-111.

Вайс, Й., „Върху значението и границите на критиката на Пиер Бурдийо към Хайдегер“, 1–2/2008, с. 7-17.

Трьобст Щ., „В търсене на нацията. Културата на паметта в България 1878-1944“, 1–2/2008, с. 416-420.

Мароцки, В., „Качествените социални изследвания са свързани с въпроса как хората внасят смисъл и значение в своя жизнен свят“, 1–2/2007, с. 324-327.

В списание "Критика и хуманизъм":

Трайбел, А., „Миграцията като форма на еманципация? Мотиви и модели на преселване на жените“, 30/2009, с. 85-102.

Кюнкел, Дж., „Германският дебат относно трафика на жени: наплив на проститутки от Източна Европа“, 30/2009, с. 143-162.

Легеви, К., „Турция – Европа: привилегировано партньорство – по-малко демокрация?“, 27/2008, с. 11-21.

Гианакопоулос, А., „Разширяването на ЕС между политическата обусловеност и културната съвместимост по примера на дебата за Турция в Европа“, 27/2008, с. 145-166.

Албер, Й., „Десет въпроса към членството на Турция в ЕС“, 27/2008, с. 23-54.

Велер, Х.-У., „Граници и идентичност на Европа до ХХІ век“, 27/2008, с. 73-82.

Хонет, А., Форст, Р., Йеги, Р., „Икономизиране на жизнения свят?“ (разговор за списание POLAR), 25/2008, с. 139-162.

Щухтай, Т., „Инициативата за върхови изследвания и нейният дългосрочен ефект върху изследователските университети в Германия“, 21/2006.

В списание "Християнство и култура":

Балтазар, Х. У. фон, „Шарл Пеги: Сърцето на Бога“, брой 1 (128), 2018, с. 37-48.

Бонхьофер, Д. „Църквата пред еврейския въпрос“, брой 8 (105), 2015, с. 29-35.

Бултман, Р. „Протестантската теология и атеизмът“, брой 80, 2013, с. 61-64.

Бонхьофер, Д., „Да се проповядва с радост: четири проповеди“, бр. 56, 2010, 30-43.

Балтазар, Х. У. фон, „За смисъла на историята в Библията“, бр. 46-47, 2009, с. 98-107.

Ранер, К., „Размишления върху думата Бог“, бр. 8 (31) 2008, с. 18-22.

„Червено вино за Хегел“, интервю на Die Zeit с проф. Фр. В. Граф, бр. 4 (20), 2007, год. V, с. 45-52.

ДРУГИ ПРЕВОДИ

Игнатов, А., „Евразийството и търсене на нова руска идентичност. Възраждането на мита за „евразийството“ (109-136 с.); „Руската идея в съвременните дебати. Руската идентичност и новите идеологии“ (71-99 с.); „Дух и власт. Саморазбирането на руската интелигенция след края на комунизма“ (100-108 с.); „Инструментализиране на православното християнство в Източна Европа днес. Богословски аргументи в политическата борба“ (137-167 с.); „Руското философско-историческо мислене: основни мотиви и съвременен отзвук“ (29-70 с.), в: Асен Игнатов, В очакване на Путин. Статии и анализи, Институт за изследване на близкото минало/Ciela, 2024

Хьолингер, Ф., „Нови форми на спиритуалност в Европа“, в: Семинар_BG, бр. 24/2022; http://www.seminar-bg.eu/

Байер, К., „Евангелието на релаксацията. Евроамериканската култура на отпускането и генезисът на модерната йога“, в: Семинар_BG, бр. 24/2022; http://www.seminar-bg.eu/

Райфершайт, Ф., „Вълци“ (разказ), в: Маргиналия, 2019; http://www.marginalia.bg/knigi/valtsi/

Щреек, В. „Завръщането на изтласканите като начало на края на неолибералния капитализъм“; Мизик, Р. „Куражът да бъдеш дързък“; Нахтвай, О. „Децивилизоване. Относно регресивните тенденции в западните общества“, в: Големият регрес: международен дебат върху духовната ситуация на времето. София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2017.

Бенямин, В., „Писмо до Мартин Бубер, 17 юли 1916 г.“ и „За възприятието“, в: Кайрос. София: КХ – Критика и Хуманизъм, 2014, с. 28-31; 49-54.

Ай, К.-Л., „Макс Вебер и сексуалната революция в Германия около 1900 г.“, в: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60-годишнината на Кольо Коев. Съст. Д. Деянов, Т. Карамелска, С. Събева, Х. Тодоров. София: НБУ, 2013, с. 112-134.

Курсове от текущия семестър: