Преподавател(и):

доц. Соня Хинкова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите придобиват знания за развитието на външната политика от Освобождението до съвременния етап и практически умения за работа с международноправни документи – договори, декларации, споразумения, конвенции, които разкриват как се формира външнополитическият курс на България през различните периоди и при различен външнополитически статут.
Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

1. Ангелов, В., Хроника на едно национално предателство. Опитите за насилствено денационализиране на Пиринска Македония 1944-1949, Благоевград, 1999.

2. Ангелов, В., Неизвестни страници от миналото, С., 1993.

3. Ангелов, В., За ролята и мястото на мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 г. за формиране и провеждане на българската политика по македонския въпрос, сп. Минало, 1/2001, с.76-91

4. Баев, Й., Началото на Студената война в Европа и мястото на България в нея, в Лица на времето, кн. 1, С.,1996.

5. Баев, Й., България и създаването на военната организация на Варшавския договор, във Военноисторически сборник 1995, кн.4, с.39-61.

6. Баев, Й., Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България, С.,1995.

7. Баева, Ис., България и Източна Европа, С., 2001.

8. Баева, Ис., България и Пражката пролет 1968, в Политически изследвания, 1993, кн.1.

9. Боев, Ив., Политиката на САЩ на Балканите 1975-1985, С., 1988.

10. Берлинска/Потсдамска / конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания, 17юли-2август 1945. Сборник документи, С., 1987.

11. Билдирева, Ст., Атентатът 15 години по-късно. Нови данни на българското разузнаване, С., 1996.

12. БКП, Коминтернът и македонският въпрос /1917-1946/, документален сборник, т. Първи и Втори, С., 1999

13. България и европейските страни ХІХ-ХХ век. Сборник статии, С., 1975.

14. България – своенравният съюзник на Третия райх. Сборник документи, С., 1992.

15. България в сферата на съветските интереси. Българо-руски научни дискуси, С., 1998.

16. Българо-германски отношения и връзки. Сборник статии, Т. 3, С., 1981.

17. Българо-германски отношения. Традиции, приоритети, перспективи, С., 1995.

18. Веков, М., Т. Добриянов, Отношенията между Москва и София през Втората световна война в докладите на пълномощния министър Иван Стаменов, Военноисторически сборник, 1997, кн. 4, 70 – 93.

19. Вълков, В., Военнополитическите аспекти на съветската инициатива за договор между Москва и София през ноември 1940, Военноисторически сборник, 1997, кн. 3, с.35-56.

20. Вълков, В., Н. Котев, “Краят”на българския неутралитет от германските архиви от есента на 1940 година, сп. Международни отношения, бр.4, 1993, с.76-86.

21. Външна политика на България. Документи и материали, Т. 1. 1879-1886, гл. ред. Д. Косев, С., 1978.

22. Външна политика на България 1878-1944, сб. статии, С., 1978.

23. Външна политика на Народна Република България. Сб. документи и материали, т. І-V, С., 1970-1988.

24. Гартхоф, Р., Свидетелства за Студената война. Посланикът на САЩ Реймънд Гартхоф за българо-американските отношения, С., 2001.

25. Генчев, Н., Външна политика на България1938-1941, С., 1998.

26. Гигов, В., Истината за второто българско управление във Вардарска Македония 1941-1944г., Военноисторически сборник, 1994, кн. 5, с.83-90.

27. Гунев, Г., Ив., Илчев, Уинстън Чърчил и Балканите, С., 1989.

28. Дамянов, С., България във френската политика, 1878-1918, С., 1985.

29. Дамянов, С., Френската дипломация и Съединението през 1885 г. Исторически преглед, 1965, кн. 6, с.73-80.

30. Даскалов, Г., Българо-югославски политически отношения 1944-1945. С., 1989.

31. Димитров, Д., Участието на България във войната срещу хитлеристка Германия в завършващия етап на Втората световна война/ноември 1944-юни 1945/, Исторически преглед, 1995, кн.4, с.27-38.

32. Димитров, Ил., Между Мюнхен и Потсдам. Българската политика през Втората световна война. С., 1998.

33. Добриянов, Т., Българо-руските дипломатически отношения през призмата на времето, сп. Международни отношения, бр. 4, 1999, с.21-36.

34. Дюлгерова, Н., Българският национален въпрос в политиката на Русия и Австро-Унгария 1894 – 1903/, С., 1994.

35. Живков, Ж., Кръглата маса на Политбюро. 16-та република. Случаят Кремиковци. Разгромът на Тексим. Чехословашките събития. Крах на едноличната власт, С., 1991.

36. Зарчев, Й., Някои аспекти на партийната политика по националния въпрос след Априлския пленум от 1956 г., в Българската народност и нация през вековете, С., 1988.

37. Иванова, Евг., Отхвърлените приобщени, С., 2002.

38. Исусов, М., Сталин и България,С., 1991.

39. Йовков, Г., Първите контакти с европейските институции, 1983-89 г., сп. Международни отношения, бр.4, 1993, с.60-76.

40. Кесяков, Б., Принос към дипломатическата история на България, Т.1 1878-1925. Договори, конвенции, спогодби, протоколи и други съглашения и дипломатически актове, С., 1925.

41. Кисинджър, Х., Дипломацията, С., 1997.

42. Крачунов, К., Дипломатическа история на България 1886-1915, С., 1928.

43. Лалков, М., Българската външна политика/1878-1948/: между екзалтацията и погрома. В: Очерци по българска история /1878-1948/, С., 1992.

44. Лалков, М., От надежда към разочарование. Идеята за федерация в Балканския югоизток 1944-1948, С., 1993.

45. Манолова, М., Международното положение на българската държава през периода 1878-1908, сп. Международни отношения 1974, № 4, с.60-76.

46. Матеева, М., Събитията в Източна и Централна Европа. Хронологичен преглед. 1985-1997, С., 1998.

47. Матеева, М., Хр., Тепавичаров, Дипломатически отношения на България 1878-1988, С., 1989.

48. Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война, Сборник статии, С., 1982.

49. Минчев, М., България отново на кръстопът 1942-1946, С., 1999.

50. Мичев, Д., Македонският въпрос и българо-югославските отношения 9 септ.1944-1949, С.,1994.

51. Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания 19-30 октомври 1943, Сборник документи, С., 1984.

52. Мошанов, Ст., Моята мисия в Кайро, С., 1991.

53. Муравиев, К., Договорът за мир в Ньой, С., 1992.

54. Никова, Г., Планът Маршал, европейските сили и България, Исторически преглед, 1993, кн.4-5, с.63-66.

55. Никова, Г., СИВ и България 1949-1960, С., 1989.

56. Николов, Р., Дипломация на четири очи. Из дневника на един български посланик в Югославия, С., 1995.

57. Николов, Р., На горещ пост в Рим, С., 1998.

58. Огнянов, Л., България в международните отношения 1947-1956, в Модерният историк, С., 1999.

59. Огнянов, Л., Отношенията България-Югославия, Минало, 1996, кн.3.

60. Панайотов, И., Русия, великите сили и българският въпрос след избора на княз Фердинанд /1888-1896/, С., 1941.

61. Пантев, Ан., П. Петков, САЩ и България по време на Първата световна война, С., 1983.

62. Пантев, Ан., Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894, С., 1972.

63. Пенков, С., Международни договори на България /1947-1993/, С., 1994.

64. Петров, М., Българо-руски политически отношения в навечерието и по време на пълномощията /1879-1883/, Исторически преглед, 1981, № 6, с.25-42.

65. Петров, М., Българо-руски политически отношения в навечерието на Съединението /1883-1885/, Исторически преглед, 1983, № 2, с.22-38.

66. Пинтев, Ст., България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 Москва и Техеран, Исторически преглед, 1996, кн.2, с.57-69.

67. Пинтев, Ст., България в британската дипломация 1944-1947, С., 1998.

68. Попов, Р., Балканските държави и българската криза /1886-1887/, в Известия на Института по история /ИИИ/, 24, 1979, с.38-71.

69. Преписка на председателя на министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата Отечествена война 1941-1945, Документи, С., 1983.

70. Първанов, Ан., Външнополитическите отношения на Република България и българския национален въпрос, сп. Международни отношения, 1991, кн.4, с.42-51.

71. Самарджиев, Б., Турската политиката към княжество България и Източна Румелия във връзка с османския сюзеренитет /1878-1886/, STUDIA BALKANIKA, 12, 1976, с.7-37.

72. Стамова, М., Македонският въпрос в българо-югославските отношения/1953-1963/, Известия на ЦДА, кн. 74, 1999, с.50-70

73. Стамова, М., Тито, Тодор Живков и македонският въпрос /1963-1967/, Минало, кн. 2, 1999.

74. Стателова, Ел., Балканската политика на великите сили и железопътното строителство в България /1879-1886/, във Великите сили и балканските взаимоотношения в края на ХІХ и началото на ХХ век, STUDIA BALKANIKA, 16, 1982, с.9-58.

75. Стателова, Ел., Дипломацията на Княжество България 1879-1886, С., 1979.

76. Стателова, Ел., Р. Попов, В. Танкова, История на българската дипломацията 1879-1913, С., 1994.

77. Сирков, Д., Външната политика на България 1938-1941, С., 1979.

78. Спомени за обявяване на независимостта на България 1908, съст. Р.Попов, Ел. Стателова, С., 1984.

79. Спасов, Л., Българо-съветски дипломатически отношения 1934-1944, С.,1987.

80. Стенограма от Пленума на ЦК на БКП от 4.ХІІ.1963 г. за присъединяване на България към Съветския Съюз, С.,1994.

81. Стенографски запис на разговорите между Т. Живков и Кръсте Цървенковски-председател на ЦК а Съюза на комунистите в Македония и член на Президиума на ЦК на СЮК, 19 май, 1967, Военноисторически сборник, 1993, кн.3, с.156-170.

82. Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания, 28ноември-1декември 1943. Сборник документи, С., 1984.

83. Трифонов, Ст., Мюсюлманите в политиката на българската държава 1944-1989, в Страници от българската история. Събития, размисли, личности, т.2, С., 1993.

84. Тодоров, И., Състояние и развитие на отношенията между НРБ и ФРГ, сп. Международни отношения, кн.7, 1989.

85. Тодоров, Н., Посланикът историк. Свидетелство за българо-гръцките отношения през 80-те години, С., 1996.

86. Тодорова, Р., Възстановяване на дипломатическите отношения между България и Гърция след Втората световна война, Исторически преглед, 1993, кн.2, с.62-83.

87. Тодорова, Р., Българо-турски отношения след Втората световна война 40-те-60-те години, Исторически преглед, 1994-5, кн.5, с.37-47.

88. Тодорова, Р., Българо-американски отношения 1949-1959, Исторически преглед, 1992, кн.3, с.30-46.

89. Тошев, А., България и нейните съседи. Ч. 1. Българо-сръбски отношения, Ч. 2. Българо-гръцки отношения, С., 1943.

90. Тошкова, В., България в балканската политика на САЩ 1939-1944, С., 1985.

91. Тошкова, В., Примирието с България – 28 октомври 1944 година, Известия на държавните архиви, кн. 68, С., 1994, с.43-55.

92. Тошкова, В., САЩ в България /януари-септември 1945/. Разузнаване и дипломация, Военноисторически сборник, 1993, кн. 5, с..

93. Тошкова, В., Мирът с България 1945-1947: Амбиции и постижения на “Голямата тройка”, Военноисторически сборник, 1997, кн.6, с.

94. Христакудис, Ап., Гръцко-българските отношения: състояние и перспектива, сп. Международни отношения, бр. 2-3, 1993, с.74-81.

95. Цачевски, В., Балансът на един идейно-политически съюз: 45-годишното българско присъствие в международната сфера на влияние на СССР, сп. Международни отношения, бр. 2, 1998, с.19-42.

96. Цонев, К., Българо-арабските отношения, С., 1999.

97. Anderson, M. S., The Great Powers and the Near East 1774-1924, London, 1970.

98. Crampton, R., Eastern Europe in the Twenntieth Century, Routledge, 1994.

99. Hyde, A. M., Diplomatic History of Bulgaria, 1870-1886, Westport, Conn. 1974.

100. Jelavich, B., Russia, Britain and the Bulgarian Question 1885-1888, Sudost-Forschungen, Munchen, 32, 1973, 168-191.

101. Miller, W., The Union of the Two Bulgarias 1878-1887; Armenia, Crete and Macedonia 1887-1908, in Miller, W., The Otoman Empire and its Successors 1801-1921, London, 1966.

Средства за оценяване:

тест

участие в семинари

курсова работа