PHIB650 Технологии и власт

Анотация:

Курсът има за цел да изгради една социологическа реконструкция на генезиса, развитието и актуалното състояние на технологичната организация на съвременните форми на власт. Първоначално фокусът на лекциите е поставен върху конструирането на суверенността в контекстта на преход от правната държава на средновековието към административната държава на абсолютизма. След което се показва историческата изменчивост в съществуването на абсолютната власт и нейната закономерна трансформация в държавата на управляването. Като втора модалност на съвременната власт, възникнала през ХVІІІ в. и утвърдила се през ХІХ в., в лекциите се въвежда и интерпретира дисциплината. Тук познавателния акцент от една страна е поставен върху властовите и знаниевите методи на дисциплинарната технология, а от друга страна – върху принципите на социално функциониране на нормализиращите институции. В заключителната си част, курсът от лекции проблематизира една трета модалност на властта: биополитиката, която използва специфична технология – регулиращия контрол – и е насочена към специфичен обект – населението.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите ще знаят социалния произход, историческото развитие и актуалното състояние на различните модалности на съвременната власт. Те ще познават принципите и логиката на действителното съществуване на суверенната, дисциплинарната и биополитическата власт; ще познават техните технологични, инструментални и институционални форми; ще знаят познавателните методи (нормативност и рационалност), чрез които те единствено могат ефикасно да функционират в социалната организация на съвременното общество.

2) могат: Студентите ще могат да дефинират технологиите, инструментите и институции, чрез които съществуват суверенната, дисциплинарната и биополитическата власт. Те ще могат да диагностицират ключовите социални проблеми, които са едновременно поле на властова намеса и обект на познавателно отношение. Ще могат емпирично да изследват и опишат поредицата „огнища на напрежение” в съвременното общество, където се сблъскват технологиите на властта и стратегиите на съпротива.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Защо е необходимо да изучаваме властта? Власт и технология. Рационализирането на властта. Индивидуализиращи техники и тотализиращи процедури. Разделящи практики. Познавателно обективиране и субективиране на индивида.
  2. Власт и знание. Производствени, комуникативни и властови отношения. Как се упражнява властта? Система от различия, вид на целите, инструментални модалности. Форми на институционализиране и степен на рационалност.
  3. Юридическо, политическо и икономическо схващане за властта. Историческо и социологическо знание. Властта, залог на генеалогиите. Властта като репресия. Откриване на позитивните технологии на властта.
  4. Право и власт. Форми на легитимно господство. Право и кралска власт. Закон, господство, подчинение. Властта на закона и властта на нормата. Аналитика на властта: методологически въпроси.
  5. Власт и институция. Философията и границите на властта. Власт, сила, стратегия. Институциите на войната и пресмятането на силите. Война и политика. Отношенията на властта и стратегическите връзки.
  6. Суверенна власт. Парадоксът на суверенността. За разделението и контрола на властите. Възможност и право. Суверенно право. Насилие и политика. Суверинитет и извънредно положение.
  7. Теорията за суверенността и операторите на господство. Войната като анализатор на властовите отношения. Бинарната структура на обществото. Историко-политическият дискурс и дискурсът за постоянната война.
  8. Дисциплинарна власт. Йерархичният надзор и нормализиращата санкция. Дисциплина и юридическа власт. Поява на „правото” за нормализиране. Правилото и нормата. „Погледа без лице” и сферата на публичността. Дисциплинирането на знанието.
  9. Дисциплина и институции. „Окото на властта” и „средствата за добра дресировка”. Завършени и строги институции: семейство, училище, болница, армия, фабрика, затвор. Паноптикумът. Карцелният архипелаг.
  10. Тялото в структурите на дисциплинарната власт. Полезност-покорност. Изкуството на разпределенията. Контролът на дейността. Организацията на генезисите. Съчетаването на силите. Изпитът – една съвършенна дисциплинарна технология.
  11. Раждането на биополитиката. Правото над живота и смъртта. Да управляваш човешкия живот. „Етатизиране на биологическото”. Право, закон, суверинитет. Властта на нормата. Дисциплинарна и биополитическа власт.
  12. Полета на биополитическа намеса. Проблема за биологичното съществуване на населението. Тялото-вид. Регулиращ контрол и компенсиращи инструменти. Властови технологии и знаниеви механизми.
  13. Що е управляемост? Сигурност-територия-население. „Изкуството да се управлява”. Морал и управляването на себе си. Икономия и управляването на семейството. Политика и управляването на държавата. Суверенитет и управляемост.
  14. Власт и управление. Отношенията между политика и стратегия. Въвеждане на икономията в политическото действие. Политическа икономия. Институции, технологии и техники на управлението.
  15. Държавният расизъм. Биология и политика. Функции и сфери на приложението на расизма. Ролята на медицината и психиатрията за съществуването на държавния расизъм. Нацизмът. Сталинизмът.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Дуоркин, Р. 2003. Да се отнасяме към правата сериозно. Критика и хуманизъм, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Дюркейм, Е. 2002. За разделението на обществения труд. СОНМ, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996а. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996б. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ф у к о, М. 1996в. Археология на знанието. Наука и изкуство, София.

Фуко, М., Дерида, Ж. 1996. Лудостта. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. ЛИК, София.

Средства за оценяване: