MUSB450 Обща история на музиката - ІV част
Анотация:
• Курсът проследява развитието на музикалната история и дава на студентите многостранна подготовка по проблемите на музикалното развитие, на тенденциите в световната музикална култура.
• Овладяването на знания, умения и навици в тази област дават на обучаваните широко поле за прилагане на усвоената от тях информация в зависимост от насочеността им: 1) в много практически области на музикалното изкуство – музикознание, композиция, музикална критика, преподаване и др.; 2) като по-обща представа за музиката и създадената музикална литература, за нейното разбиране.
• Целта на обучението е да се направи исторически обзор и анализ на събитията и творците, на музикалната литература от ХХ век съвременността с нейната стилова и жанрова многообразност.
• Курсът цели да насочи студентите и към активно разбиране на музиката чрез слушане и анализ на различни музикални творби. Съвременният музикално-научен и общокултурен мироглед изисква базирането и съчетаването в дисциплината на основни понятия от областта на както на музикалната теория, музикалния анализ, хармония, полифония, оркестрация, музикалната естетика и др., така и на сферата на изкуството и хуманитаристиката въобще.
• Курсът изисква активност от страна на студентите и предполагат самостоятелна работа по темата и участие в дебат по време на семинарите, които в тематичния план са означени със знак ©.
Преподавател(и):
проф. Елисавета Вълчинова-Чендова д.н.
проф. Явор Конов д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• епохи и особености в историческото развитие на музикалното изкуство в контекста на общокултурното развитие и по-конкретно Романтизъм, национални музикални школи
• основни стилови и жанрови направления
• автори, основни творби
• основна музикална терминология, свързана с разглежданата проблематика
• анализ на музикални творби, осъществен чрез слушане на музика и разглеждане на нотни текстове
• да слушат активно и с професионално-аналитично отношение музика
• основни критерии за подбор на ползваната литература по музикална история от печатни и други източници.
2) могат:
• да формулират основни характеристики на музикалното изкуство през втората половина на ХІХ век и на предходните епохи
• да формулират основните стилови и жанрови направления
• да характеризират музикални школи и автори
• да характеризират и анализират основни музикални творби чрез усвоен музикално-терминологичен апарат
• да прилагат самостоятелно своите умения чрез усвоени навици по отношение на професионално-аналитичния подбор на съществуващата литература по музикална история
• да прилагат самостоятелно своите умения чрез усвоени навици, постигайки активно и професионално-аналитично слушане на музика
Предварителни изисквания:
• Да имат основни познания по музикална история от Древността до началото на ХХ век.
• Да имат основни музикалнотеоретични и музикално-терминологични познания.
• Курсът може да бъде посещаван и от студенти немузиканти с интереси в областта на музикалната история.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
• История на музиката. Част втора. Съст. Мари-Клер Белтрандо-Патие. С., Музика, 1999.
• Михелс, Улрих. Атлас “Музика” в две части. Превод П. Куюмджиева, Ю. Куюмджиев. С., Летера, 2001г.
• The Oxford Dictionary of Music (http://www.oxfordmusiconline.com/public/)
• Енциклопедия на българската музикална култура. С., БАН, 1969.
• Енциклопедия на българската музикална култура. С., 1968.
• Енциклопедия България. Т.1-7.
• Вълчинова-Чендова, Е. Енциклопедия български композитори. С., СБК, 2003.
• Официалната страницата на ISCM http://www.iscm.org/index.php
• Стравински - "Хроника на моя живот"
• Онегер - "Аз съм композитор"
• Япова, Н. Музиката от началото на ХХ век. Опит върху историческия смисъл. С., Просвета, 2004.
• Хлебаров, И. Новата българска музикална култура. Т. 1. С., 2003.
• Крачева, Л. Българската музикална култура. От древността до наши дни. С., Марс, 2008.
• Баларева, А. Хоровото дело в България от средата на ХІХ век до 1944. С., 1992.
• Бикс, Р. Български оперен театър. Том 1. С., 1985.
• Каракостова, Р. Българският музикален театър между двете световни войни. С., 2004.
• Вълчинова-Чендова, Е. Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България ( средата на ХІХ век – края на ХХ век). С., 2000.
• Анда Палиева – Homo musicus между Балканите и Европа. С., 2006.
• Арнаудова, Б. Българската опера – мит и модерност. С., 2005.
• Вълчинова-Чендова. Новата българска музика през последните десетилетия: модели и интерпретации. С.,ИИзк. БАН, 2004.
• Данова, Диана. Musica Nova в българската музикална култура. С., ИИзк. БАН, 2009.
• Леви, Клер. Още към дефинирането на популярната музика. – http://www.litclub.bg/library/musikologia/levy/popular_music.html. Откъс от книгата - Клер Леви. Диалогичната музика: блусът, популярната култура, митовете на модерността. С., ИИзк. БАН, 2005.
• Официални интернет сайтове на композитори (с библиография).
• Материали в Moodle
Средства за оценяване:
реферат, дискусия, семинар, тест, изпит
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА:
При текуща оценка са въведени 4 форми на оценяване: реферати (2), дискусия и семинар, оценката се формира на базата на 2 реферата; 1 реферат и участие в дискусия; 1 реферат и участие в семинар.
При явяване на семестриален изпит, оценката се формира въз основа на зададен тест и дискусия.
При явяване на изпит извън сесията, оценката се формира въз основа на подготвени 2 реферата или 1 реферат и дискусия.