Преподавател(и):

проф. Георги Арнаудов  д-р
проф. Стефан Драгостинов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• основни идеи и понятия в музикалното изкуство; принципи на създаването на музикалната творба; възможни връзки с други изкуства; проблеми в музикалната интерпретация, разгледана и в обществен и културен контекст.

2) могат:

• да работят с основни понятия и факти, да прилагат своите познания при анализ на музикалната форма, да разпознават различни стилове, епохи и композиционни принципи и да правят класификации.

Предварителни изисквания:
• Познания по елементарна теория, солфеж, нотна грамотност, основни познания по хармония и полифония.

• Отлично боравене с компютър и умения за нотопис на „Сибелиус“ (или „Финале“).

• Предимство е свиренето на пиано.

• Успешно завършен курс MUCB055C, MUCB065C, MUCB075C

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Индивидуален

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Инструментална сюита във фолклорен дух.
2. Инструментална фолклорна традиция през погледа на съвременния автор.
3. Инструменталната мелодия в различните региони на България и сродни Балкански пространства. Уникално метричното многообразие; от 2/4 и 5/8 да 15/16 и уникални полиметрични структури.
4. Сродни звукови пространства със съседни култури в т. ч., сръбска музика, влашка, гръцка и музика. Осезаеми звукови влияния.
5. Автентична народна мелодия. Едногласният фолклорен инструментален образец и творческото му преосмисляне. Хармонизация и произтичащи особености.
6. Образно-темброва специфика на фолклорния инструментален звук; единен темперован строй и нетемперовани макам-ладови пространства.
7. Създаване на инструментална сюита за камерен фолклорен ансамбъл. Препоръчителен подход в учебния процес: едновременно композиране на две-три ансамблови пиеси.
8. Рондo. (итал. - rondo, фр. - rondeau, лат. - rotundus).
9. Рондо-форма. Исторически препратки. Старинна концертна рефренна форма.
10. Малко рондо. (А –В – А – С – А). Основни принципи на редуването.
11. Учебно-творческо предварително задание: създаване на основен тематичен материал за клавирна рондо-пиеса – с различна стилистика и език
12. Голямо рондо. Посткласическо рондо. Рондо-форма, като финална част от класическия инструментален концерт. Разширени рондо-
13. Създаване на рондо-пиеса, според творческите възможности на студента; по преценка на преподавателя, в зависимост индивидуалния творческия потенциал на студента: клавирна пиеса, инструментална пиеса с клавирен съпровод, клавирно дуо, трио, струнен квартет, духов квинтет.
14. Едновременно композиране на две-три рондо-пиеси.
15. Практическа задача

Литература по темите:

• Арнаудов, Георги. Бележки към разбирането на понятието стил в музиката от края на ХХ и началото на ХХI век. Българско музикознание (3-4 - 2013). сс. 182-200. ISSN 0204-823X

• Арнаудов, Георги. Множествена естетика в музиката на постмодерността. Минимализъм и процесна музика. Българско музикознание (1 - 2012). сс. 52-70. ISSN 0204-823X

• Холопов, Ю. Н.. Гармония. теоретический курс. Санкт- Петербург Москва Краснодар 2003.

• Хофстатър, Дъглас. Гьодел, Ешер, Бах: Една гирлянда към безкрайността, С. Изток-Запад, 2011, 1104 стр.

• Aldwell, Edward, Schachter, Carl, Cadwallader, Allen. Harmony and Voice Leading. Schirmer, 2010, 736 p.

• Fux, Johann Joseph; Mann, Alfred; Edmunds, John The Study of Counterpoint from Johann Joseph Fux’s Gradus ad parnassum. New York: W.W. Norton & Co. 1965, 160 p.

• Jeppesen, Knud Counterpoint: the polyphonic vocal style of the sixteenth century. trans. by Glen Haydon, with a new foreword by Alfred Mann. New York. 1992, 320 p.

• Lang, Berel. The Concept of Style, NY, Cornell University Press; Rev Exp Su edition, 1987, 320 p.

• Vicentino, Nicola. Ancient Music Adapted to Modern Practice. Edited by Claude V. Palisca; Translated by Maria Rika Maniates. Yale University Press, Nov 27, 1996 - 560 p.

• Messiaen, Olivier „The Technique of My Musical Language”, Paris: Alphonse Leduc, 1944.

• Read, Gardner „Music Notation”, New York: Allyn and Bacon, Inc., 1979.

• Schoenberg. Arnold. Theory of Harmony. University of California Press 2010, 472 p.

• Schroeder, Carl. Harmony and Theory: A Comprehensive Source for All Musicians. Musicians Institute Press, 1998, 160 p.

• Zarlino, Gioseffo “Istituzioni armoniche”, tr. Oliver Strunk, in Source Readings in Music History. New York, W.W

Средства за оценяване:

Текущо оценяване:

Проект - 50%

Практическа разработка - 50%

Финално оценяване:

Презентация - 50%

Събеседване - 50%