ESPB552 Превод на обществено-политически текст

Анотация:

Курсът има за цел да запознае студентите:

• с общите акпекти в теорията на писмения превод;

• с лингвистичните, екстралингвистичните и контекстуалните аспекти на изходния текст;

• с начините за изграждане на хипотези в интерпретацията на текста;

• с преводаческите стратегии и техния избор;

• с методите на подбор на допълнителна информация и справочна литература;

прочети още
Испанистика (с втори чужд език английски)

Преподавател(и):

гл. ас. Станимир Мичев  
доц. Венета Сиракова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• общите акпекти в теорията на писмения превод;

• основните методи за анализ и предодаческа интерпретация.

2) могат:

• да отграничават проблемните моменти в текста и да им намират адекватни решения;

• да пишат и редактират адекватно преводен текст на български език.


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• да владеят испански език на равнище В2 според езиковата рамка на Съвета на Европа.

• да имат широка обща култура.

• да имат познания в областта на обществено-политическата действителност в България и в международен план.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Упражнения

Език, на който се води курса:
Испански

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Общи аспекти в практиката на превода на обществено-политически текст.
  2. Анализ на текста: проблематика, стилистика, взаимна връзка преводач-читател. Текст и контекст.
  3. Определяне на т.нар. проблемни страни в текста от езиков, културологичен и политически характер.
  4. Основни техники в писмения превод и тяхното специфично приложение според стилистичните особености на обществено-политическия текст.
  5. Преса. Стил и превод.
  6. Превод на официални документи на ЕС.
  7. Обществено-политическа терминология на: - Европейския съюз и неговите основни институции. - ООН. - НАТО. - ЮНЕСКО и други основни международни организации

Литература по темите:

1. Corripio, F.: Gran diccionario de sinonimos, voces afines e incorrecciones, Ediciones B, Barcelona, 1990;

2. Diccionario de la lengua espanola de la RAE, Espasa Calpe, Madrid, 1993;

3. Diccionario Esencial SANTILLANA de la lengua espanola, Santillana, Madrid, 1991;

4. El Pais. Libro de estilo. Ediciones El Pais, Madrid, 1991;

5. Garcia Yebra, Valentin: Teoria y practica de la traduccion, Gredos, Madrid, 1982;

6. Gomez Torrego, L.: Manual del espanol correcto (2 vols), Arco, Madrid, 1993;

7. Moliner, M.: Diccionario del uso del espanol, Gredos, Madrid, 1992;

8. Newmark, Peter: Manual de traduccion, Ediciones Catedra, Madrid, 2004

9. Seco, M. : Gramatica esencial del espanol, Espasa-Calpe, Madrid, 1989;

10. Vazquez-Ayora, Gerardo: Introduccion a la traductologia, Georgetown University Press, Washington, 1977.

11. Нанов, Л., Нанова, А.: Български синонимен речник, Наука и изкуство, София, 1987

12. Янева, Д. Мичев, С.: Испанско-български речник, Везни-4, 2016

Средства за оценяване: